Жените винаги се нуждаят от други жени в живота си.
С кой друг би могла да разговаряш с часове и не просто да разговаряш, а да говориш за всичко? Да, това са приятелките ти. И няма нищо по-хубаво от една петък вечер прекарана с тях. Чисто по женски. Така както само вие си можете. Сигурна съм и дори твърдя, че е повече от хубаво, всяко момиче да има приятелство от детските си години, което продължава и до сега. За мое огромно щастие при мен има цели 3 такива, които познавам от съвсем малка и с които съм отрасла. Цели 3, с които мога да си говоря за всичко, с които колкото и време да не сме се виждали, когато се съберем обсъждаме с часове какво ново се е случило при всяка и си говорим така, сякаш не сме се виждали само от няколко часа (въпреки, че може да е минал месец). Когато кажа, че излизам с момичетата не е нужно да уточнявам, защото всеки знае кои са те. И съм благодарна, че ги имам в живота си. И съм щастлива, че мога да ги нарека мои приятелки. Приятелството е нещо, което се гради с години наред и устоява. И без значение, че времето може да не позволява да сте постоянно заедно - винаги, когато излезете отново се чувствате прекрасно, защото знаете, че това са вашите хора. П. С. I - Шансът тази публикация да достигне до тях вероятно не е никак малък, за това от сега искам да кажа - не приемам оплаквания, че някоя не се харесва на някоя снимка :D П.С. II - Нямаме общи снимки заедно! Така де, имаме ама са супер малко! Или поне тези, които са от скоро. Иначе имам доста стари компромати, ама хайде архива да не се изважда на показ! :D П.С. III - Има ли вероятност някоя да не ми е пратила някоя наша обща снимка и аз да имам само тези? Ако да, този пропуск да се поправи! :D
0 Comments
Ако ми пишехте присъствия или отсъствия, както правеха в училище, имайки предвид, че през последния един месец отсъствах вече трябваше да съм с предупреждение за изгонване или направо изхвърчала от училище. Шегата настрана, от един месец не съм влизала тук, а теми за разискване определено имаше. Като започнем от вече отминалия Свети Валентин, за който съм писала няколко пъти, та стигнем до това, че това мъничко, но пълно с теми местенце (блогът ми) навърши цели 2 години на 13-ти февруари! За празникът на любовта аз лично го прекарах с любимия човек и реших, че тази година няма нужда отново да го обсъждаме в блога, тъй като всеки има различно мнение и едни го празнуват, други не. Въпрос на личен избор. Аз самата обичам всички празници, така че всеки такъв в календара за мен е повод за щастие. Относно рожденния ден на блога - истината е, че преди да създам блога не съм и предполагала, че някога ще пиша всичко, което ме вълнува и ще има хора, които ще го четат и коментират с мен, кога под формата на коментари, кога на лични съобщения към мен. Едно е сигурно - можете да бъдете сигурни, че когато споделяте с мен вашето мнение, за мен е повече от удоволствие да ви изслушвам и да изчитам всичко, което смятате. Благодаря за това, че вече толкова много време продължавате да търсите нови теми в блога, когато няма дълго време такива да ми пишете "хайде, какво става, няма ли да пишеш нещо ново" и когато има нова тема да я обсъждаме заедно. А сега, като един макар и вече отминал рожденник, My World ще почерпи с нещо сладичко, нещо за приповдигане на настроението и един музикален поздрав. Това е за сега от мен и не забравяйте девизът, който съпътства вече 2 години блога, а именно: Една искрена усмивка е в състояние да промени много светове. В "My World" усмивките са много и за всички! :) |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|