Училището ми даде толкова много, че не виждам как мога да му се отплатя. Докато е още в класната стая, човек трудно може да осъзнае колко много ще му липсва всичко това след като то изчезне. Защото иначе безкрайно изглеждащите 12 години, прекарани в училище всъщност имат своя край.
Училището учи на едни от най-важните уроци в живота, началните уроци, без които не би могъл да продължиш напред. Там се учиш, че има неща, които трябва са свършиш и ги правиш. Срещаш нови хора, с които прекарваш една не малка част от деня си и неизбежно с някои от тях ставаш по-близък. Ставате приятели. Училището ти носи спомени и истории, които колкото и пъти да разказваш няма да ти омръзне. Поглеждаш снимките от първия си учебен ден и се питаш “така ли започна всичко”? После виждаш снимките си от завършването и няма как да не се запиташ “толкова ли много съм се променил?”. И тук не става въпрос само за външен вид и промяната във физиката ти. Променил си мисленето си, начинът по който възприемаш света и хората около теб, както и себе си. Това са цели 12 години. Промяната е неизбежна. Както по-рано този месец споменах, за мен месец май е месецът на абитуриентите. За тях той е наистина специален. Затова със сигурност ще има още една тема, която ще бъде именно за тях. Невероятно е как един на пръв поглед обикновен месец, може да бъде необикновен след завършването ти.
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|