Петнадесети септември е дата, която учениците в по-горните класове не харесват особено, първокласниците очакват с нетърпение първия учебен ден, а с течение на годините и вървенето в класовете по-нагоре се причисляват към първата група - тези, които ако можеха, биха задраскали тази дата от календара. За да не бъдем голословни eто как вероятно изглеждат представите на възрастните за това как Вие се радвате по случай връщането Ви обратно на училище. А истината е малко по-различна и Вие се питате "Защо все на мен?", "Нужно ли е да ставам в този нечовешки ранен час за да отида да слушам нещо, от което няма да запомня нито дума?!" и неща все в този дух. И вашата реакция всъщност е придружена от едно голямо негодувание. И все пак нека погледнем нещата и от хубавата им страна (сега поне половината, да не кажа всички, които четат това седят и се чудят дали оптимизмът ми е твърде голям, или нещо не съм съвсем добре, че виждам нещо хубаво в това цяла година да стават рано, да пишат домашни, да учат уроци, да ги изпитват и да правят контролни). Нали не забравяте, че ще се срещнете с приятелите си, с които не сте се виждали цяло лято и с които отново ще вдигате нервите на учителите, чиято задача на родителските срещи ще бъде да се оплачат от лошата дисциплина на класа Ви, както и това, че по контролните, за които Вие ще сте отделили доста време (вероятно в подготовка на пищови, от които да преписвате) ще си припомните какво е да "работите в екип" и как подсказването ще трябва да остане незабелязано от учителя. Има и доста забавни страни на това да си на училище, затова не хабете излишно нерви.
0 Comments
Казват, че всеки човек, подобно на луната, има своя неосветена страна, която не показва на никого. Има неща, които можем да споделим с всеки (или ако не с всеки, то с повечето хора), но има и неща, които оставаме лично за себе си. И не, съвсем не значи, че го правим от егоизъм. По-скоро са твърде лични. Неща, за които вероятно ще се намери не един слушател, но нито един не би разбрал това, което бихме му споделили така, както на нас ни се иска. Ето защо всеки човек има своите тайни. Това са неща, които знаем само ние. Неща, които остават неизвестни за другите, защото намираме не една и две причини да премълчим. И всеки един от нас има своите малки и големи тайни, които "затваря" в една отделна "стая" като "вратата" на същата тази стая остава неотворена и в нея не биват допуснати посетители. Не е нужно да бъде правен експеримент за да откриете, че всеки един човек търси най-доброто според неговите виждания. Ако вземем за пример цветята - всеки ще поиска да вземе най-красивото цвете. И това е напълно нормално. Никой не би взел нещо, което не харесва. Ако обаче не полагаме грижи за красивото цвете, един ден то ще увехне. И тогава то ще бъде захвърлено. Красивите неща лесно улавят окото и всеки би искал да ги притежава за себе си. Много биха си задали въпроса "за какво ми е дадено нещо, когато не откривам нищо в него?", но забравят да си зададат другия, по-важен въпрос "а какво всъщност искам да открия?". Често пъти имаме изисквания към другите, които ние самите не можем да припокрием. А не е ли странно да имаме претенции към нещо, което ние самите не притежаваме? Що се отнася до хората - едва ли има човек, който да не иска да има до себе си добри и верни приятели. Всички знаем, че това са хората, които сами си избираме и те също избират нас, защото откриваме едни в други качества, които ни карат да се ценим и обичаме. Всеки иска да има добър приятел, но трябва да приеме този човек заедно с неговите проблеми и да му помага винаги, когато има нужда. Защото е прекрасно да си с някой в щастливите му моменти и да се радваш заедно с него, но много по-важно е да си до него, когато има нужда и когато много други ще му обърнат гръб.
Едва ли съществува човек, който да вярва, че съществуват идеални и безгрешни хора. Но въпреки, че всички знаем това, често пъти нещата, които знаем за отличен на теория се оказва, че на практика леко ни се изплъзват. Истината е, че ако Вие си поставите за задача да намерите недостатъците в хората, които са с Вас ще намерите не един. И колкото повече се задълбочавате в това "проучване", ще останете неприятно изненадани, че "списъкът с минусите" ще продължава да расте. Ако обаче си поставите друга, точно обратната на тази задача, а именно - да търсите положителните им страни, също ще останете изненадани, но този път приятно. Ще откриете, че наред с недостатъците си, хората имат много хубави качества. И в крайна сметка ще достигнете само до един единствен извод и той е, че всичко зависи от това, което искате да видите. Ако търсите недостатъци - ще ги откриете несъмнено, защото сте наясно, че няма човек, който да не притежава отрицателни черти. Ако търсите хубавите качества в хората - също ще откриете много. Затова Вие сами преценете каква "задача" ще си поставите - да търсите хубавото или лошото у хората :)
Има много теми посветени на това колко хубаво е да сте щастливи, вечно усмихнати и наистина всичко това би било прекрасно, само където ние сме хора, а хората имат различни чувства. И ако някой Ви каже, че е усмихнат и щастлив 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата или ще Ви излъже най-жестоко, или има някаква доста странна причина поради, която да е ухилен до уши постоянно (да не наричаме хората луди, въпреки че имаме пълното право да се съмняваме в състоянието на хора, които твърдят, че постоянно им е забавно за нещо). Но да не се отклоняваме от темата. Всеки Ви съветва как не трябва да позволявате усмивките Ви да слизат от лицата Ви, но никой не Ви казва какво да правите в случай, че това се случи. Радостта може да се сподели с много хора, но когато не сте в настроение "списъкът" с хора, на които можете да споделите, се свежда до минимум. Няма хора без проблеми. Това едва ли би успокоило някой, който се намира в кофти период, но е хубаво човек да знае, че това, през което преминава в даден момент, някой друг, някъде другаде преминава през същото това нещо. Единственото, което можете да направите е да се борите. Дори и да се провалите в дадено нещо запомнете, че няма нищо срамно в това човек да падне, ако след това намери сили да се изправи и продължи напред. Наскоро попадах на една много истинска мисъл, която съдържа ако не всичко за хората и това, което те трябва да знаят, то поне едни от най-важните неща, които ни правят човечни. Затова мисля да я споделя с Вас.
"Подарете малко от вашият смях на тъжните. Кажете някоя хубава дума на нещастните. Отделете малко време за самотните, защото понякога вашето малко струва много за някой." Всеки един от нас има един от онези дни, в които всичко върви с главата надолу. Сякаш целият свят се е наговорил да прави точно обратното, без наше знание, а ние си вървим и се сблъскваме от сутринта до вечерта с всички възможни неща, които колкото и голям карък да си, не биха ти се случили. И в такива моменти си казваш само "Да се свършва по-бързо с този ден, защото всичко е против мен!". В един момент започваш да се чудиш дали нещо наистина не се е "преобърнало", а ти си пропуснал тази част, тъй като дори нормални неща, които по принцип правиш с лекота, точно този ден те затрудняват. Ако пък си суеверен е направо прекрасно! Започваш да премисляш дали черна котка не е минала пътя ти, дали не си минал под някоя табела, опитваш се да си спомниш кога за последно счупи огледало и докато връщаш лентата назад, успоредно с това извършваш още някоя бъркотия. Ето защо в такива моменти е добре да се опиташ да запазиш спокойствие. Вероятно точно тогава едва ли си в най-хармоничното си състояние, но не е добра идея да избухваш, защото нещата няма да станат по-добре. Затова поеми дълбоко въздух и вярвай, че всичко съвсем скоро ще си дойде на мястото. А до тогава - спокойствие! :)
Светът е сякаш само за двойки. Отвсякъде ни затрупват с въпроси като "Имаш ли си приятел/ка?". Но това не е нищо. Ако отговорите с "да", автоматично получавате следващия въпрос "От колко време сте заедно?", а след като отговорите и на него можете да получите още няколко в бонус (в случай, че предните два са били твърде малко). Ако пък, не дай си Боже, отговорите с "не", Ви поглеждат осъдително, като че ли е грях да останете без приятел/ка. Как сте могли да си го позволите, направо не е за вярване! Каква сензация! Странно как още не са го съобщили по новините - "Еди си кой няма приятел/ка" или не са пуснали обява (грешка, поне стотина обяви за по-сигурно), гласящи "Хей, Вие... тук има свободен човек. Пуснете всички "кандидатури" към "Море от любов", като не забравяте да прикачите поне 3 ваши актуални снимки (по възможност в цял ръст), кратка автобиография и отговор на въпроса "Какво за Вас е любовта?" (в размер между 500-1000 думи) и като за финал нещо романтично, по възможност не много банално. Да сте сами не означава непременно да се чувствате самотни. Дори напротив. Човек може да се чувства сам и когато е във връзка с неправилния човек, а това е много по-лошо. Спрете да мислите и за това какво ще кажат хората. Те така или иначе говорят. И ще продължат да го правят. И повярвайте, предпочитате да Ви разпитват периодично досадните въпроси от сорта на "Още ли нямаш приятел/ка?", отколкото за пред другите да се водите във връзка, която обаче е далеч от фалшиво изграденото всеобщо определение "щастливи и влюбени".
Вече е септември, а на мен ми се иска да е вечно лято. Или ако не вечно, то поне да продължи малко по-дълго. Знам, че астрономическото лято продължава още известно време, но това не променя факта, че когато чуя "септември" съм по-склонна да го свързвам с наближаващата есен. Нямам нищо против този, иначе прекрасен по свое му сезон, но някак много по-хубаво е, когато времето навън знаеш, че ще бъде слънчево (макар, че това лято едва ли бе най-подходящият пример) и денят доста по-дълъг. Освен това си една идея по-безгрижен и сякаш имаш цялото време на света. А когато календарът се измести на септември, безгрижието и цялото свободно време сякаш лека по лека започват да си отиват. Разбира се не завинаги, но поне до следващото лято. Затова прекарайте последните дни от лятото си по най-интересния за Вас начин и запазете запазете малко слънчеви спомени, които да Ви топлят до другата година, когато ще имате отново прекрасната възможност да се радвате на всичко, което е и което предстои. Това лято, обаче и цялата тази дълга "почивка" ме заредиха и имам много нови теми, по които искам да пиша и да споделя с Вас. Така, че най-доброто тепърва предстои! Останете на линия! :)
|
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|