Петък е! Може би един от най-обичаните от всички ни дни. И следва уикендът, в който отново да обърнете внимание единствено и само на това как да прекарате по-прекрасно времето си. За това днес ще обърна внимание на “нещото”, което винаги трябва да бъде с Вас (без значение кой ден е днес, дали навън е слънчево или вали, или каквото и да било друго). Винаги имаме повод за усмивки, колкото и невероятно да звучи понякога. Истината е, че има толкова много причини да бъдем щастливи, че направо е странно как успяваме да се съсредоточим върху нещата, които ни правят нещастни и им отделяме толкова много емоции и внимание. С днешната тема искам да Ви напомня, че никой и нищо не заслужава да си разваляте настроението заради него. Вместо да си губите времето с хора и неща, които не заслужават дори вниманието Ви, а камо ли да губите усмивката си заради тях, можете да се съсредоточите върху хората и нещата, които Ви правят щастливи. Изпращам на всички Вас, които следите блога ми, много усмивки и добро настроение. Сега е времето и да Ви благодаря за страшно милите коментари, които ми пишете и се радвам, че следите блога ми с интерес. Пожелавам Ви един страхотен петък и много поводи за усмивки!
Днес е последният ден от февруари, така че нека да изпратим месеца подобаващо! :)
0 Comments
Всяка сутрин за “добро утро”, или просто нещо като сутрешна традиция, много хора по света пият своята чаша горещо кафе. Тази напитка е предпочитана и през останалите части на деня, за да може да ни държи свежи и бодри за дълго време. Някои го предпочитат чисто, други със сметана, трети с повечко захар, но както и да го пием едно е сигурно – всеки би се съгласил да излезе на среща с приятели и да поговори на чаша ароматно кафе. “Добро утро! Може ли да ми дадете едно еспресо?” или “Добър ден! Едно 3 в 1, моля!” – често чувани и използвани от нас изречения. Остава още един ден, до така обичания от всички ни петък. Утре сутрин за “добро утро” ще бъдете посрещнати от традиционната чаша горещо кафе, а малко по-късно и от петъчната тема в блога ми. Пожелавам Ви спокоен четвъртък, а утре Ви очаквам отново тук. Дали ще бъде на чаша кафе или не, решавате Вие! :)
Всеки един от нас мечтае да посети една или повече страни. Париж, Виена, Ню Йорк... и списъкът може да продължи до безкрай. Новите места носят нови емоции, а след време и прекрасни спомени. Едва ли са много хората, които не обичат да пътуват и да опознават нови градове, държави, а защо не и нови континенти?! Всяко кътче на земята заслужава да бъде видяно. Сигурно сте попадали на телевизионни предавания, в които показват различни обичаи, религии и традиции на даден народ и се замисляте какво ли би било ако имате възможността един ден да посетите тази страна. Всъщност това, че всеки човек иска да опознае възможно повече места, тъй като искаме да се запознаем с нови култури, е напълно нормално. Стремежът ни да разгледаме, снимаме и "запечатаме" спомените от всяко наше пътешествие е неизбежен, защото надали някой от нас би забравил местата, които е посетил, но е много по-приятно, когато можеш да разглеждаш отново и отново и да си припомниш, макар и за кратко, какво е било. Пътешествията са хубаво нещо. По света има много и уникални места, а кое е твоето?
Какво по-хубаво от това някоя вечер, в която се чудите какво да правите да си спретнете един филмов маратон? Независимо от жанра, това може би е един от най-добрите начини да прекарате добре вечерта си.
Ако сте почитатели на забавните филми, комедията е отличният избор за Вас! Може би в последните няколко години не се правят от най-смешните комедии, но за сметка на това има някои уникално добри, макар и малко по-стари. Ако сте ценители на ужасите, то защо да не си спретнете една от онези вечери, в които прекарвате няколко часа, гледайки някоя страхотия, която да запомните за дълго време?! Или може би си падате по мистериите? Ами да! Какво по-хубаво от това, да не знаеш какъв е краят на един филм?! Но нека не забравяме и така любимите и изпълнени с тръпка екшъни! Колко от Вас си падат по тях? А може би сте от хората, които предпочитат анимациите? Просто си падате по тях, в което няма нищо лошо. Всъщност каквото и да изберете няма да сбъркате! А може и да експериментирате с някой не толкова гледан от Вас по принцип жанр. Важното е да прекарате своята вечер по един приятен начин! Отново е неделя и е време за почивка. Какво обичате Вие да правите през свободното си време? Може би любими са Ви дните, в които просто лежите и не правите нищо друго освен да гледате любимия си сериал, или пък просто търсите някой интересен филм? А може би сте почитатели на книгите? Ето тук ще Ви представя няколко приятни начина за прекарване на свободното време. Четене на книга Искате да се пренесете в малко по-различен и не толкова скучен свят? Книгата е вашето решение. Литературният жанр е по избор, но удоволствието и ползата от прекараните часове в четене са гарантирани! Пък и все си обещавате да започнете да отделяте малко повече време в компанията на любима книга, но или сте страшно уморени, или просто не са много дните, в които можете да го сторите. Е, неделя е идеалният ден за това! Гледане на филми Гледа Ви се нещо интересно, по телевизията, обаче въртят едни и същи филми, чийто реплики сигурно вече знаете почти наизуст. Но винаги можете да намерите нещо, което да привлече вниманието Ви в интернет. Рисуване Вие не можете да начертаете и една права линия и рисунките от ранните класове приличат по-скоро на жалко подобие на драсканици? Не забравяйте, че не сте на конкурс за най-добра рисунка. Вземете един молив и нарисувайте първото нещо, което Ви хрумне! Ще останете изненадани какво точно се върти в главата Ви. При добро желание и интерес, можете да потърсите какво означава това, което сте нарисували. Току виж научите нещо интересно за самите Вас! Пеене Знам, знам, знам! Вие може и да нямате гласовите данни на Селин Дион. И по-скоро бихте изгонили всичките си съседи от блока с вашите музикални умения, но едно караоке винаги би оправило настроението Ви. Има още стотици начини, по които да прекарате неделния си ден по един приятен и релаксиращ начин. Кой е вашият решавате Вие!
Първи, втори, трети клас… и така до дванадесет. Всеки един ученик докато е още в училище чака с нетърпение момента, в който ще завърши и ще бъде вече “голям”. И няма да му се налага да ходи на училище. Нито пък ще бъде задължен да учи уроци и да пише домашни. “Само да завърша училище и ще го отпразнувам подобаващо!”. А истината е доста по-различна, но това разбира се, ни става ясно едва след като завършим. Едни от най-хубавите ни години са точно тези прекарани в сградата, която често пъти бива наричана от учениците “затвор”. А истината е, че времето прекарано там е най-безгрижно и ако можехме, само ако можехме да разберем това по-рано, а не едва когато приключи, нещата биха ни изглеждали доста по-различни и надали щяхме да бързаме да станем големи. Няма час, в който някой да не каже нещо забавно и целият клас да не избухне в бурен смях. Класната стая пази много и все прекрасни истории. Една от най-важните фигури в училището, обаче е учителят. Този, който често пъти се налага да се превръща в укротител, този, който запазва спокойствие и поддържа мил тон, въпреки че за пореден път трябва да се изправи пред нов проблем, този, който трябва да предаде знанията си, този, който се опитва да бъде и учител и приятел едновременно. Това е една от най-отговорните професии, а често пъти бива подценявана и това е тъжно. Не може да пренебрегваш личност, която възпитава и учи всички останали на знания и не само това. Защото учителите са личности. Хора, които заслужават уважението на всеки един от нас. Не всеки може да бъде учител. Това не е просто професия, а призвание. Има учители, които оставят толкова дълбок спомен за себе си и са толкова вдъхновяващи за своите ученици, че те няма как да бъдат забравени. И колкото и време да е минало, този човек остава в съзнанието ти и си благодарен за всичко, което е направил за теб.
Училището и най-вече учителите ни, ни учат на толкова много и важни неща, че трябва да им бъдем страшно благодарни. И тук не става дума само за уроците, които има в учебниците и домашните, които ни дават. Тук става въпрос за много повече. Един ден осъзнаваш, че те са се опитали да те подготвят за едни други уроци, които са по-различни от тези, които са в учебниците. Уроци, които често пъти се налага да прочиташ отново и отново за да ги разбереш напълно. Опитвали са се да ни подготвят за уроците, които ще ни даде животът. Днес искам да кажа едно голямо благодаря на всички учители! Всички сме чували за това, че любимите песни на хората разкриват много за самите тях. И ако това Ви се струва клише, аз бих Ви казала, че клишетата са такива, защото са истина. Навсякъде около нас звучи музика. Когато пуснем рано сутрин телевизора на някой от любимите ни музикални канали, докато сме в колата, на път за работа или пък вървейки към училището/университета със слушалки в ушите и изключвайки се от света. Колко често Ви се е случвало да чуете дадена песен и да си кажете: “Все едно е писана за мен!”? И я слушате отново и отново, докато не Ви омръзне. Чували сте и за това, че човек обръща внимание на текста на песента, едва когато наистина се заслуша в това, което се пее, а не просто забавлявайки се на мелодията. Има толкова много неща, които ни разделят, но музиката не е едно от тези неща. Тя обединява. Или поне така трябва да бъде. Без значение дали слушаш джаз, метъл, поп, рок, хип-хоп или какъвто и да било друг стил. Много хора са ми задавали въпроса каква музика слушам и честно казано съм затруднена да дам конкретен отговор. Ако посоча само един музикален стил ще се сетя за поне двадесет (че и повече) песни, които не отговарят на казано. Истината е, че обичам музиката като цяло и когато една песен ми харесва аз я слушам, без значение какъв е нейният стил. Звучи ми твърде тесногръдо да кажа: “Тази песен е (тук поставете какъвто и да е жанр), затова няма да я слушам”. Разбира се, всичко е въпрос на личен избор. Много хора не биха се съгласили с написаното от мен и те са прави за себе си, така както аз не мога да се съглася с твърдения, които по някакъв начин омаловажават един или друг музикален жанр. Днес е петък, така че отпразнувайте идващите почивни дни с най-любимите си песни и не забравяйте, че с музика всичко изглежда много по-прекрасно! Хубави почивни дни Ви желая! :) П.С. Така и така сме на музикална вълна, ето един поздрав от мен! “Приключенията на Пинокио” е една от любимите на всички ни детски книжки, която разказва историята на една дървена кукла. Пинокио се озовава в редица трудни и опасни ситуации, като неведнъж животът му е в опасност. По-интересното обаче е, че при всяка изречена от него лъжа, носът му започва да расте. И сигурно и на Вас като малки са Ви казвали, “че който лъже носът му ще стане като този на Пинокио”. В днешно време, обаче, трябва да съществуват доста такива герои. Лъжите са навсякъде. Малки (и не до толкова малки), големи, благородни и какви ли още не. И понякога, макар и несъзнателно, ние изричаме купища лъжи, така че всеки един от нас е нарушавал поне една от десетте Божи заповеди, а именно “Не лъжи”! Но нека оставим за друг път колко от нас са си осигурили “вип пропуск” за Ада с нарушаването на заповедите и обърнем внимание на най-често изричаните лъжи. Лъжа №1: “Готова съм след няколко минути.” Важното е да не се уточняват колко точно, защото в противен случай ще трябва да последва “само още 5 минути... и още 5… и още 5… о, кога мина толкова бързо това време?!”. Или пък, когато Ви се обадят по телефона, защото сте се уговорили и на Вас както винаги Ви изкача нещо в последния момент и получавате няколко (добре де, 10-тина телефонни обаждания), но решавате, че е най-добре да успокоите човека с един sms от сорта на: “Пристигам след 5 минути!”. Скритото послание, обаче е: “Ако не съм при теб, прочети sms-а отново (и отново, и отново…) и аз все някога ще дойда.” Лъжа №2: “От понеделник съм на диета.” О, да! Само, където понеделник може да бъде заменен от “нова година”, “утре” и т.н., но диетата в голям процент от случаите продължава докато не видите любимото си десертче и не решите, че няколко парченца шоколад не биха навредили никому. Пък и ако не от този, то от другия понеделник започва нов строг режим и така се въртим отново и отново в един омагьосан кръг. Лъжа №3:”Само още 5 минути и отивам да уча.” Няма защо да се залъгвате. Минутите никога не са 5, а и всъщност не са минути, а часове. Всички знаем как като сме на компютъра времето буквално лети. И когато уж седнем за няколко минути, за да починем и после пак започваме със задачите си, всъщност почивката се увеличава с още няколко минути, и още няколко минути, и още няколко… докато накрая не направим заключението: “Стана твърде късно, ще уча утре.” Лъжа №4:”Довечера ще си легна рано.” Рано сутринта е. Алармата ти звъни безмилостно и ти всяка сутрин си даваш обещанието как довечера се прибираш и ще си легнеш рано-рано за да можеш да се наспиш и да си бодър на другия ден. Само, където вечерта “картинката” е малко по-различна и когато погледнеш часа осъзнаваш, че историята се повтаря за пореден път и че утре сутрин ще ти се спи отново. Лъжа №5: “Сега вече разбирам!” Всъщност все още нищо не ти е ясно, но какво значение има?! Пък и как да признаеш, че ти и ядрената физика (например) просто няма как да се разберете или поне на теб ти е трудно да я разбереш. Пък и изглежда доста по-добре, когато кимаш утвърдително с глава, в знак, че всичко това, което ти се говори ти е ясно, отколкото да гледаш все едно ти обясняват на китайски и на въпроса “има ли нещо неясно” истинският отговор да е “почти всичко, добре де, всичко…”. Очаквайте утре нова тема от мен (и не, това не е лъжа, знаете че съм редовна)! :)
Забележително е колко много непознати хора присъстват на наши снимки, макар и на заден план. Замисляли ли сте се дали и Вие не сте попадали, макар и неумишлено, на нечия снимка? Снимките носят много спомени. Всеки един от нас има албуми, в които са запечатани рождените му дни, първият учебен ден, завършването на гимназията и така нататък, и така нататък… Често пъти една снимка може да разкаже много повече, отколкото на пръв поглед изглежда. През годините се запознаваме с различни хора, с които понякога пътищата ни се разминават и когато погледнете снимката с даден човек, тя Ви напомня за неща, които никога повече няма да може да се върнат, но в същото време винаги, когато пожелаете да се “пренесете” отново там, можете да вземете албума, да намерите снимката и да си спомните това, което е било. Много хора биха казали, че “миналото трябва да си остане минало”, но истината е, че има моменти, които не трябва да забравяме. А снимките запечатват най-добрите ни моменти. И тук не става на въпрос за тези снимки, на които заставаме и се усмихваме за да се получи “хубава снимка”. Всъщност най-добрите снимки са тези, които са неочаквани и непринудени. Тези, които носят някаква история със себе си. Ако има нещо, което никой не може да ни отнеме, то това са спомените. Замисляли ли сте се колко често все казваме, че не ни остава време за нищо, че трябва да свършим 100 неща наведнъж? Или пък, когато вървите по улиците. Всеки ден се разминаваме с хиляди хора, всеки от които бърза за някъде. Едни вървят замислени, други гледайки надолу, трети бързат за някъде… толкова много хора и всеки един от нас бърза без да се спира, просто защото “нямаме време”. Всички ние бързаме. Всеки ден. За някъде. Стигаме. После отново тръгваме. И следва същото това бързане. И някъде там, между постоянното гонене на времето и крайните срокове за каквото и да било, остават няколко снимки, които да ни напомнят, че понякога е хубаво да спреш за момент и да не забравяш, че имаш цялото време на света и няма за къде да бързаш, защото бързайки за уж важните неща, можеш да изпуснеш някои моменти, които си струват да забавиш темпото поне за миг. А аз Ви благодаря, че отделихте от времето си за да прочетете тези редове!
Усмихната сряда на всички! :) Спомнете си последния път, в който гледахте любимото си телевизионно предаване и се опитайте да се сетите колко пъти чухте от водещия: “Ще се видим след кратка реклама!” Уловката обаче е, че иначе “кратката” реклама се повтаря още 4 или 5 пъти, а предаването трае около час. И така на всеки 15 минути, Вие чувате познатото: “Ще продължим след нашите любими реклами!” Да, любими… Сигурно можеше и да са такива, ако не ни се налагаше да ги гледаме средно около 50 и 100 пъти на ден. Има някои изключително забавни реклами, но от друга страна има и такива, които предизвикват смеха ни по не толкова положителен начин. Друг много познат на всички ни момент е този, в който гледаме някой интересен филм по телевизията и изведнъж, той бива прекъснат от реклама, която меко казано може да ни остави без слух. Няма как да не сте забелязали това, че звукът на филма, който гледате и рекламата, която следва, е видимо доста по-силен. И всичко това, разбира се, е с цел да привлекат максимално вниманието ни. Но нужно ли е да чуваме с максимален звук неща като това: “Хем по-чисто, хем по-лесно, с помощта му е чудесно... Mr. Proper” – звучи Ви познато, нали? Само, където Mr. Proper не е духът от вълшебната лампа и колкото и да Ви се иска той да почисти вместо Вас, това няма как да се случи. “Пуснах си телевизора и видях реклама на нещо невиждано! Купих си Космодиск и със слагането му просто спря да ме боли. През първите две-три седмици се почувствах наистина млада. Не зная кой го е нарекъл така, но наистина идва някакво облекчение – от космоса ли, от къде ли, но на мен на гърба от Космодиска ми е добре!”. И ако мислите, че това е някаква шега или нещо подобно, което съм си съчинила, можете да се убедите като изгледате следния клип, от който съм цитирала тези думи: http://vbox7.com/play:d06f94e1db Нямам идея дали от космоса или от някъде другаде мислят подобни реплики, но определено има моменти, в които се чудя дали могат да измислят нещо още по-гениално и тогава се пуска реклама, чийто диалог е следният:
- Ей, какво става, кой си ти? - О, Ице, какво става? - Асен Блатечки? Ама какво? - Хапвам. Пригладнях нещо и викам защо да не дойда да проверя в твоя хладилник… Ти как си свали новия ми филм безплатно?! Ама, разбира се! Моят съвет към всички почитателки на Джони Деп е да си свалят напълно безплатно “Карибски пирати”, да го изгледат и след това да си приготвят лист, химикал и плакат за автограф от актьора, защото е несъмнено, че той съвсем скоро време ще се появи в кухнята Ви и ще търси нещо за хапване от хладилника Ви. Ами така де… не може Вие да гледате филма му, при това безплатно, пък той да не получи нищо в замяна. Така, че приготвяйте фотоапаратите, заредете добре хладилниците, теглете от различни сайтове филми и очаквайте съвсем скоро любимият Ви актьор да се появи пред вратата Ви (или хладилника)! А сега пускайте някой филм и очаквайте “чудото” да се случи и при вас. Спокойна вторник вечер от мен и до скоро! :) |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|