Ако едно момче те харесва си личи, ако не те харесва също и за разлика от нас, момичетата, момчетата не се опитват да бъдат деликатни. При тях няма средно положение. Ако те харесват - ще действат до край, ако ли не, няма да направят никакво усилие. Трагедията на женското сърце е в това, че се влюбва в неподходящи и изключва разума си, а тези, които заслужават доверието ти, сърцето ти не ги обиква, или ако го направи, то разумът ги подлага на хиляди въпроси и проверки. Не е ли иронично как сърцеразбивачите идват в живота ти, влюбваш се в тях и не след дълго ти разбиват сърцето и оставаш разочарована, а момчетата, които ти наричаш "просто приятел" биха дали всичко за да погледнеш на тях с други очи, да ги допуснеш до сърцето си, а то е твърде наивно и продължава да се доверява на неподходящи и да не допуска тези, които го заслужават наистина. И в такива моменти си казваш само едно: "Каква ирония!" От друга страна, рядко пъти мъж би се съгласил да бъде в ролята на "приятеля". Ако пък се съгласи, то навярно ще очаква и много повече от това, дори и след време. Просто трябва да си избиеш от главата, че момиче и момче могат да са само приятели, защото рано или късно се появяват и други чувства. Неизбежно е. Дали от едната страна, дали от другата, но един от двамата в един момент не чувства човекът срещу него като "просто приятел". И това е нормално, защото като приятели вие се опознавате и в не малък процент от случаите си допадате като характери. Започвате и да си споделяте и не след дълго се появяват и чувствата. Нещо като закон е, или просто поредната ирония.
0 Comments
Казват, че обичането е различно всеки път, но разделите са винаги едни и същи. Всичко започва с “може ли да поговорим?” и завършва с “трябва да поговорим”. Две на пръв поглед близки изречения, а всъщност толкова различни. И казват също, че всичко си има начало, разцвет и край. Най-интересното в случая е, че “трябва да поговорим” и “надявам се да си останем приятели” са придружени от тъкмо обратния резултат и слагат край както на разговора, така и на приятелството. Не е лесно да сложиш край и да се откажеш от нещо, в което си вложил чувства, но понякога идва момент, когато виждаш (или по-скоро усещаш), че нещата са към своя финал. Разделите няма как да бъдат приятни, но понякога са най-естественият и доколкото може да се нарече добър изход от нещата. Вероятно така е трябвало да стане и колкото и да отлагаш и да се опитваш да “поддържаш” нещо, което искаш да спасиш, не винаги успяваш. Няма безболезнена раздяла, освен ако чувствата отдавна не са си заминали. Тогава е друго. А нараняването е дълга и сложна тема. Истината е, че понякога дори и без да искаме, нараняваме някого дали с думи, дали с действия. И нас ни нараняват. И колкото и лошо да е това, и колкото и да ни се иска да не се става по този начин, всъщност е човешко. И се случва. Няма “приятен ” или “безболезнен” начин да сложиш край на взаимоотношенията си с човек, с когото си имал хубави моменти, от които остават едни страхотни спомени, но понякога, колкото и банално да звучи, всеки трябва да поеме по своя път. Просто защото вървите в различни посоки. И вероятно го осъзнавате.
А когато един влак е спрял, какво значение има кой пръв ще слезе от него? Може би най-обширната и дълга тема, която може да се захване е именно темата за взаимоотношенията между момиче и момче. Изписано е страшно много, сигурно и в момента се и ще се пише още дълго. И това е нормално. Любовта е нещо, което вълнува всеки един от нас. Ето защо, днес ще говорим точно за нея. Малко ми е странно да говоря за това сякаш съм “страничен наблюдател”, или пък още по-лошо “експерт, който дава мнение”. Защото ако има нещо, което определено не е в “компетенциите” ми, то това определено е точно днешната ни тема. Може би звучи странно, тъй като както казах и в началото, това е нещо, за което може да се пише до безкрай, но всъщност е важно да се запитаме наистина ли разбираме толкова добре нещата, колкото ни изглежда? Да, всеки един от нас се е сблъсквал с нея. И да, всеки един от нас има своите впечатления според нещата, които са му се случили. Но всъщност има няколко ключови въпроса, чийто отговори търси всеки един от нас. Винаги, когато са ми задавали въпроса дали вярвам в любовта от пръв поглед съм отговаряла, че смятам че това е просто привличане/симпатия, но в никакъв случай не може да се нарече любов. Защото определено трябва да правим разлика между симпатии, харесване, влюбване и обич. Някак ми се струва, че “любов” е дума, която се използва твърде често, твърде рано и твърде не на място от доста хора. Как можеш да обикнеш човек, когото не познаваш? Трудно ми е да повярвам, че човек, когото виждаш за първи път, може да го обикнеш само от “един поглед”. Да, той може да ти е страшно симпатичен, да го харесваш, но да го наречеш любов? Поне за мен е преувеличаване. Има пък и други хора, които са “противници” и поне по техни думи не вярват в любовта. А истината е, че тя се случва на всеки, включително и на онези, които я отбягват и отричат. И няма как да е иначе. Каквото и да се говори е неизбежно да не ти се случи. И колкото и да ти се иска да открият “ваксина” срещу тази “болест”, уви такава все още не е открита. :) Когато момиче и момче се харесват това си личи страшно много, особено отстрани. Начинът по който се гледат и държанието им, когато са заедно са една малка част от нещата, които “издават” и едните, и другите. В началото нещата са доста по-различни отколкото след това. Трябва време за да опознаеш някого и не просто да се влюбиш в него, но и да го обикнеш. Да приемеш не само положителните му, но и отрицателните му черти, защото няма идеални хора. И едва, когато опознаеш един човек и наистина почувстваш, че това не е просто увлечение, можеш да твърдиш, че го обичаш. Човек обича някого не заради нещо определено, а просто защото обича. Сърцето има своя логика, която често пъти е непонятна за ума. Всеки от нас е попадал и в друга ситуация. Случвало ти се е поне веднъж да си кажеш, че харесваш и си харесван/а. Уви, не става дума за един и същи човек. Ти си падаш по един, теб те харесва друг и изобщо нещата заприличват на сериал, в който не е много ясно кой кого харесва, но е ясно едно – обичаш един, теб те обича друг или казано накратко, просто се разминавате.
Нека обърнем внимание на това как изглеждат нещата в очите на момичетата и момчетата. Гледали ли сте клипчета, в които показват как едно и също нещо се възприема по един начин от едните и по коренно различен начин от другите? И може би човекът, измислил фразата, че мъжете и жените са от различни планети е имал право. Невероятно как докато говорим на един и същ език се появяват хиляди неразбирателства. Гледайки филми на точно такава тематика ми става смешно как актрисата и актьорът влизат страшно добре в ролята си и макар и на моменти преувеличено, пресъздават как изглеждат нещата от гледна точка на мъжете и на жените. А когато нещата не са просто филм и ти си главният действащ, нещата изглеждат една идея по-различни, по-сложни и понякога не чак толкова забавни, както в романтичните комедии, например. Едно е сигурно, каквото и да се случва не забравяй, че няма по-хубаво нещо от това да обичаш и да си обичан. Навсякъде се говори за предстоящите избори. Всеки изказва мнение, водят се дебати, по телевизията се канят различни политици, които говорят за какво ли не и дават всевъзможни обещания, които се забравят и остават неизпълнени малко след това. Последното нещо, за което смятам да пиша в блога ми е политиката. Никога не ме е влечала, никога не е представлявала интерес за мен и не смятам и да засягам тази тема. Най-малкото, защото не и е тук мястото. Пък и без друго от всякъде ни затрупват с политически въпроси. Не мисля и аз да го правя. Днес е събота и ще поговорим за едни други избори, а именно изборите, които прави всеки един от нас. Сигурна съм, че ти се е случвало да бъдеш на “кръстопът”, опитвайки се да вземеш “правилното решение”. Като под “правилно” няма как да конкретизираме нещо, тъй като е доста относително понятие. За един едно е правилно, за друг друго. И докато се чувстваме щастливи и доволни от това, което сме избрали, всичко е наред. Човек е устроен така, че колкото повече има, толкова повече иска да получи. Рядко оценяваме това, което имаме и в стремежа си да получим още и още, забравяме да се радваме на нещата, които имаме в момента. Може да се каже, че дори не ги оценяваме така, както заслужават. Истински важните неща са по-малко отколкото всъщност можем да си представим. Често пъти искаме много повече от това, което можем да понесем. Не случайно е казано, че не е добре да искаме твърде много, защото не можем да платим цената му. И едва ли имат предвид материалната страна на нещата. Всички сме чували за това, че всяко “искам” има своята цена, но тя често пъти не може да бъде “платена”. Трябва да бъдем смели за мечтите, които имаме и да бъдем готови да рискуваме и да променяме своя живот. Трябва да пораснем до толкова, че да бъдем способни да повярваме в себе си и това, което можем, защото имаме достатъчно сили за да успеем. Дали ще го направим зависи от нас и изборите, които правим всеки ден.
Хубави почивни дни на всички! :) Здравейте, сладури! :) Мина цяла седмица от последното ми "включване" тук, но съм Ви приготвила една тема, която си заслужава вниманието и която е за всеки един. Защото както пише и в заглавието на днешната публикация, всеки е красив. Без да губя повече време, Ви оставям със следващите редове... Къдрокоските искат идеално прави коси, защото “тези бухнали къдрици изпиват цялата ти енергия в оформянето им рано сутрин”. Момичетата с прави коси пък правят какво ли не за да оформят така желаните букли и да заприличат на кукли (а може би всичко се крие именно в римуването и има нещо примамливо как “букли” се римува с “кукли”). Русокосите се боядисват и минават към “отбора” на брюнетките, докато вторите се изсветляват и стават блондинки. Или пък решаваш, че е твърде предсказуемо да бъдеш брюнетка или блондинка и решаваш да се боядисаш в червено. И така, правиш всичко възможно за да смениш кога цвета на косата си, кога нещо от визията си с друго. И търсиш промяна. Или просто експериментираш. А истината е много проста. Всъщност няма значение каква е косата ти, дали е дълга, средна или къса. Дали си блондинка, брюнетка или червенокоса. Ако желаеш да се гримираш, прави го. Но трябва да знаеш, че си красива и без грим! Няма значение какви дрехи обличаш, когато те изразяват стила ти и се чувстваш удобно в тях.
Модата да върви по… подиумите : ) Имаш пълното право да бъдеш точно това, което си или пък това, което искаш да бъдеш. Твоето тяло е твоят избор и никой не може да ти каже кое е добре и кое не е, щом ти самия се чувстваш добре в собствената си кожа. Прави каквото искаш със себе си, но не забравяй само едно нещо – да се обичаш! :) След няколко седмици наближават така очакваните от всички дванадесетокласници балове. Много приготовления и подготовки както за самия ден, така и за изпитите. И покрай цялата тази еуфория, която предстои на сегашните абитуриенти, няма как да не върна времето назад. Точно преди една година, по това време минах през същите прекрасни моменти и аз самата. Крещейки с пълно гърло “1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12… ЗАВЪРШИХМЕ!” ние наистина приключихме с училището и гимназията. П.С. Снимка с моя клас от изпращането ни на 14.05.2013г. :) Дванадесет незабравими години, много смях, емоции и едни прекрасни спомени. Изпращането в училището е не по-малко вълнуващо от самия бал. Това е и последният ден в гимназията заедно с класа ти. И не трябва да сте тъжни, защото приключва, а да се радвате заради това, което е било. П.С. Отново снимка с любимия ми клас, само че този път от бала ни на 24.05.2013г. :) На бала емоциите също не липсват. В самия ден надали ще осъзнаете какво точно се случва, търчейки нагоре-надолу, но след това нещата изглеждат наистина прекрасни. Снимки, песни, танци и все такива хубави неща събрани в едно на един наистина специален за всички завършващи ден. Споделям тези лични снимки с всички Вас. Можех да сложа всякакви други снимки, но реших, че това е публикацията, която ми е най-близо до сърцето именно заради това, че снимките не са случайни, а носят едни прекрасни спомени. Всички 28 уникални хора, както и най-добрата класна от снимката, ми липсват страшно много, защото с всеки един от тях имаме хубави спомени. Сега, една година след завършването ми, мога да кажа, че имах един наистина страхотен клас и се радвам, че познавам всеки един от хората, които виждате на снимките по-горе. Аз пожелавам на всички Вас, таз годишните абитуриенти, да си прекарате страхотно и да останете с едни незабравими спомени от този ден. Поздрав за всички Вас е и следващата песен: Училището ми даде толкова много, че не виждам как мога да му се отплатя. Докато е още в класната стая, човек трудно може да осъзнае колко много ще му липсва всичко това след като то изчезне. Защото иначе безкрайно изглеждащите 12 години, прекарани в училище всъщност имат своя край.
Училището учи на едни от най-важните уроци в живота, началните уроци, без които не би могъл да продължиш напред. Там се учиш, че има неща, които трябва са свършиш и ги правиш. Срещаш нови хора, с които прекарваш една не малка част от деня си и неизбежно с някои от тях ставаш по-близък. Ставате приятели. Училището ти носи спомени и истории, които колкото и пъти да разказваш няма да ти омръзне. Поглеждаш снимките от първия си учебен ден и се питаш “така ли започна всичко”? После виждаш снимките си от завършването и няма как да не се запиташ “толкова ли много съм се променил?”. И тук не става въпрос само за външен вид и промяната във физиката ти. Променил си мисленето си, начинът по който възприемаш света и хората около теб, както и себе си. Това са цели 12 години. Промяната е неизбежна. Както по-рано този месец споменах, за мен месец май е месецът на абитуриентите. За тях той е наистина специален. Затова със сигурност ще има още една тема, която ще бъде именно за тях. Невероятно е как един на пръв поглед обикновен месец, може да бъде необикновен след завършването ти. Имаме едно прекрасно “нещо” в главите си, наречено ум и той ни служи за да разсъждаваме. Премисляме кое е редно и кое не е, какво трябва и какво не трябва. Понякога си задаваме въпроси. Твърде много въпроси. И всичко това е необходимо до момента, в който не прекалим. Нищо, с което се прекалява не е за добро. Всеки един от нас, в един определен момент (добре де, повече от един) се сблъсква с проблемът (ако може да се нарече проблем) на твърде многото премисляне. И това често пъти повече ни обърква, отколкото да ни помага. Може и да не е най-точното сравнение на света, но имаш чувството, че в главата ти говорят поне около десет (хиляди) гласове, които те съветват, упрекват, насърчават, обезкуражават, обвиняват, подкрепят и са до толкова противоположни и с твърде различни мнения, че в един момент се чудиш кое от всичко е нещото, което мислиш ти. Хората сме изключително талантливи в това да се забъркваме в такива каши, в които никой друг не може да ни забърка. Талантливи ли казах? Та ние сме си направо специалисти! Има моменти, в които най-доброто, което можеш да направиш е да се “изолираш” от мислите си, което не е никак лесна задача. Ако успееш – страхотно! В противен случай рискуваш да се въртиш в същия омагьосан кръг отново и отново. Вярвам, че е добре нещата да бъдат обмисляни, но с мярка. В минутата, в която “многото гласове” заглушават твоя глас е време да сложиш малко ред в обърканата си глава.
Толерантност е дума, чието значение често пъти бива забравяно. Живеем в общество, в което не малък процент от хората мислят, че имат правото да държат сметка на останалите за неща, които не ги засягат по какъвто и да е начин. Често пъти биваме съдени, или ние самите осъждаме някого друг за най-различни неща, за които нито имаме правото, нито е редно да го правим. Съществуват хора, които са родени за критици. Те посочват някого с пръст и започват да изброяват недостатъците му сякаш те самите нямат никакви и едва ли не са идеални. “Тя е пълна, колко ужасно! Трябва да отслабне!” “Той е пълен, това е недопустимо!” “Тя е твърде слаба! Отвратително! Трябва да надебелее!” “Колко е слаб! Не трябва така!” “Тя е мила с хората, не изразява твърдо мнение – слабохарактерна е!” “Твърде мекушав е, момчетата трябва да са по-груби!” “Казва това, което мисли – груба е!” “Директен е – грубиян!” И така до безкрайност. Често пъти хора, които не ни познават изобщо смятат, че знаят по-добре от нас самите, какво е най-добро за нас. И те не просто изразяват мнение, те се опитват да го наложат. Всички сме различни, имаме твърде много гледни точки за едни и същи теми и въпроси, а истината е, че не е сигурно кои са прави и кои грешат. Но нямаме никакво право да се месим в живота на другите, казвайки им кое е “правилно” и кое “не е” според нас и нашите виждания. Да, може би има хора, които не отговарят на твоите представи за “нормално”, но е твърде тесногръдо да съдиш онова, което не разбираш. Живеем в XXI век и уж сме толерантни и разбиращи, но само на теория. Хубаво е да се научим да приемаме, че нещата, които ние слагаме в графа “не по моя вкус”, не означава непременно, че те са грешни, неправилни, тотално объркани и т.н.
Бъдете себе си и оставете и другите да бъдат това, което са. И не забравяйте, че ако съдите хората, няма да Ви остане време да ги обичате. Погледнато отстрани винаги е по-лесно. Детето в първи клас не познава добре цифрите, но за възрастните това е “лесна задача”. Караниците между най-добри приятели са нещо, което ще премине и другите ти казват, че това е “нещо, за което не си струва да се впрягаш чак толкова”, но това не е случаен човек, а приятел на когото държиш и когато не си в добри взаимоотношения с него се чувстваш зле. Не за друго, просто този човек не е случаен, а твой приятел и няма как да ти бъде все едно.
Същото е дори и с любовта. Отстрани погледнато това е нещо, “което ще премине рано или късно”, но ти си този, който преминава през това. Да обсъждаш какво е да вървиш по “пътеката”, не е същото като да преминеш през нея. Не случайно проблемите са различни в нашите очи и в очите на другите. Всяка ситуация има няколко гледни точки. В повечето случаи тези, които “гледат отстрани“ имат по-трезво мислене, от този, който намесва чувства. Едно обаче е сигурно и надали има различни гледни точки за това, че "на един му липсва човекът, който обича, на друг му липсва някой, който да го обича, но всички си приличаме по едно: Пълни сме с липси…" |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|