В един петъчен следобед отличничката на професионална гимназия "Уилсън" - Стефани - реши, че е време да направи планове за идващата лятна ваканция и да измисли идеалното място за почивка.
След толкова усилено учене през годината, беше време за дългоочакваната ваканция. Море, купони, плажове – това бяха една малка част от нещата, които предстояха да се случат на шестнадесетгодишната тинейджърка. Две седмици по-късно: Беше 30 юни, понеделник. Денят на завършването на учебната година. Всички гимназисти очакваха с нетърпение този ден, защото знаеха, че това лято няма да бъде като другите. Този уикенд щяха да идват музикалната група "Звездни таланти". Всички бяха нетърпеливи и искаха дългоочакваният ден да дойде колкото се може по-бързо. Само Стефани като че не беше кой знае колко развълнувана. Последният звънец за тази учебна година иззвъня. Всички отидоха да си вземат бележниците. Като си взе "довиждане" със своите съученици и с класната, Стефани взе чантата и бележника и тръгна към дома си. Само че по коридора на гимназията видя Андрей. Той тъкмо се приготвяше да отиде на тенис, когато тинейджърката го помоли да й отдели минутка. - Здравей, Андрей! Как си? - попита Стефани. - Здрасти, Стефи! Добре съм, ти как си? - Добре, благодаря – отвърна Стефани. - Поиска да ти отделя минутка. Кажи, за какво ти трябвам. Списъка с книгите за лятото ли искаш? – попита Андрей, тъй като със Стефани си говориха само, когато ставаше въпрос за училище. Тя съвсем не искаше да го пита за книгите или за нещо свързано с училище. Стефани беше решила да му признае, че го обича повече от две години, но, като че след думите на Андрей, нещо я спря да му каже. - Да... за списъка с книги исках да те попитам – каза Стефани и сведе глава надолу. - Аха, ясно. Сега бързам за тренировката. После ще ти се обадя по телефона и ще ти го издиктувам – отвърна Андрей и забърза крачка. Няколко часа по-късно: Стефани лежеше на леглото в стаята си и се чудеше как да каже на Андрей, че го обича, след като той си говори с нея само на теми, свързани с училищните проекти. "За него съм само приятелка и нищо повече." помисли си Стефи и реши, че е по-добре да остави нещата такива, каквито са. Тъкмо се беше замислила за нещо и изведнъж телефонът иззвъня. - Алo? Кой се обажда? – учудено попита Стефани. - Андрей е. Върнах се от тренировка и се сетих, че трябва да ти издиктувам списъка с книгите за лятото. -Няма нужда. Аз го намерих – отвърна Стефи. -Добре, хайде тогава, чао – отговори Андрей. -Чао, Андрей! – каза Стефи и затвори телефона. Пет дена по-късно, на турнира по тенис: Въпреки, че не се осмели да му каже какво чувства, Стефани се интересуваше за всичко, случващо се около Андрей. Оттук-оттам беше разбрала, че точно днес е турнирът по тенис и Андрей ще е един от състезателите. Състезанието продължи около 3 часа и половина. Стефани стискаше палци и се надяваше Андрей да спечели. Така и стана. Андрей взе първото място. Тъкмо, когато се канеше да отиде при него и да му честити победата, Стефи видя Симона - момичето, което доста отдавна беше "хвърлило око" на шампиона. Изведнъж Симона изтича и се хвърли на Андрей, като започна да го целува. Стефани беше като попарена. Не посмя да отиде при новия шампион в турнира по тенис. Няколко часа по-късно: Стефани още беше в шок след видяното. По всичко личеше, че Андрей и Симона са гаджета. Тогава шестнадесетгодишната тинейджърка промълви през сълзи: - Може би е по-добре, че не му признах чувствата си. Той ме приема само като негова приятелка и нищо повече. Той обича Симона... На другия ден Стефани отиде до Андрей и му честити първото място. Говориха дълго какво се е случило по време и след турнира, Андрей й сподели за новата си приятелка, Симона, а Стефани само слушаше.
0 Comments
Leave a Reply. |
В един друг святКратки и измислени истории. Или не до толкова измислени. Archives
April 2015
Categories |