Утре е понеделник и неделя е идеалното време за формирането на два “отбора”. Отбор номер едно - “Мразя понеделниците” и отбор номер две, който е пълната противоположност. Имаме седем дни в седмицата, но несъмнено шампионът, който е изключително не харесван от не малко хора е понеделник. Видимо, това е първият ден от седмицата, което значи отново работа/университет/училище и което значи край на поспиването до късно и свободното време. И естествено, хората няма как да скачат от радост заради това. Но има истории за такива понеделници, които ще се помнят много, много дълго време… Разбирам, че не всеки е във възторг заради това, че е станал в 7 часа при положение, че почивните дни е правил всичко друго, но не и да спи. И разбирам, че самата идея за това, че следват 5 работни дни е някак натоварващо, НО… Няма нужда да ставате с мисълта как днес е най-отвратителният ден, който някога може да съществува и да разсъждавате над важни въпроси като “защо няма още един ден, който да е ден за почивка след събота и неделя ”. И повярвайте ми, не е нужно да си го изкарвате на целия свят и да се карате с всеки, който Ви е погледнал, защото това не е престъпление и той не иска да Ви дразни. Пак повтарям не иска! Винаги съм смятала, че нагласата, с която тръгва човек е много важно нещо. Няма как ти да станеш и още рано-рано сутринта да започнеш да мрънкаш за всичко, за което се сетиш и да очакваш денят ти да потръгне добре. И например това, че разля кафето си не е причина да си мислиш, че точно, защото днес е понеделник ще ти върви зле и разляното кафе е едва началото. Или пък след това. Качваш се в колата си и се чудиш и маеш как е възможно да има толкова много коли и да се нервираш на задръстването, в което си попаднал. Не е станало нищо кой знае какво. Докато чакаш може да пуснеш любимата си песен и всичко би изглеждало в пъти по-хубаво. Пристигаш в училище/университета/на работа и там учителят/професорът/шефът ти те посреща с възможно най-намръщената физиономия и един куп задачи, които по възможност (всъщност никой не те пита, просто го казва от любезност) да свършиш до края на седмицата. В почивката/междучасието решаваш да отидеш с колеги/съученици на кафе и там те посреща изключително позитивната сервитьорка с въпроса… хм, всъщност няма въпрос.Тя просто седи, гледа Ви и ако е възможно би Ви убила с поглед за това, че сте отишли. И докато Вие избирате какво искате да пиете, тя нервно потропва с крак за да Ви покаже (ако случайно не сте забелязали), че търпението ѝ е към привършване. И така цял ден се сблъскваш с намръщени лица, мрънкащи хора и обвиняваш за всичко понеделниците, а всъщност това е един най-обикновен ден. Както всички останали. Просто всичко е в твоята глава. И когато очакваш нещата да са ужасни, няма защо се учудваш, че те наистина са такива. Затова сложете най-голямата си усмивка, посрещнете деня с музика, кажете си, че това е просто ден и всичко ще бъде наред. И дори и да се случи нещо непредвидено, приемете го от забавната му страна, защото всичко е въпрос на гледна точка.
Успешна нова седмица от мен и не забравяйте да се усмихвате, защото винаги има причина! :)
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|