Има много теми посветени на това колко хубаво е да сте щастливи, вечно усмихнати и наистина всичко това би било прекрасно, само където ние сме хора, а хората имат различни чувства. И ако някой Ви каже, че е усмихнат и щастлив 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата или ще Ви излъже най-жестоко, или има някаква доста странна причина поради, която да е ухилен до уши постоянно (да не наричаме хората луди, въпреки че имаме пълното право да се съмняваме в състоянието на хора, които твърдят, че постоянно им е забавно за нещо). Но да не се отклоняваме от темата. Всеки Ви съветва как не трябва да позволявате усмивките Ви да слизат от лицата Ви, но никой не Ви казва какво да правите в случай, че това се случи. Радостта може да се сподели с много хора, но когато не сте в настроение "списъкът" с хора, на които можете да споделите, се свежда до минимум. Няма хора без проблеми. Това едва ли би успокоило някой, който се намира в кофти период, но е хубаво човек да знае, че това, през което преминава в даден момент, някой друг, някъде другаде преминава през същото това нещо. Единственото, което можете да направите е да се борите. Дори и да се провалите в дадено нещо запомнете, че няма нищо срамно в това човек да падне, ако след това намери сили да се изправи и продължи напред. Наскоро попадах на една много истинска мисъл, която съдържа ако не всичко за хората и това, което те трябва да знаят, то поне едни от най-важните неща, които ни правят човечни. Затова мисля да я споделя с Вас.
"Подарете малко от вашият смях на тъжните. Кажете някоя хубава дума на нещастните. Отделете малко време за самотните, защото понякога вашето малко струва много за някой."
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|