“Където свършва мотивацията, започва самодисциплината” са казали хората, но всички знаем, че без желание е трудно да постигнем каквото и да било. Често пъти ни се налага да вършим неща, с които определено не ни се занимава. Или поне не точно в този момент. В прекрасния неделен следобед, когато слънцето навън пече така хубаво и е време за една дълга разходка, ти осъзнаваш, че си затрупан с един куп неща, които не търпят отлагане. И се опитваш да се съсредоточиш, но някак ти убягва. Ето няколко лесни начина, които да ти помогнат в дните, в които си претрупан със задачи и няма за кога повече да отлагаш. Създай си своето място Независимо дали става въпрос за работа, учене или някаква друга дейност, която изисква вниманието ти на 100%, много важно е да имаш място, което да е предназначено точно за това. Няма как да се съсредоточиш напълно, когато около теб работи телевизорът, успоредно с него фейсбукът ти е оставен включен (“просто за всеки случай”) и слушаш любимите си песни. Време за работа и време за почивка Вниманието ти не може да бъде постоянно съсредоточено върху даденото нещо. Човек има нужда и от почивка. Как да разпределиш времето си е строго индивидуално за всеки един човек, но ако имаш един час, например, 40 минути без да се разсейваш със странични неща и 20 минути почивка е едно добро разпределяне. По-добре така, отколкото с часове наред да се самозаблуждаваш, че вършиш нещо, докато правиш още 100 други работи. Награда Много по-мотивиран ще си, ако знаеш, че след като приключиш с не така любимите си задължения, ще бъдеш възнаграден. Така ще имаш стимул да довършиш нещата до край. Каква ще бъде наградата, решаваш ти!
0 Comments
Пролетта е сезонът на промените. Във всяко едно отношение. А и разнообразието е хубаво нещо. Да си еднакъв през цялото време е скучно. И освен това омръзва. За това е прекрасно да се променяме. Независимо дали става въпрос за вътрешна, или външна промяна. Целта е да направим нещо, което искаме. Важното е да се почувстваме добре. А и нека си признаем, че всеки един от нас си е задавал въпроса защо да седя на едно и също място, когато мога да бъда навсякъде и да бъда такъв какъвто пожелая?! И наистина можем! Но се страхуваме. Страхуваме се от това какво ще си помислят/кажат другите. Страхуваме се, че това няма да се възприеме добре. Страхуваме се от неизвестното. И така до безкрай… Но страхът и притеснението никога не са били и няма и да бъдат наши приятели. Какво значение има колко точно хора те харесват и се вписваш в “нормите”, когато ти самия не се чувстваш добре със себе си? Няма нищо по-прекрасно от това да бъдеш такъв какъвто си. И когато някой има проблем и не харесва нещо в теб, това не е твой проблем. И не ти си този, който трябва да се преструва на такъв, какъвто не е, за да угодиш или да се харесаш на някой друг. Няма как да бъдеш харесван от всички. А най-хубавото е, че дори не е нужно. Даже би било странно ако всички те смятат за “идеален”. Защото няма идеални хора. По-важното е да бъдеш себе си, макар и не до толкова перфектен. А и по-добре да не си харесван заради това, което си, отколкото да те харесват, докато се преструваш на някой друг. Петъчните сутрини са някак обнадеждаващи. Или поне мисълта, че днес най-накрая е петък и следват два почивни дни ни кара да се чувстваме една идея по-ведри (а може и да се заблуждавам). Но не мога да скрия, че ранните часове на деня не са ми любими. И вярвам, че има още много други като мен, които биха предпочели да си спят в любимото леглото и да са на топло, пред това да станат рано и да се захванат с всекидневните задачи. И нека всички задружно да благодарим на човека измислил кафето! О, да! Ако не е то, вярвам, че недоспалите хора, които искат “само още 5 минути” сън, ще са на протест. И няма как да е иначе. Предполагам, просто както има “нощни птици”, които седят будни до никое време, така има и “птици”, които не са ранобудни. На същите тези “птици” им се иска още малко сън (защото сънят е нещо хубаво и никога не е достатъчен!). Нямам представа кой е установил, че 8 часа сън са напълно достатъчни за да се наспим, но мога да се обзаложа, че ако добавим към осем, поне още два часа, нещата биха изглеждали някак по-симпатични. И не само това, но нека си признаем – сутрин времето лети! Поглеждаш часовника – 08:00ч. Започваш да се оправяш, когато поглеждаш отново и установяваш, че вече е 08:15ч. И си задаваш екзистенциални въпроси от сорта на “Как става това?!”. И нямаш отговор. А докато се чудиш кога минаха 15 минути изведнъж разбираш, че те вече са станали 20. Започваш да бързаш и така минава почти всяка една забързана сутрин. Пълен хаос. Навсякъде. И ако си късметлия можеш да се отървеш с леко закъснение. Пожелавам Ви прекрасен петък! :) Здравейте!
Преди да започна с днешната статия, искам да отговоря на някои въпроси, които получих от Вас. Минаха малко повече от две седмици от последното ми включване тук. Получих няколко запитвания какво се случва и защо спрях с публикуването на всекидневните ми постове. Радвам се, че следите блога ми и че Ви е интересен. Истината е, че не ми остава толкова много време, за да мога да публикувам всеки ден нови и нови теми. Предполагам, разбирате. Да, знам че липсата на време е по-скоро оправдание, но факт, че напоследък е точно така. За сметка на това заявявам, че ще продължавам с публикациите в "My world", просто няма да бъде всекидневно. От друга страна смятам, че така е до някъде по-добре и за да не омръзва. Това отклонение беше за всички Вас, които ми писахте с въпроси какво се случва и кога ще бъде готова новата публикация. И като говорим за това, ето я и нея! :) "Можеше, трябваше, щеше" - така реших да озаглавя днешната публикация. Случвало ли Ви се е да се връщате назад във времето и да се питате "какво щеше да стане ако..."? Често пъти нямаме достатъчно смелост, или може би просто мислим, че е по-добре ако премълчим дадено нещо и не го направим. Но всички ние знаем, че ако замълчим на момента, няколко минути по-късно е още по-трудно да го споделим и най-вероятно то просто си остава там. В мислите ни. В миналото. При многото други неизречени думи. И при нещата, които може би трябваше да направя, но така и не успях. Всички ние имаме нашите "можеше, трябваше, щеше" и понякога се връщаме към тях. И се чудим. Понякога и предполагаме какво би било. Но никога няма как да знаем. Просто, защото не сме опитали. И моментът е отминал. Дали от страх, дали от нещо друго, но това нещо не се е случило. И няма как да се случи отново. Ами ако все пак някога бъдем изправени отново пред същия, или подобен избор? Тогава какво? Пак ли ще премълчим? Или вече ще рискуваме? И изобщо може ли да наречем риск нещо, което искаме да кажем, или направим? Едно е сигурно обаче - няма средно положение. И предполагам, че след време бихме съжалявали повече за нещата, които не сме направили, или казали отколкото обратното. Нека имаме по-малко "можеше, трябваше, щеше" и вместо тях да казваме "случи се, или беше". Спокойна вечер от мен и до скоро! :) Осми март е! Всяка година на тази дата се отбелязва празникът на жената. В днешно време дамите са съсредоточени не само върху едно или две неща. Те са страшно амбициозни и успяват да съчетаят всичките си задължения, като в същото време се стараят да отделят достатъчно време за всичко останало. В историята, както и в наши дни, има много успели жени. Днешната публикация, ще бъде посветена на едни от най-великите мисли, казани от едни още по-велики жени! Индира Ганди е една от най-известните жени в света. Тя е боец за граждански права и мир, както и първата жена, която е оглавила правителството на Индия. Индира споделя: „Дядо ми веднъж ми каза, че хората се делят на такива, които работят, и такива, които си приписват заслугите от работата на първите. Посъветва ме да се стремя да попадна в първата група – в нея конкуренцията е много по-малка.”
Майка Тереза е носител на нобелова награда за мир, която получава за всеотдайната си работа в помощ на бедните и болните. „В света има много хора, които умират от глад, но още повече са тези, които умират от липса на любов” – казва тя. Лейди Даяна - една от най-известните и харизматични жени на своето време, всеобща любимка на англичаните. Нейни са думите, че “семейството е най-важното нещо на света”. Коко Шанел е известна френска модна дизайнерка, модернистка, революционизирала женската мода с включване в нея на мъжки елементи, една от най-влиятелните фигури в модата на 20-ти век. Определяна е като пионер в модата. Една наистина интересна и вярна фраза, казана от нея е, че „ако искате да имате това, което никога не сте имали, ще се наложи да правите това, което никога не сте правили.” Има още толкова много дами, които да изброя, но съм сигурна, че не е нужно, тъй като едва ли са Ви безизвестни. Още веднъж, честит празник на всички дами! Бъдете живи и здрави, много щастливи и обичани! :) Сезоните са толкова различни. Пролет, лято, есен, зима... И не, тук не става въпрос само за промените във времето. Въпреки, че понякога може би и това оказва влияние върху настроението ни. Кой е любимият Ви сезон?
Може би пролетта, която поставя ново начало и времето започва отново да се затопля? Разходки в парка, топли следобедни дни и много цветя, навсякъде. Или пък не бихте заменили за нищо на света горещото лято, морето и дългите, безгрижни дни? И как иначе! Кой не обича дните, в които прекарва цялото си време в басейна на плажа, или някъде в планината, на балкан?! Ами есента и спокойствието, което носи със себе си? Дори дъждовните следобеди носят нещо приказно със себе си. Но нека не забравяме и зимата! Снежните дни на топло вкъщи са повече от прекрасни. А и колко много празници има! Всеки сезон носи нещо красиво със себе си. А кой е сезонът, който определяте за любим? Замисляли ли сте се колко малко е нужно на човек за да се почувства щастлив? Многото неща не са синоним на думата щастие. Всички ние се стремим към един по-добър живот и в това няма нищо лошо. Напълно нормално е да искаме най-доброто за себе си и хората, които обичаме. Човек трябва да мечтае непрестанно и да се бори за да осъществява целите си. Но тук следва въпросът трябва ли това да бъде на всяка цена и да жертваме абсолютно всичко? И кога човек, в стремежа си да бъде най-добър във всяко едно отношение, забравя някои много по-важни неща? Понякога, устремени да постигнем това, което желаем, започваме да забравяме някои малки, но важни “правила”. Хубаво е да постигаме нови и нови неща, да се гордеем със себе си и работите, за които сме вложили страшно много труд и усилия за да ги постигнем. Но ако правим дадено нещо само за да се докажем пред останалите, това рано или късно ще ни умори и цялото това доказване ще бъде напълно излишно в момента, в който осъзнаем, че най-важното е самите ние да сме доволни от това, което сме и това, с което се занимаваме. Всяко нещо, с което се захващаме трябва да бъде правено с любов, а не насила и не, защото това е “модерно”, “готино” или защото “ще се хареса на останалите”. Сигурно звучи страшно клиширано, но е точно така. Важното е Вие самите да сте удовлетворени и когато се “обърнете назад“ да си кажете “да, това съм искал/а – това съм постигнал/а”.
Всичко правено с желание се получава по възможно най-добрия начин. Затова днешната публикация ще завърша с това, че ако искате да се чувствате идеално, трябва да намерите “нещото”, което Ви доставя истинско удоволствие и не го правите по задължение, а просто, защото наистина искате точно това. Има още няколко месеца до така очакваните от всички гимназисти балове. Точно преди една година и аз самата минах през всички тези “приготовления” за този дълго очакван ден и затова съм запозната с какви неща ще се сблъскат таз годишните абитуриентки. Много добре знам, че идва момент, в който от толкова много съвети, препоръки, предавания, списания и какво ли още не, започвате да губите ясна представа какъв е “планът” по който трябва да вървите и наистина ли една вечер трябва да отнеме толкова много време и главоболия?! Няма защо да се лъжем, всяка една иска да изглежда добре на този ден и всяка една отделя не малко време в подготовката и начина, по който ще изглежда. В днешната публикация, ще обърна внимание на шест от основните неща, на които да наблегнете за да се чувствате спокойни и да се насладите на вашия бал, когато дойде, без да бързате в последния момент и да се чудите кое по-напред да направите. РОКЛЯТА Каквото и да си говорим, тя е първото нещо, от което трябва да се ръководи и останалата част от визията Ви. Хубаво би било ако имате някаква представа какъв модел желаете, цветът, който би Ви харесал и накрая, но не и на последно място, да не се ръководите само от модните тенденции и списания, но и от самите Вас! Запомнете едно, ако Вие не се чувствате добре в роклята си, това ще се отрази неминуемо на настроението Ви. Така че забравете за момент всички модни съвети, които слушате по телевизионните предавания или четете в списанията и се запитайте какво най-много би Ви отивало на Вас. ПРИЧЕСКАТА След като вече роклята е уточнена е хубаво да обърнете внимание на прическата. Дали ще бъдете с къдрава или права коса, пусната или вдигната, строг кок или нещо друго, което е по-небрежно, изборът е изцяло Ваш! Добре би било и да се допитате до професионалното мнение на фризьора, в чийто ръце ще се доверите, но не оставяйте всичко на него/нея. Вашият поглед към нещата трябва да бъде на първо място. Все пак никой, освен Вас, не може да знае какво би Ви отивало най-добре. ГРИМЪТ Може би това е ужасът за повечето от момичетата. Никоя не иска да прилича сякаш е излязла преди минути от боксовия ринг, а често пъти гримът е меко казано по-силен отколкото трябва и ефектът е комичен за наблюдателите и трагичен за момичето. Затова, по-добре да заложите на нещо по-естествено и по-леко, което да подчертава най-добрите черти от лицето Ви. МАНИКЮР Това е още едно от нещата, които не трябва да пренебрегвате. В повечето случаи, той е съчетан с цвета на роклята. Дали да бъде изчистен или с някакви орнаменти е изцяло ваше решение. Добре би било да отидете малко по-рано и да се погрижите за маникюра си, а не да оставате всичко в последния момент, тъй като той може да бъде направен няколко дни (че дори и седмица) по-рано, докато гримът и прическата ще бъдат направени на самия ден. Затова за ваше улеснение, запишете час поне няколко дни по-рано за да не се чудите кое по-напред да свършите в самия ден. БИЖУТА Вашата визия никога няма да бъде напълно завършена, ако липсва някое уникално бижу (без значение гривна, обеци, гердан, пръстен и т.н.). Разбира се и тук всичко трябва да бъде с мярка. Все пак не трябва да изглеждате все едно сте коледна елха. ОБУВКИ Последни в нашия списък, но в никакъв случай на последно място по важност, са обувките. Всички знаете приказката за Пепеляшка, която е изгубила своята обувка. За да не се налага да вземате нейната роля и да оставате без обувки на бала си, обърнете специално внимание не само на добрия външен вид на обувката, но и на нейното удобство. Не забравяйте, че ще прекарате дълги часове с тях и ако не се чувствате комфортно това неминуемо ще се отрази, а не желаете това, нали? Каквото и да си говорим, каквито и съвети да Ви дават, аз ще Ви кажа, че една от най-хубавите Ви вечери тепърва предстои. Всички Вие ще изглеждате страхотно, просто не трябва да забравяте, че преди всичко това е вечерта, в която трябва да се забавлявате и да си прекарате незабравимо с вашия клас. Роклята, обувките, бижутата, прическите и гримът са важни, но спомените, които ще имате от тази вечер са много, много по-ценни, така че не забравяйте най-важното, а именно доброто си настроение! :)
Трети март – датата, която има специално място в сърцата на всички българи! На днешния ден се чества националният празник на Република България. В днешната публикация искам само да си припомним едни от най-великите стихотворения и песни, които са посветени на нашата родина. Де е България Питат ли ме де зората ме й огряла първи път, питат ли ме де й земята, що най-любя на светът. Тамо, аз ще отговоря, де се белий Дунав лей, де от изток Черно море се бунтува и светлей; тамо, де се възвишава горда Стара планина, де Марица тихо шава из тракийска равнина, там, де Вардар през полята мътен лей се и шуми, де на Рила грей главата и при Охридски вълни. Там, де днес е зла неволя, де народа й мъченик, дето плачат и се молят се на същият език. Там роден съм! Там деди ми днес почиват под земля, там гърмяло тяхно име в мир и в бранните поля. До чукарите Карпатски е стигнала тяхна власт и стените Цариградски треперали са тогаз. Вижте Търново, Преслава - тие жални съсипни: на преминалата слава паметници са они! Българио, драга, мила, земля пълна с добрини, земля, що си ме кърмила, моят поклон приемни! Любя твоите балкани, твойте реки и гори, твойте весели поляни, де бог всичко наспори; твойте мъки и страданья, твойта славна старина, твойте възпоминанья, твойта светла бъднина. Дето ази и да трая - за теб мисля и горя, в теб родих се и желая в теб свободен да умра. Иван Вазов На България На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга, на твойте сълзи и въздишки, на твойте страсти и тегло и на венеца мъченишки, кой грей на твоето чело. Прокуден тука на чужбина, далеч от твоите гори, сърцето ми сега проклина тирана, който те мори. Прийми тез песни, майко мила, отйек на жалостний ти зов и плод на сладката любов, с коя душа ми си пълнила; прийми тез песни, пълни с гнев, кат вихъра, що пей по друма, ту жални, кат шумът на Струма и като горския напев. О, майко, аз видях тиранът, като ръцете си вапца в кръвта на твоите деца и чух как плачеше Балканът и твойте сини небеса! Но през червените порои, що ти проля във таз борба, аз видя дните ясни твои на твойта бъдеща съдба. Дано таз вяра, туй мечтанье не се разбие в някой брег и твоя зов да не остане като в пустинята без ек. Иван Вазов Вярвате ли в случайности и съвпадения? Често пъти, когато дадено нещо ни се случи и в този момент ние не намираме логично обяснение (всъщност нека си го кажем – нямаме никакво обяснение), ние предпочитаме да сложим “етикет” на дадената случка и просто си казваме “Това си е чиста случайност!” или “Съвпадение! Просто няма какво друго да е”. А дали наистина е така и съществуват ли изобщо случайности или за всяко нещо си има причина? Има две мнения по въпроса като не съм сигурна дали изобщо можем да кажем “Да, това е вярното” или “Очевидно това е по-малко вероятно да е истина”. И въпреки това, може би и на Вас се е случвало да преминете през дадено нещо, което да Ви накара да се замислите защо изобщо се случва и има ли конкретна причина, или това е просто съвпадение. И най-вероятно сте имали моменти, в които колкото повече мислите, толкова по-объркани сте. И най-истинският отговор е, че просто нямате такъв. Кратко, точно и ясно. Колкото повече разсъждавате, толкова повече се обърквате. Но след известен период от време се сещате отново за това (или се случва нещо, което по “случайност”, или не, да Ви напомни). И тогава откривате някакви неща, които до преди това сякаш не сте виждали, а те са си съществували. Вероятно, всяко нещо, което се случва има своето обяснение. Друг е въпросът дали в даден момент ние ще можем сами за себе си да получим някакъв отговор. Каквото и да се случва обаче (без значение дали ще го наречем случайност или не), важното е да запомним, че всяко нещо идва в живота ни за да ни научи на нещо.
Казват, че човек се учи докато е жив. Ние самите, обаче, често забравяме за това и си мислим, че всичко знаем и можем. Убедени в това, че няма какво да ни изненада, най-често попадаме в ситуации, в които ни се доказва обратното и точно, когато мислим, че знаем “отговорите”, животът променя “въпросите”. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|