Забавната страна на това да си водиш блог е, че винаги, когато поискаш можеш да хвърлиш един поглед на нещата, които си писал преди и да се посмееш сам на себе си. Днес е сряда, средата на седмицата и ми се ще да Ви предам от доброто си настроение, което да Ви държи дълго време. След като изчетох някои мои коментари относно различни теми реших, че мога да Ви покажа едни от най-забавните си постове тук. Често пъти в публикациите си използвам шеги. Забелязала съм обаче, че е много по-трудно да предадеш на думите си онова, забавно чувство особено, когато не говориш, а пишеш, тъй като интонацията, с която се казва дадено нещо, няма как да бъде предадена на читателя. Просто, защото не говориш, а пишеш (и се радвам, защото... просто прочетете послеписа). П.С. Така и така постоянно измислят нови технологии, възлагам задача на някой с повече свободно време и добро желание, да изобрети "устройство", което да предава на думите и глас, като предварително правя уточнението, че не искам да говоря, защото последният път, в който се изправих пред публика е било... хм, в далечното минало, на някакъв училищен концерт и вярвайте ми, не употребявам алкохол, но нямам големи спомени от тогава. Ако хората се притесняват, когато излизат пред голяма аудитория, то при мен ефектът е двойно по-голям (не, тройно!). Без да губя повече време в излишни приказки ще ви припомня някои от най-забавните теми и коментари към тях. Приятно четене! :) Започвам с коментар от третата тема в блога ми, а именно "(Не) харесвам понеделниците", в която описвам как... "В почивката/междучасието решаваш да отидеш с колеги/съученици на кафе и там те посреща изключително позитивната сервитьорка с въпроса… хм, всъщност няма въпрос. Тя просто седи, гледа те и ако е възможно би те убила с поглед за това, че си отишъл. И докато избираш какво искаш да пиеш, тя нервно потропва с крак за да ти покаже (ако случайно не си забелязал), че търпението ѝ е към привършване." Продължаваме с пета тема, която и до ден днешен се чудя как изобщо съм решила да я пиша (вероятно твърде многото реклами, които по между другото се "забиват" в главите ни още при първото слушане са промили и моя мозък). А ето и извадка по темата, която доказва думите ми: “Хем по-чисто, хем по-лесно, с помощта му е чудесно... Mr. Proper” – звучи Ви познато, нали? Само, където Mr. Proper не е духът от вълшебната лампа и колкото и да Ви се иска той да почисти вместо Вас, това няма как да се случи." И тъкмо, когато решавам, че няма накъде по-абсурдно от това, явно хората са прави, когато казват "очаквай неочакваното". Сега, четейки диалога от следващата реклама се чудя кое е по-страшно - това, че има хора, които мислят подобни реклами или това, че съществуват други, които седят и пишат за тях (разбирайте мен). И след известно колебание (излъгах, не ми отне много време!) разбирам, че вторите се нуждаят от по-голяма помощ! "- Ей, какво става, кой си ти? - О, Ице, какво става? - Асен Блатечки? Ама какво? - Хапвам. Пригладнях нещо и викам защо да не дойда да проверя в твоя хладилник… Ти как си свали новия ми филм безплатно?! Ама, разбира се! Моят съвет към всички почитателки на Джони Деп е да си свалят напълно безплатно “Карибски пирати”, да го изгледат и след това да си приготвят лист, химикал и плакат за автограф от актьора, защото е несъмнено, че той съвсем скоро време ще се появи в кухнята Ви и ще търси нещо за хапване от хладилника Ви. Ами така де… не може Вие да гледате филма му, при това безплатно, пък той да не получи нищо в замяна. Така, че приготвяйте фотоапаратите, заредете добре хладилниците, теглете от различни сайтове филми и очаквайте съвсем скоро любимият Ви актьор да се появи пред вратата Ви (или хладилника)! А сега пускайте някой филм и очаквайте “чудото” да се случи и при вас. " Гледам си темите и се чудя как вербално да повдигна рамене, защото ако някой някога ме попита "как ти е хрумнало да пишеш за подобни неща", то отговорът ми ще бъде точно такъв - объркана физиономия и повдигане на рамене. А на всички Вас пожелавам един забавен и много усмихнат ден утре, а и не само! :)
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|