“Най-трудно се понася чуждо щастие” се пее в една българска песен и вероятно няма човек, който да не се е сблъсквал именно с това. За съжаление, не малко хора не умеят да признават чуждия успех и фрази като “браво”, “поздравления” и “радвам се за твоя успех” са им далечни и вероятно винаги ще им останат чужди. Много е лесно да съчувстваш, когато някой има неуспех и в нещо не му е потръгнало. Изглежда, обаче, съществуват хора, за които е трудно да се зарадват за това, че някой друг е постигнал нещо като се е потрудил за него. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите, чрез омаловажаване на постигнатото от тях и пренебрегване на резултатите им, няма да доведе до нищо добро. Преди време бях чела, че “много хора биха се уплашили, ако в огледалото видят не лицето си, а характерите си”. Запитвали ли сте се, колко красив (каквото и да се разбира под това понятие, защото дефиниция за “красота” е трудно да бъде дадена) трябва да бъде един човек, за да пренебрегнете грозния му характер? Понякога сме експерти в това да критикуваме някого, без да се запитваме прави ли сме, или не сме. Най-лесно е да започнеш да сочиш с пръст и да отправяш обвинения, които не отговарят на истината. Друг е въпросът, дали ще осмислиш колко абсурдна е постъпката ти. Тъжно е, когато вместо да се стремим към по-добро, да се борим да постигаме собствените си успехи, седим и завиждаме. Марк Твен е казал, че “малцина от нас могат да понесат щастието – имам предвид щастието на ближния си”, а това е изключително тъжно. Ако не умеем да се радваме за хубавите неща, които се случват на хората около нас (без значение дали са ни близки, или не) никога няма да се научим да се радваме истински на успехите. Защото ако има нещо, което наистина грози човека, то това е завистта.
Когато искаш да постигнеш нещо, започваш да работиш за да постигнеш това, което желаеш. Полагаш усилия, трудиш се и резултатите са налице. Нищо никога не идва наготово. Да седиш и да обвиняваш някого за своите неуспехи е абсурдно, глупаво и безполезно. И не забравяй “преди да посочиш някого с пръст, увери се, че твоите ръце са чисти”.
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|