Посрещам всеки един от читателите на My World с добре дошъл в нашата страна на чудесата. Преди да продължа със следващите редове, искам да въведа всеки един от вас в нашия малък кът, нашето място, в моят и ваш свят, тъй като лятото си заминава и на негово място идва есента, а освен с нова визия, My World ще ви посрещне и с много нови теми. И знаете ли, тази е едва началото... Като от приказката за "Алиса в страната на чудесата" най-добре е да се настаните удобно и да започнем нашето чаено парти! Иска ми се началото на този сезон нещата да придобият малко по-различна, по-приказна, че ако искате я наречете дори лудичка визия. Ето защо първата тема за септември е озаглавена точно по този начин. Често пъти, когато хората не ни разбират са склонни да ни кажат къде на шега, къде напълно сериозно "Ти си луд, човече!". В тези моменти просто си припомнете цитатът от Алиса, а именно, че: "Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята." Също така, колкото и идеалистично да звучи за някои, няма да спра да твърдя, че мечтите са съществена част от нас и те са тези, които ни задвижват. Човек трябва да мечтае постоянно и в момента, в който една мечта е вече осъществена, трябва вече да има нова, която да се стреми да превърне в реалност. Защото кое, ако не мечтите ни, ни прави една идеа по-вдъхновени и по-амбициозни? И тъй като днешната публикация е точно в този дух от приказката за "Алиса в страната на чудесата" продължаваме нататък с предизвикателствата, пред които често пъти животът ни изправя. Всички ние не веднъж сме се сблъсквали с нашите "шишенца" с надпис "изпий ме" или "сладкишчета", които примамливо ни подканват "изяж ме". Разбира се не говоря буквално, а под "шишенца" и "сладкишчета" визирам различните предизвикателства и препятствия, пред които сме изправени. И ние, също като Алиса, трябва да направим своите малки и големи избори и да решим какво да правим. Съвсем в реда на нещата е, макар и неприятно, понякога да изпадаме в ситуации, които всичко ни изглежда така, сякаш сме поставени в лабиринт, а изхода... не го откриваме лесно. Да, правилно, ключовата дума е лесно. Не всичко е елементарно и понякога от нас се изисква да бъдем, както някой обичаше да казва, свръх човеци. Аз обаче мога да ви кажа, че в My World ще продължим да си обсъждаме и сериозни, но и по-леки темички, които надявам се да са ви приятни и полезни. Вече година и половина My World е мястото, в което сме разисквали и продължаваме да обсъждаме какво ли не. Най-различни теми - като се започне от вечната тема за любовта, минем през това какво е приятелството, за това кои сме ние и как да останем това, което сме в този динамичен и толкова бързо променящ се свят и още толкова много... Изумително е и за мен самата, но ето, че това е факт, вече година и половина My World е това нашето място. Всяка приказка има начало и край. Време е да напиша финалните думи за тази публикация. В тях реших да бъда както винаги откровена с всички, които толкова дълго време сте с мен и моят блог и да ви споделя неща, които са от значение за развитието на My World, тъй като държа наистина да почувствате този блог близък до себе си. Истината е, че макар и понякога да не съм много активна тук, причината е, че не винаги имам какво да напиша, а не липсата на желание. Защото едно мога да ви гарантирам, писането е нещото, което винаги съм обичала и винаги ще обичам. Просто не винаги има нещо, което да ме вълнува и което да искам да опиша в блога си и в същото време да не се повтарям, тъй като до тук темите, по които съм писала са около 130 и аз сама осъзнавам, че това не е никак малко. Разбира се, не искам да ви звучи като оправдание. Просто се опитвам да ви кажа, че ако понякога се случва така, че да не откривате малко повече време някаква нова тема тук, причината е, че просто вдъхновението ми е избягало някъде по трасето и търси своята муза. Уважавам всеки един от Вас, които четете всичко, което пиша, за да си позволявам да пиша неща, по които вече съм писала или пък, които аз самата не харесвам. Държа всичко тук да бъде максимално прецизно, защото още при създаването на My World осъзнавах много добре, че в един момент "запасите" от най-разпространените теми ще свършат и може да се налага да има кратки паузи докато открия своята тема, която да обсъдя заедно с вас. И знаете ли, радвам се да кажа, че и към днешна дата аз съм все толкова запалена по идеята My World да бъде мястото, което да събира всички мои мисли, които се появяват пред вас. И също така мога само да Ви благодаря, че сте част от всичко това и да Ви кажа, че винаги, когато имате нужда от усмивка, My World е мястото, на което ще се старая да "раздавам" много и безплатни усмивки и добро настроение за всички Вас.
0 Comments
Здравейте, сладури! :) Ето, изненадващо дори и за мен, аз съм тук, пишейки тези редове специално за всички, които продължават да следят блога ми, въпреки че в последните месеци не бях много активна, но както ви споделих и в предишната си публикация, лятото е в разгара си, така че е просто грехота човек да не изкарва всяка възможна минута по вълнуващ, необикновен и забавен начин. Реших да ви направя част от моите празници, тъй като бяха повече от прекрасни и искам да споделя едни от най-вълнуващите моменти с всички, които са тук, четат и следят My World. Да, не бях никак активна, но сега ще ви разкажа за всичко онова, което ми се случваше в последните няколко седмици и се надявам да ви бъде интересно. Настанете се удобно, вземете чаша с освежаваща напитка в това горещо време и се пренесете заедно с мен в атмосферата, която ще опитам да ви пресъздам... Снимка, запечатваща един невероятен ден, с безкрайно любим за мен човек и една уникална изненада специално от него за мен, която ще помня много, много дълго време. Ако четеш това в момента искам отново да ти благодаря, че направи всичко това за мен и ме направи отново истински щастлива! Буря и Тигър (прекрасните кончета, които виждате) бяха повече от възхитителни и ни разведоха из красотите на чудесната природа, която ни заобикаляше. За всички, които се интересуват кое е мястото - това е конна база "Стела", която определено си заслужава да я посетите. Комплекс Св. Георги се намира близо до град Пловдив и по-конкретно в с. Белащица и определено е мястото, в което можете да си починете, да се забавлявате и да прекарате повече от страхотно. Горещо ви го препоръчвам! Обслужващият персонал е много любен, стаите са страшно уютни, а ако отидете през лятото, отвън, на чист въздух ще ви очаква един страхотен басейн. Официално вече съм пълнолетна дори по американските закони. На 13-ти август навърших 21 години в компанията на моите прекрасни приятели, които направиха празника ми незабравим! Смях, шеги и много, много положителни емоции - този рожден ден определено ще го помня много дълго време. Не случайно често казвам, че за мен август винаги се асоциира с една единствена дума - празници! Особено средата на месеца е точно такава - повод след повод и именно това е причината да го очаквам всяка година с огромно нетърпение. На 13-ти празнувам рожден ден, а на 15-ти имен ден, че даже и рожден ден на моя любим дядо. Ако имаше някакъв празник и на 14-ти и буквално щяхме да бъдем "3 дни яли, пили и се веселили". Именния ми ден го прекарах в компанията на моето семейство. А сега, след всички празници, ще се радвам на остатъка от лятото, в компанията на най-любимите ми хора и пожелавам и на вас едно незабравимо, слънчево, усмихнато и много, много щастливо лято!
Началото на август е, лятото е в своя разгар и официално мога да заявя, че липсата на скорошни публикации в блога ми не се дължи на нищо друго, освен на факта, че при такова хубаво лято, толкова много възможности да прекараш времето си по най-интересни начини и да се занимаваш с всичко онова, с което през останалото време от годината не ти е оставало нужното време, си е направо грехота да го пропилееш на вятъра. Ето защо, мили мои, не бях толкова активна през последния месец.
За сметка на това, в този горещ (макар и не чак толкова, колкото предишните дни) следобед, аз съм тук и ще се радвам да прекараме заедно следващите няколко минути. Месец юли, лично за мен беше изпълнен с доста празненства. Някои от моите приятели имаха рожденни дни, а за мен няма нищо по-приятно от това да обикалям и да търся подаръци за любимите ми хора, а после да купонясваме заедно. И да, юли определено беше празничен и много, ама много позитивен. Няма да крия нетърпението си, което нараства с всеки изминал ден, тъй като август е вече тук и аз броя дните до моя рожден ден. Толкова се вълнувам! Днес реших да опиша перфектното лято само и единствено със снимки, защото смятам, че те "говорят" достатъчно. Ето защо Ви оставям с галерията и разбира се искам да Ви пожелая едно страхотно, безгрижно и заредено с много хубави емоции лято. До нови срещи! :) Добро утро! От доста дълго време не сме си казвали този поздрав за начало на деня, но причината не е, защото съм забравила за блога ми, а просто, защото не съм от най-ранобудните или пък, когато това се случи, то по принцип бързам за някъде, иначе някак трудно ми се получава да поема инициативата да стана сам самичка, без аларма, рано-рано сутринта. Не ме съдете жестоко. Докато бях ученичка никога не закъснявах за училище, така че ранното ставане ми се получава, когато се налага - просто не е от любимите ми неща. Тази сутрин обаче реших, че като за начало на месец юни ми се иска да попиша в блога. И ето ме, тук съм! Много време мина от последното ми включване и силно се надявам да не сте ме забравили, но и да сте, аз ще ви напомня за себе си и се надявам да се радвате и вие да започнем заедно своята сутрин на чаша горещо кафе (просто за да се посъбудим) и да прекараме следващите няколко минути заедно в моя и ваш свят - My world. Днес съм на музикална вълна още от ранни зори (доколкото може да се има за рано 09:00 часа сутринта, но да приемем, че е). Разбира се, гласовите ми данни може и да умират от желание да се проявят с припяване на любимите ми песни, но някак неуместна ми се струва самата идея, пък и вярвам, че съседите ми твърдо биха подкрепили това да запазя изнасянето на този концерт за малко по-късно, а може би и с надеждата изобщо да не се случва (само ако е възможно, разбира се). И понеже днес съм в особен добро настроение въпреки ранния час на ставането ми, решавам да им спестя своето изпълнение. Поне за сега.
Вече е юни и лятното настроение ме обзема. Днес е сряда и въпреки, че краят на седмицата е още далеч, това не ме притеснява изобщо, защото се чувствам страшно заредена и много позитивно настроена. Дали е от времето? Учудващо за толкова рано сутринта, че изписах толкова много редове, представяте ли си какво би се случило ако беше по-късно? Шегувам се, нямаше да излезе толкова дълго (или може би не се шегувам, никога не можем да бъдем напълно сигурни). Ами при вас? Как минава една ваша сутрин? Във времето на баловете и завършването, аз решавам, че би било добра идея да отидем едно ниво по-нагоре. Независимо на каква възраст си, независимо дали все още си ученик или не, има една тема, която ще те вълнува винаги и завинаги и това е темата за любовта. И е факт, че когато става дума за любов, никога не можеш да предвидиш нищо. Днес ще си поговорим за първите "пеперуди в стомаха", които са неизменна част от целия "процес" на влюбването, за среднощните разговори, за часовете прекарани в мисли за него/нея или иначе казано - за първите стъпки, през които всеки един преминава, когато е влюбен. Когато не сте заедно си пишете постоянно. Имате толкова много неща, които искате да си кажете, че едно денонощие от 24 часа ви изглежда страшно малко. Ако можеше да се погледнеш отстрани, щеше да останеш изненадан/а как си буквално залепен за компютъра/лаптопа си и когато пишеш с нея/него, пръстите ти летят със скоростта на светлината по клавиатурата, изписваш цели романи след които имаш да кажеш и още, и още... но чакай! Часът вече приближава 3 през нощта и май е време да си лягаш, въпреки че в близкия половин час много добре знаеш, че няма да спиш, а ще си мислиш за човекът, обсебил съзнанието и... сърцето ти. Говориш без притеснение, или поне така е по принцип. Е, всичко се преобръща на 180 градуса, когато той/тя се появи пред теб. В тези моменти арсеналът ти от остроумни реплики се изпарява, речникът с думи изчезва съвсем не на време и ти седиш, усмихваш се неловко и ако си момиче, благодариш наум за това, че не си си сложила руж, защото придобиваш естествен такъв - о, да бузките ти са червени и се чудиш как един човек може да те върне в първи клас за секунди, а си мислеше, че си надраснала "тези неща". Очите. Очите. Очите. Не, не кои да са очи, а точно неговите/нейните. Те са това тайно оръжие, пред което оставаш безсилна/безсилен. Само като те погледне и всичко, което се е въртяло в главата ти може да изчезне за отрицателно време. Без значение дали са сини, зелени, кафяви или пъстри, очите на точно този човек са твоите любими очи. Очите, които са те пленили. Добре, нека си признаем - петък е повече от просто ден от седмицата. Може да се обяви даже и за празник. Поглеждаш календара виждаш, че е петък и си на прага на припадък от вълнение, че най-накрая е настъпил така дългоочаквания ден, а след него имаш цял уикенд, в който да можеш да си починеш от всичко, което те преследва през седмицата (за едни работа, за други университет, за трети училище). Сигурно ако се направи една по-мащабна анкета, в която на хората да се зададе въпросът кой е любимият им ден от седмицата, първенец ще е именно петък. И няма защо да сме учудени (ако изобщо има такива). Много са тези, за които петък вечер е синоним на купон. Още със ставането и само като знаеш, че днес е последният работен/учебен ден за тази седмица, сякаш ти вливат венозно една кана с кафе и можеш да скочиш и да тръгнеш към новия ден (добре де, да не се изхвърляме чак пък толкова, за по-сънливите рано сутрин едва ли първото нещо, което ще направят е да подскочат от леглото, но пък след това определено ще се чувстват по-добре знаейки, че е петък). Ако някой все пак е в мрачно настроение - горе главата и по-ведро, запази спокойствие и се усмихни, защото днес е петък! Пожелавам на всички Ви един много забавен и изпълнен с приятни емоции петък, една незабравима петък вечер и разбира се не забравяйте, че ако искате да повишите настроението си, винаги можете да отскочите тук, в My World, защото забавлението е гарантирано! (минути за реклама :D) Завършването на гимназията е един етап, през който всеки един преминава и оттам започва едно ново начало и всеки тръгва по своя път. Посоката, която избираме, често пъти е определяща за това какво ще се случва с нас от този момент нататък. Има хора, които доста по от рано започват да размишляват върху това какво да продължат да учат и в каква област да се развиват след края на 12 клас. Те са устремени да вървят напред и за тях края на гимназията не е край на обучението им, защото имат цели, имат идеи, имат мечти, които не спират до тук. Изборът на университет, специалност и подготовката за кандидатстването при тях започва от рано за да може да се подготвят и резултатите след положените изпити да бъдат налице. Има и други, които не премислят предварително какво ще следва за тях след като удари последният училищен звънец и ще затворят вратата на гимназията завинаги. Както се казва "оставят се по течението". Има и трети, които до последно се колебаят в избора си на бъдеща професия и се лутат в решенията, които се блъскат из иначе обърканите им мисли. Чуват от всякъде много и най-различни съвети. Родителите настояват за едно, приятелският кръг насочва към второ, познати говорят трето и гласът на личността остава заглушен във всичкия този хор от гласове. Каквото и да се случва обаче, крайното решение трябва да бъде ваше. Редно е да помислите добре какво искате Вие, а не какво искат другите за Вас, защото не те, а Вие ще трябва да взимате решения оттук нататък в живота си и не те, а Вие трябва да определите кое е най-доброто за самите Вас. След няколко седмици започват дългоочакваните от всички дванадесетокласници балове, на които абитуриентите са в приповдигнато настроение, защото най-накрая завършват и изпращат 12-те години прекарани в училище, но и с известна доза тъга си взимат последно довиждане с училищната сграда, учителите и класа, защото не са малко тези, които осъзнават, че след края на гимназията идват истинските отговорности и не един и двама си задават въпроса какво следва оттук нататък. В днешния динамичен свят, от дамите се изисква да съчетават в себе си много качества. И ако в миналото е било напълно достатъчно жената да бъде домакиня, която да се грижи домът да бъде подреден и уютен, мъжът и децата да бъдат нахранени, дрехите им чисти и изгладени, да изпраща и посреща съпруга и рожбите си, то сега това са една малка част от нейните домакински задължения.
Точно така – домакински, защото те не са единствените, които има. Днешната жена е и работеща. Тя е амбициозна и иска да гради кариера. Желае да бъде успешна в работата си или иначе казано да бъде истински професионалист. Не прави компромиси и дава най-доброто от себе си за да бъде номер едно с това, с което се занимава. Нежната половина на човечеството е истински боец на професионалния ринг в различните сфери. И ако преди се е считало, че една жена е способна да работи само като шивачка, сервитьорка и други, както често ги наричат „женски професии“ (като правим уточнението, че не целим да пренебрегваме по някакъв начин тези професии, а просто се опитваме да покажем какъв е бил изборът на повечето, поради простата причина, че не са ги допускали в други области), то с годините, дамите са си извоювали правото да ги третират като равни и да ги оценяват по качествата, които притежават, а не да ги ограничават и дори спират с повече от абсурдното основание „това не е работа, с която една жена може да се справи“. Днешната лейди ще докаже не само, че ако поиска нещо ще го направи, но и ще се справи безупречно, тъй като влага усилия, старание и труд, които не могат да останат не забелязани. Едни от най-влиятелните личности, които са меко казано успешни в шоубизнеса, а и не само, са именно представителки на женския пол. И преди да сте нарочили тези дами и да им лепнете етикет „луди кариеристки“, всъщност можете да се опитате да погледнете на тях като на едни мечтателки, които успяват да сбъднат желанията си с много труд и разбира се, вяра в мечтите си. Имаш един от онези дни, в които буквално всичко върви точно на обратно. Нищо не става по начина, по който си го планирал и ако съществува определение за кофти ден, то със сигурност би поставил табела с този надпис върху ден като този.
Толкова ти е криво, че си мислиш, че повече няма накъде, но разбира се винаги ще се намери нещо, което да те изненада (за съжаление неприятно). И точно когато си пред нервна криза, готов да се предадеш и да оставиш всичко, защото меко казано ти е писнало следва да си зададеш два много важни въпроса. Струва ли си да се ядосваш за нещо, което не може да промениш? Ако ситуацията, в която си изпаднал не позволява някаква драстична промяна към този момент и да се ядосваш и да не се ядосваш е все едно. Единственото, което постигаш, когато изпадаш в моменти на ярост е още повече да се чувстваш неприятно, а не това е, което искаш, нали? Ще има ли това значение след време? Понякога се ядосваме за незначителни неща. Само, че когато сме под пара, не можем трезво да погледнем над нещата и се палим за работи, които в действителност няма да имат никакво значение след известно време. Е, в такъв случай, струва ли си да си хабиш нервите за нещо незначително? Хората често пъти изпадаме в ситуации, в които този урок го преповтаряме отново и отново и сякаш все нещо ни убягва и на следващия изпит отново се проваляме. Затова всеки път, когато изпаднеш в кофти ситуация, имаш лош ден, или просто не си в настроение се запитай тези два въпроса - струва ли си и ще има ли значение това след време. Мислим си, че умът е този, който помни, но всъщност е доста спорно. Замисляйки се, когато се сещаш за даден човек това, което всъщност изниква в съзнанието ти е не нещата, които е казвал, а начинът по който те е накарал да се чувстваш. Емоциите, които предизвиква някой у теб са нещото, което реално ще си спомняш след време, а не до толкова нещата, които са изречени. "Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш" са думи на Майка Тереза, в които се крие много истина. Затова направи така, че хората, които са важни за теб, да се чувстват обичани и значими, защото начинът по който караш един човек да се чувства е в пъти по-важен от хилядите думи, които можеш да изречеш.
|
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|