Във времето на баловете и завършването, аз решавам, че би било добра идея да отидем едно ниво по-нагоре. Независимо на каква възраст си, независимо дали все още си ученик или не, има една тема, която ще те вълнува винаги и завинаги и това е темата за любовта. И е факт, че когато става дума за любов, никога не можеш да предвидиш нищо. Днес ще си поговорим за първите "пеперуди в стомаха", които са неизменна част от целия "процес" на влюбването, за среднощните разговори, за часовете прекарани в мисли за него/нея или иначе казано - за първите стъпки, през които всеки един преминава, когато е влюбен. Когато не сте заедно си пишете постоянно. Имате толкова много неща, които искате да си кажете, че едно денонощие от 24 часа ви изглежда страшно малко. Ако можеше да се погледнеш отстрани, щеше да останеш изненадан/а как си буквално залепен за компютъра/лаптопа си и когато пишеш с нея/него, пръстите ти летят със скоростта на светлината по клавиатурата, изписваш цели романи след които имаш да кажеш и още, и още... но чакай! Часът вече приближава 3 през нощта и май е време да си лягаш, въпреки че в близкия половин час много добре знаеш, че няма да спиш, а ще си мислиш за човекът, обсебил съзнанието и... сърцето ти. Говориш без притеснение, или поне така е по принцип. Е, всичко се преобръща на 180 градуса, когато той/тя се появи пред теб. В тези моменти арсеналът ти от остроумни реплики се изпарява, речникът с думи изчезва съвсем не на време и ти седиш, усмихваш се неловко и ако си момиче, благодариш наум за това, че не си си сложила руж, защото придобиваш естествен такъв - о, да бузките ти са червени и се чудиш как един човек може да те върне в първи клас за секунди, а си мислеше, че си надраснала "тези неща". Очите. Очите. Очите. Не, не кои да са очи, а точно неговите/нейните. Те са това тайно оръжие, пред което оставаш безсилна/безсилен. Само като те погледне и всичко, което се е въртяло в главата ти може да изчезне за отрицателно време. Без значение дали са сини, зелени, кафяви или пъстри, очите на точно този човек са твоите любими очи. Очите, които са те пленили.
0 Comments
Добре, нека си признаем - петък е повече от просто ден от седмицата. Може да се обяви даже и за празник. Поглеждаш календара виждаш, че е петък и си на прага на припадък от вълнение, че най-накрая е настъпил така дългоочаквания ден, а след него имаш цял уикенд, в който да можеш да си починеш от всичко, което те преследва през седмицата (за едни работа, за други университет, за трети училище). Сигурно ако се направи една по-мащабна анкета, в която на хората да се зададе въпросът кой е любимият им ден от седмицата, първенец ще е именно петък. И няма защо да сме учудени (ако изобщо има такива). Много са тези, за които петък вечер е синоним на купон. Още със ставането и само като знаеш, че днес е последният работен/учебен ден за тази седмица, сякаш ти вливат венозно една кана с кафе и можеш да скочиш и да тръгнеш към новия ден (добре де, да не се изхвърляме чак пък толкова, за по-сънливите рано сутрин едва ли първото нещо, което ще направят е да подскочат от леглото, но пък след това определено ще се чувстват по-добре знаейки, че е петък). Ако някой все пак е в мрачно настроение - горе главата и по-ведро, запази спокойствие и се усмихни, защото днес е петък! Пожелавам на всички Ви един много забавен и изпълнен с приятни емоции петък, една незабравима петък вечер и разбира се не забравяйте, че ако искате да повишите настроението си, винаги можете да отскочите тук, в My World, защото забавлението е гарантирано! (минути за реклама :D) Завършването на гимназията е един етап, през който всеки един преминава и оттам започва едно ново начало и всеки тръгва по своя път. Посоката, която избираме, често пъти е определяща за това какво ще се случва с нас от този момент нататък. Има хора, които доста по от рано започват да размишляват върху това какво да продължат да учат и в каква област да се развиват след края на 12 клас. Те са устремени да вървят напред и за тях края на гимназията не е край на обучението им, защото имат цели, имат идеи, имат мечти, които не спират до тук. Изборът на университет, специалност и подготовката за кандидатстването при тях започва от рано за да може да се подготвят и резултатите след положените изпити да бъдат налице. Има и други, които не премислят предварително какво ще следва за тях след като удари последният училищен звънец и ще затворят вратата на гимназията завинаги. Както се казва "оставят се по течението". Има и трети, които до последно се колебаят в избора си на бъдеща професия и се лутат в решенията, които се блъскат из иначе обърканите им мисли. Чуват от всякъде много и най-различни съвети. Родителите настояват за едно, приятелският кръг насочва към второ, познати говорят трето и гласът на личността остава заглушен във всичкия този хор от гласове. Каквото и да се случва обаче, крайното решение трябва да бъде ваше. Редно е да помислите добре какво искате Вие, а не какво искат другите за Вас, защото не те, а Вие ще трябва да взимате решения оттук нататък в живота си и не те, а Вие трябва да определите кое е най-доброто за самите Вас. След няколко седмици започват дългоочакваните от всички дванадесетокласници балове, на които абитуриентите са в приповдигнато настроение, защото най-накрая завършват и изпращат 12-те години прекарани в училище, но и с известна доза тъга си взимат последно довиждане с училищната сграда, учителите и класа, защото не са малко тези, които осъзнават, че след края на гимназията идват истинските отговорности и не един и двама си задават въпроса какво следва оттук нататък. В днешния динамичен свят, от дамите се изисква да съчетават в себе си много качества. И ако в миналото е било напълно достатъчно жената да бъде домакиня, която да се грижи домът да бъде подреден и уютен, мъжът и децата да бъдат нахранени, дрехите им чисти и изгладени, да изпраща и посреща съпруга и рожбите си, то сега това са една малка част от нейните домакински задължения.
Точно така – домакински, защото те не са единствените, които има. Днешната жена е и работеща. Тя е амбициозна и иска да гради кариера. Желае да бъде успешна в работата си или иначе казано да бъде истински професионалист. Не прави компромиси и дава най-доброто от себе си за да бъде номер едно с това, с което се занимава. Нежната половина на човечеството е истински боец на професионалния ринг в различните сфери. И ако преди се е считало, че една жена е способна да работи само като шивачка, сервитьорка и други, както често ги наричат „женски професии“ (като правим уточнението, че не целим да пренебрегваме по някакъв начин тези професии, а просто се опитваме да покажем какъв е бил изборът на повечето, поради простата причина, че не са ги допускали в други области), то с годините, дамите са си извоювали правото да ги третират като равни и да ги оценяват по качествата, които притежават, а не да ги ограничават и дори спират с повече от абсурдното основание „това не е работа, с която една жена може да се справи“. Днешната лейди ще докаже не само, че ако поиска нещо ще го направи, но и ще се справи безупречно, тъй като влага усилия, старание и труд, които не могат да останат не забелязани. Едни от най-влиятелните личности, които са меко казано успешни в шоубизнеса, а и не само, са именно представителки на женския пол. И преди да сте нарочили тези дами и да им лепнете етикет „луди кариеристки“, всъщност можете да се опитате да погледнете на тях като на едни мечтателки, които успяват да сбъднат желанията си с много труд и разбира се, вяра в мечтите си. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|