- Романтично звучи да се разхождаш с любимия човек, когато навън е вечер и единствената светлина е тази, която нощното небе и звездите отразяват.
- Ти какво? Любовен разказ ли започваш да ми разказваш? Защото ако е така, съм готова още сега да стана и да си тръгна. - Нямам намерение да ти разказвам каквото и да е. Просто казвам, че звучи романтично. - Аз бих използвала думата банално. По-подходяща ми се струва. - Ти си толкова… как да се изразя? - Не знам, ти си този, който търси определение за мен. - Щях да кажа коравосърдечна, но на Коледа е грях да използвам толкова силна дума. - И като е Коледа какво? - Днес стават чудеса. - Не съм чула по новините да съобщават за нашествие от падащи звезди, тъй че… - Ето пак! Няма грам романтика в теб. - За сметка на това, ти преливаш… - Това лошо ли е? - Защо изобщо водим този досаден разговор? - Отговаряш на въпроса ми с въпрос, а? - Леле! Как достигна до този извод?! - Използваш сарказъм – характерно е за теб. - Започна да ми правиш психологически анализ ли? - Не е нужно. Познавам те. - Не бъди смешен! - Знаеш ли, имам някакво много приятно усещане… Тази Коледа е малко по-различна. - Отегчаваш ме. - Въпреки, че отричаш съм сигурен, че и ти си имаш своето коледно чудо, за което мечтаеш. - Да, имам. - Какво е то? - Да се возя в шейната на Дядо Коледа. - Отново ирония… Някога била ли си сериозна? - Да, в момента съм. - Ще оставя глупавите ти шеги без коментар. Всъщност знаеш ли, замислих се, че магията на Коледа се състои в това, че мистерията винаги се е харесвала на хората. - Има нещо такова. - Аз очаквах да кажеш, че фокусниците са богове в такъв случай. - Опитът ти за шега беше неуместен. - Ти какво мислиш по въпроса? - Магията на Коледа се състои в това какво носиш вътре в себе си. Ако в теб е топло и уютно, температурите навън и да са минусови, пак ще ти бъде приятно. Ще откриваш красотата във всичко около себе си. - А ако в теб е мрачно? - Тогава и да се намираш на планета, в която е вечно лято, щом сърцето ти е от лед, ти няма как да се сгрееш. - А любовта? - Тя какво общо има? - Много повече отколкото предполагаш. Забелязал съм, че хората изглеждат различно, когато обичат. - Сега ще ми говориш за глупости от сорта на това, че в очите им има блясък и бла-бла-бла… - Не, не… не за това. - А какво тогава? - За тях няма значение дали е празник, дали днес ще бъде Коледа, или Нова година, или Великден… Те обичат всеки ден, а за сърцето, което обича, всеки ден е красив празник.
0 Comments
Изисква се голям талант да си слушател. Да чуваш, когато някой мълчи. Странно ли звучи? На мен не ми е странно, особено като се има предвид, че не един и двама са крещящи тишини. Ама хората не умеят да слушат. Никак при това. Все говорят и говорят, а тишината им е някак неудобна като че ли. Всеки приказва нещо, а накрая не е ясно какво е казал и има ли смисъл в него. Но защо ти е смисъл, нека да говорим.
Ама каква ти тишина, когато и в главата ми звучи цял духов оркестър. И всеки свири както си знае. "Какъв ден е днес? Само да не е понеделник!" "Стига си мрънкала де!" "Ужасно ми се спи." "Ама днес е много важен ден. Трябва да свършиш един куп неща." "Пука ми! Казах ти, че ми се спи." "Безотговорна работа." "Ти пък като си толкова отговорна, свърши я вместо да ми дрънкаш само!" "It's gonna be a good day! Oh-oh-oh..." "Тази откъде се взе?! Пеенето не ти е силна страна." "Какво се заяждаш с момичето?" "Казвам ú да млъкне, че ме оглушава. Това заяждане ли е?" "Ето, млъкна! Доволна ли си?" "Не." "Е, че ти кога ли си била?!" "Била съм." "Дрън-дрън..." И така до момента, в който не ме заболи главата и не кажа "стоп". Само, че концертът не след дълго се подновява. С нови песни. И публиката може и да не скандира бурно "Искаме още!", но изпълнителите в главата ми изобщо не се вълнуват. |
В един друг святКратки и измислени истории. Или не до толкова измислени. Archives
April 2015
Categories |