Остават броени дни до Коледа. Аз лично силно се вълнувам. Всеки декември носи по малко магия със себе си. На мен тази година изсипа един куп магии, коя от коя по-хубави. Ако трябва да опишете тази година с една единствена дума, коя би била тя? Аз си избирам "емоция". Определено 2014 година беше пълна с емоции, за щастие повечето положителни. Декември имаше най-красивото начало и се надявам да завърши по един подобаващ начин. Както вече споменах, нямам търпение Бъдни вечер, Коледа и Нова година да ги прекарам заедно с най-любимите ми хора и Ви пожелавам весело посрещане на коледните и новогодишни празници. Може и все още новата година година да не е дошла, но новият облик на My World е вече тук.
Не мога да не отбележа, че с началото на следващата календарна година исках блога ми да бъде малко променен. Само, че вдъхновена от статия в блога, от който се уча как да правя нещата по по-добър начин реших, че е време за нов дизайн. Още сега. Нямах търпение да дочакам 2015. Трябва да Ви разкрия, че като начинаещ блогър има доста теми и въпроси, чисто технически, които за мен са мистерия. Ето защо се нуждая от някой, който да ме насочва в това отношение. И така винаги, когато ми трябва отговор или помощ за някакъв въпрос, аз се обръщам към...
0 Comments
Наближават едни от най-хубавите празници в годината. Декември е времето на желанията, мечтите, надеждите. Пожелавам на всички весело посрещане на коледните и новогодишни празници. Нека бъдем малко по-добри, но не само в това време от годината и да вярваме в чудесата, защото те се случват. В стремежа си да оцеляваме, забравихме да бъдем хора, а това е някак тъжно. Нека се радваме на малките неща и да бъдем малко по-позитивни и усмихнати, защото животът, от който се оплакваме, може би е мечта за други. Нека бъдем благодарни за това, което имаме, защото не е никак малко. Не забравяйте да се усмихвате и не спирайте да вярвате в доброто. Весело посрещане на празниците!Сънищата са интересно нещо. Като дете сънувах странни работи, които днес си обяснявам с богатото въображение, което притежава може би всяко дете. Обиколила съм най-различни места по света (поне в сънищата ми) и не само. После вече пораснах. Или поне по документи. Все още сънувам понякога чудати неща. Не ги разбирам винаги. Всъщност рядко ги разбирам. Преди време с приятелки говорихме за сънищата и тяхното значение. А аз се питам трябва ли да имат конкретно значение? Просто сънуваш. Нещо или някой. За второто, обясненията навлизат в съвсем друга тематика, която няма да обсъждам. Или поне не днес. Да се върна на размислите относно значенията на всеки един сън. Преди време, от чисто любопитство, погледнах значението на един мой сън в някакъв (измислен) съновник. А по принцип не вярвам на такива неща. Но както казах - любопитство. Бях гледала някакъв филм. За информация - ужас и не, не че филмът беше ужасен, а жанрът му е такъв, което ми напомня за това, че веднъж си говорих с един познат и когато ме попита нещо за някакъв филм и аз отговорих "ужас" той допълни "о, трябва да е бил наистина ужасен щом толкова категорично заявяваш това, че не ти е харесал", при което последва обяснението, което в момента правя. Както и да е. Свикнали сте да се отклонявам често от основната тема, така че нищо ново. Да се върна на онзи филм. Явно ми се беше набил в главата до такава степен, че даже и в съня ми "прожекцията" продължи. А някой си е намерил "тълкувание" на моя, иначе особен сън. И дори го е записал подробно в някакъв онлайн съновник. Няма лошо. Просто ми е любопитно колко още други хора сънуват подобни неща, че те намират място в интернет пространството, придружени с подробно тълкуване за такива, като мен, които търсят... не е ясно какво. Имало е периоди, в които нямах никакъв спомен относно това какво сънувам през нощта. Тогава си мислех, че нищо не сънувам и това обяснение ми беше достатъчно. Но не, наскоро попаднах на някаква статия, в която учените обясняват за фазите на съня, през които преминава. В часовете по биология, мисля осми или девети клас, достатъчно слушах за "делта фазата", в която човешкият индивид спи най-дълбоко, а след това преминава в "REM фаза" (REM - Rapid Eye Movement), която се характеризира с бързи движения на очите (откъдето идва и самото наименование) и в същата тази фаза, човекът сънува. Но защо биологията не обясни какво се случва, когато сутрин рано се събудиш от алармата си, когато си сънувал нещо хубаво? Тогава настъпва едно друго състояние, известно още като "сутрешно недоволство" първо, от липсата на още часове за почивка и второ, от това, че хубавият сън е бил прекъснат. Аз, да си призная честно, съм пробвала да затворя отново очи за да мога да се "върна" на същото "място" и сънят ми да продължи оттам, откъдето е спрял, ама не става и не става.
Моля, учените да напишат статия и по този въпрос. Или ако не по него, то поне да ни кажат как да повтаряме сънищата, които са ни харесали. За фазите на съня разбрахме кои са и благодарим най-сърдечно, но сега имаме нови вълнения. Имали ли сте един от онези дни, в които от ранни зори графикът Ви е строго разпределен? (Ако не сте от хората, които стават рано, аз например не съм от най-ранобудните… е, добре де, изобщо не обичам да ставам рано, ама никой не пита какво обичам аз, тази задача ще Ви се стори трудна). Обикновено в тези дни всичко върви по определен ред и всяко закъснение води след себе си поредица от други закъснения, а това от своя страна… добре, да кажем, че просто не е най-препоръчителното нещо, което трябва да се случи. (Но думата “план” е най-най… най-неподходящата, която трябва да използвате, ако не искате, разбира се, “планът” да се обърне с главата надолу, защото нищо, никога не става така както го планираме първоначално). “Днес е събота, а в събота се спи до по-късно”. Кой го казва това? (Да го предложим за президент! Или поне да му дадем право да издаде такъв закон. Този ще е един от малкото закони, които ще се спазват. И едва ли ще има недоволни. Или ако има - няма да са много). Нямам представа кой го казва това със съботата, но понякога се налага да се направи изключение и да се стане рано. (Защо няма изключение, че в понеделник, например, е незадължително да се става рано?!). За целта алармата е готова още рано-рано и тръгвате с нагласата, че “тази вечер ще си легнете навреме”, но всъщност не съм сигурна защо всички решаваме да се заблуждаваме по този начин, като последният път, в който поглеждате към телефона си, въртейки се, часът отдавна е минал 00:00 и като пресметнете колко часа за сън Ви остават започвате да “броите овце” само и само за да заспите, но установявате, че това единствено може да Ви разсъни. Както и да е, по някое време заспивате. Някак. Трудно. И ставате още по-трудно. И тръгвате по задачи, както казват хората, че даже сте си предвидили да станете десет минути по-рано, но разбира се вечер изглежда едно, а сутрин съвсем друго. Чист късмет ще си е да не се успите. Всъщност не можете да си го позволите, защото алармата на телефонът Ви е достатъчно упорита и след третото позвъняване “скачате” и се надявате да не се блъснете във вратата докато стигнете до банята. След като веднъж сте станали, вече (уж) е лесно. Накрая завършвате с познатото обещание, че “само да дойде довечера и определено ще си легнете навреме”, но това така и не става.
П.С. Сигурна съм, че има “закон”, заради който вечер никога не ни се спи, а сутрин никога не ни се става. Нарича се “закон на несправедливостта” и същият този закон рискува животите на не един и два телефона, които да бъдат неволно “побутнати” за да може алармата да научи как се играе на “мълчанка” сутрин. Особено сутрин. Когато компютрите още не бяха част от всекидневието ни (звуча така, сякаш е било преди хилядолетие) и бяхме малки деца, които вярват в това, че през този месец Дядо Коледа "награждава" послушните с подаръци, вероятно повечето от нас са си съставяли своя списък с желания (сигурно е имало и безкрайни такива, но да не се отклоняваме от темата). П.С. Винаги съм си мислела, че ако Дядо Коледа все пак някога реши, че не съм в списъка на "добрите", имам един доста добър резервен вариант (или поне така смятах). Планът беше да взема целия му чувал с подаръци и всичките да останат за мен. Какво като това ще означава още една "черна точка" пред името ми в списъка на Дядо Коледа?! Ако така или иначе се водя в другия "лист", то поне да има за какво! Писмата започваха горе долу така: "Дядо Коледа (задраскване)... Скъпи Дядо Коледа, тази година бях много послушна! (Да му напомня, в случай, че е забравил). Направих... (изброяване на всичко, за което се сетя и което е положително като спестявам всички пакости - все пак това са някакви дребни подробности, които могат да се прескочат). За тази Коледа искам... (не съм сигурна дали след това изречение съм знаела за съществуването на препинателния знак "точка" или по-скоро въпреки знанието ми, съвсем неволно съм решавала да го пропусна). Адресът ми е... (Ама, разбира се! Няма значение, че на плика, в който се слага писмото е надписано. Аз съм длъжна да се подсигуря. Току виж плика се изгуби, а в писмото не е упоменат адрес, то тогава къде ще отиде Барбито?! Пък и вярно, че Рудолф има доста опит в тегленето на шейната из различни точки по света, но мога ли да имам вяра на елен?!)" Преди да пъхна писмото в плика проверявам за правописни грешки. Все пак трябва да направя добро впечатление на добрия старец! (И ако знаеше, че го наричам по този начин, със сигурност щях да попадна до живот в един нов списък, озаглавен "Тя-ме-обижда-и-никога-при-никакви-условия-не-трябва-да-получава-подаръци"). Малко преди писмото да бъде изпратено, се чудя дали да не сложа и рисунката, в която съм направила жалък опит за негов портрет, но решавам, че изобразителното изкуство не е най-добрата ми страна и има опасност да не различи кое e шейната, кое е еленът и кое самият той, затова му спестявам главоблъсканицата. Писмото е изпратено и минути по-късно правя някаква пакост (разбира се, неволно) като се моля тя да бъде "записана" в списъка с "черни точки" за другата година.
"Декември е уют. Кори от портокали. Пукащи дърва. Запалени свещи. Червено вино. Тихо пиано. Вълнен шал и дебели чорапи. Първи сняг. Декември е грижа. Внимание и мисъл към най-любимите ти хора. Подаръци. Изненади. Срещи. Топло мляко с канела. Писма, картички. Очакване. Декември е искри и фойерверки. Блясък по улиците, в очите. Светлини. Всяка неказана дума и закъснял жест. Онзи телефонен разговор, който пропуснахме. Пътуването, което не направихме. Работата, която не приехме. Думите, които не казахме. Декември е обещания. Наравно стари и нови. Да бъдем по-добри. По-щедри. По-благодарни. Да мечтаем повече. Декември е поглед навътре. Носталгия по детството. По това какви бяхме, какво търсихме, в какво вярвахме. По приказки с щастливи начала, не краища. По онова утре, което все търсим и все не стигаме. Декември е всичко в едно. Най-студеният и най-топлият месец. Най-пълният с хора и най-самотният. Едновременно край и ново начало. Прошка. Декември идва и си отива като сън. Всяка година се питаш кога пак стана Декември. Никога няма да разбереш..." Попаднах на този цитат, с който започвам началото на днешната публикация преди една година. Точно на първи декември. И всяка година си го припомням. Преди една година блогът ми все още не съществуваше. Днес, една година по-късно, той е вече факт. Има го. И вие сте тук.
Четете и коментирате. А аз съм Ви страшно благодарна, че сте част от "My World" и сте с мен и блога ми през тези 10 месеца. Декември е може би месецът с най-топлите празници, въпреки студеното време навън. Предполагам, може да го наречем "балансът на природата" - студено време и празнично настроение. Пожелавам Ви един вълшебен месец, в който всичките Ви мечти да станат реалност! И нека това добро настроение, което ни обзема през Декември, бъдете не само този месец, но и през цялата година. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|