През лятото определено имаме много повече свободно време и точно този сезон е идеалният за четене на любимите ни книги, за които все не ни остава време. И макар и лятото да си отива, есента също не е за подценяване. Ако трябва да бъда честна като дете, особено в летните ваканции последното, което ми се правеше беше да седна у дома и да чета някоя от книгите, които имам в списъка със задължителна литература... Някак идеята някой друг да избира вместо мен какво да чета и какво би привлякло и най-вече задържало интереса ми не я разбирах особено. Питала съм се защо нямаме свобода в избора си на книги. Да, знам, че на базата на тази подбрана литература, през учебно време се обсъжда в часовете и се правят какви ли не анализи на произведенията, но все пак ми се виждаше странно как в един клас от 29 ученика, например, всички 29 ще имат еднакъв вкус, що се отнася до избора на книги за четене. Винаги съм смятала, че любовта към книгите и четенето трябва да се възпитат още в ранна детска възраст, за да може след това вече големият човек да приема това като удоволствие, а не като досадно задължение. Разбира се, аз самата все пак имах своите любими детски книжки, които години по-късно препрочитах отново и откривах онзи, скрит смисъл в тях, който тогава е бил невидим за детския ми поглед над нещата. Ето и малка част от прекрасните книги за деца, които вярвам, всеки един от нас обича и аз не правя изключение в това. В тийнейджърските си години в различните възрасти имах какви ли не интереси. Ако в единия ден се вълнувах от едно, на другия можех да бъда пълната противополжност и не само по отношение на книгите. И както възрастните често възкликват къде с отчаяние, къде не "Остави ги, тийнейджъри!" това допълнително те кара в тези години да бъдеш в повечето случаи в пълен разрес с правилата, които ти се установяват. Ето част от книгите, които тогава са ме впечатлили по един или друг начин. Сега също продължавам да чета. Имам много и любими книги, но последната, която прочетох и която определено грабна вниманието ми се нарича "Всеки ден" и е написана от Дейвид Левитан. Определено ще я добавя към списъка ми с любими книги и с удоволствие бих си я препрочела. А ето и останалите, които имат специално място в сърцето ми, защото когато прочета дадена книга и тя наистина ми е харесала, определено ми се иска финалът никога да не идва, тъй като се пренасяш в един свят, от който не желаеш да си тръгваш. А вие какво обичате да четете през свободното си време?
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|