Точно преди една година, на тази дата, аз създадох блога, в който пиша по много и най-различни теми, а Вие четете и коментирате, изпращате ми най-прекрасните съобщения и ме правите безкрайно щастлива, когато ми казвате неща като: "My World е не само твоят свят, но и света на много други хора", или "Тази тема сякаш си я писала за мен!", или "Кога ще публикуваш нещо ново? Чакам с нетърпение!". Поглеждам към темите и се учудвам колко много са станали. Не, че една година е малко като период, но съм безкрайно изненадана от начина по който се развива блога. В краткото описание за себе си съм написала, че обичам писането и наистина е така. И нямам предвид само писането на теми. Всъщност най-голямо удоволствие ми доставя писането на стихотворения и разкази. Ето защо 10 месеца след създаването на My World се осмелих да експериментирам и в друга посока, различна от статиите. Така е появи разделът "В един друг свят", в който споделям с Вас неща, които съм писала. Не бих могла да ги определя като разкази, а по-скоро като кратки съчинения. Надявам се обаче да Ви харесват. Още веднъж искам да Ви благодаря за тази 1 година, през която сте заедно с мен и My World! Ще завърша с това, което определям и като мото на блога: Благодаря Ви за това, че в продължение на една година застанахте зад мен и ме подкрепяхте в това, което правя и с което имах желанието да се захвана. Отне ми известно време преди да събера смелост и да създам My World, тъй като осъзнавах, че за човек, който никога не се е занимавал с подобно нещо, който няма опит в това, но има огромното желание да пише за нещата, които иска няма да бъде никак лесно. Но аз и не исках да бъде лесно. Не веднъж съм получавала запитвания като "Добре де, как ти хрумва за какво да пишеш?" и на тези въпроси ми е много трудно да отговоря. Не мисля предварително темите, по които да пиша. Струва ми се изкуствено. Ако имам какво да кажа сядам, включвам лаптопа, влизам в блога и започвам да пиша. И всичко става напълно естествено. Не случайно е имало периоди, в които дълго време не публикувам нищо ново в блога. Когато нямам какво да кажа, предпочитам да замълча пред това да пиша за нещо само, защото така трябва или е време за нова тема. Всички Вие, които четете нещата, които коментирам заслужавате най-доброто и точно заради това предпочитам да има "паузи" понякога, отколкото да четете неща, които аз самата не одобрявам, а ги публикувам просто, защото трябва да се публикува нещо. Не, нищо не трябва. Нещата се случват тогава, когато трябва да се случат. Една искрена усмивка е в състояние да промени много светове. В "My World" усмивките са много и за всички! :)
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|