От началото на декември замислям тази изненада, която съм готова да ви представя днес в целия и блясък! Подготвих това интервю с много желание и вълнение, а благодарение на моята събеседничка, прекрасните отговори и нейното съгласие да се включи, ето, че в рубриката “Време за…” ще си поговорим за може би едно от най-любимите на всички ни неща – сладкарството и сладките изкушения. Вероятно ще изненадам и самата нея като ви разкрия как я открих. Не, не беше по интернет, въпреки че с нещата, които прави се запознах именно от блога, който води. Но всичко започна много по-рано… Беше някой от двата почивни дни през уикенда, аз седях и бях на гости, когато пред мен попадна един вестник, в който бяха писали за нея. Млада, красива и с огромен талант в изработката на торти, а и не само. Записах в записките на телефона си интернет адреса на блога, който има за да го разгледам. И така започна всичко… Останах силно впечатлена от тортите, по които е работила. Особено нещата за детските рожденни дни – изработката им ме зашемети. Казах си, че искам тя да бъде тази, която да направи торта за мен. Или по-скоро за повод, в който да зарадвам любим човек. Дали е случайност или съдбата си знае от работата, но на 31-ви октомври, моите родители имаха годишнина от сватбата. Ето, че знаех какъв искам да бъде подаръкът им от мен за тази година. Торта! И не каква да е торта – представях си я във формата на сърце, с шоколадов вкус и… толкова. Не бях запозната с неща като фондан и други магически за мен трикове от света на сладкарството. Но Светлето (както започнах да си я наричам и надявам се да няма нищо против), беше така добра да ме въведе в този кулинарен свят. Тя самата ми предложи доста идеи, коя от коя по-добри и реших, че мога да и се доверя напълно и оставих на въображението и ръцете и моя подарък за родителите ми. Когато тортата беше готова реакцията ми беше кратка, точна и категорична: “Уау!” Знаех, че ще направи нещо изключително добро, но когато видях и държах тортата в ръцете си бях повече от възхитена. Но не само аз бях тази, която остана очарована от сладкото бижу, което Светлана беше направила. Родителите ми също останаха много приятно изненадани. Благодаря ти отново, Светле, че направи подаръка ми така красив! С наближаването на коледните и новогодишни празници, исках в My World да стане много празнично. И тогава видях последната публикация от нейния блог с едни много апетитно направени коледни бисквитки. Казах си – това е! В главата ми вече се редяха въпрос след въпрос и реших да направим двете с нея това коледно интервю, което уверявам ви, заслужава си да прочетете и силно се надявам да ви хареса. Коя е Светлана? Откога се занимава със сладкарство и дали е било любов от пръв поглед или постепенно опознаване на това изкуство, както и още подробности, ще прочетете в интервюто, което направихме двете с нея. Настанете се удобно и останете с нас и в следващите редове. Здравей, Светле! Преди да започнем да си говорим за сладкарството, с което се справяш така добре, ще те помоля да се представиш на всички, които в момента четат тези редове. Коя е Светлана? Светлана е едно най-обикновено момиче. На 18 години съм и тази година съм абитуриентка…Хобито ми, както вече знаеш е сладкарството. От както го открих, открих един нов невероятен свят, който стана огромна част от мен и ме запозна с много нови хора… Децата имат най-различни мечти. Едни искат да станат учители, други лекари, трети певци или актьори. Ти каква искаше да станеш като беше мъничка? И продължава ли тази мечта да бъде актуална и до днес или вече се виждаш в друга професия? Не съм имала конкретна мечта. Като всяко дете, обаче съм преминала през какви ли не етапи. Пишех стихотворения и приказки във първи-втори клас, рисувах, искала съм да ставам фотограф, тенисистка (тренирала съм 7 години), певица, актриса (дори съм ходила на актьорско майсторство)… мога да изброявам още, но смятам да спра до тук. Сега разбира се имам други мечти, далеч по-реални от това да стана певица например, които искам непременно да осъществя. И правенето на торти също влиза в тях . Да си поговорим за твоето хоби, което ти се получава така добре. Понеже съм голям фен на твоите сладки изкушения, пък и се подготвих доста добре за това интервю (ти ще кажеш доколко добре съм си написала “домашната работа”) в своя блог казваш, че по сладкарското изкуство си се запалила преди около година. И все пак как започна всичко? Събуди се една сутрин и реши да си направиш някоя и друга бисквитка или проучваше рецептите за някоя сладка, апетитна тортичка? Разкажи ни. Първо – пиша ти отличен (смее се). С приятеля ми често си приготвяхме шоколадови мъфини по рецепта на майка му, която пък мисля, че я има от своя приятелка. Постепенно започнах да се интересувам от нови варианти, по които да ги приготвим. И така малко по-малко се научих да приготвям нови и нови неща. Междувременно обожавах да чета блоговете, които открих… И така се роди и идеята да си направя свое местенце, в което да споделям макар и малкия си опит. Знам също така, отново от една публикация в твоя блог, който следя с интерес, че ти самичка си направила тортата за твоя 18-ти рожден ден. Това е невероятно! Как се зароди идеята ти? Не се ли притесняваше какъв ще бъде крайният резултат или когато имаш концепцията в главата си, нямаш страхове, че това, което ще се получи ще бъде нещо добро? Следейки кулинарните блогове открих и фондана, с който можеш да направиш чудеса. Доста преди рождения ден имах един или два опита с домашно приготвен, но резултатите не бяха добри. Всъщност аз дори не украсявах торта, ами беше просто един изпечен неравен блат. Дори не знаех, че трябва да се измаже с нещо под него… Дълго време след това си мислех, че аз никога няма да успея да направя дори нещо елементарно… До рождения ми ден, когато събрах смелост. Казах си, че е крайно време да опитам, пък каквото стане. Бях заредена с много ентусиазъм, истински готов фондан (до който се докосвах за пръв път) и много изгледани клипове по темата. А крайният резултат в повечето случаи не се получава така както съм го замислила, но пък това не означава, че не е добър. Сигурно е много трудно да определиш кое от нещата, които си правила ти е най-любимо. И все пак, има ли някоя торта, бисквити, мъфини, суфлета или пък кекс, които си направила и на които слагаш етикет “това ми е най-любимо”? Като най-любимо веднага се сещам за брауни с орео! Има и още много, но определено любими са ми шоколадовите неща. В своя блог имаш голямо разнообразие от бисквити, сладки, чийзкейкове, брауниси, торти и много други. Кое от всички тях обичаш да приготвяш най-много? Брауни с орео! Ако кажа, че го правя всяка седмица, няма да преувелича! Как се зароди идеята за блога ти? Искаше да събираш на едно място всички твои сладки изкушения или просто желаеше да покажеш на света това, което умееш? И от двете по малко. Първоначално исках просто да имам блог и да споделям рецепти. Не знаех дали ще потръгне. В последствие обаче освен само рецепти започнах да вмъквам и по нещо преди рецептата - за кого съм я приготвила, интересни случки около нея… С една дума започнах да споделям повече. Така успявам и да събера всичко на едно място. Когато ми потрябва някоя рецепта поглеждам в блога. Не че нямам тефтер с рецепти, но пък в блога ми е по-удобно. Почти 1260 човека към днешна дата харесват страничката на блога ти във фейсбук, което е голям успех. Личи си, че хората харесват нещата, които правиш. Очаквала ли си този успех? Успех е силно казано, но все пак не. Не съм очаквала! Както казах по-горе нямах никаква представа дали ще потръгне. Просто започнах и сега съм изключително щастлива, когато някой ми пише, че е приготвил някоя рецепта и се е получила отлично или пък ми се обади, че тортата, която съм му направила се е харесала… На теб самата кой е вкусът, който най-много ти допада що се отнася до сладки вкусотии – шоколад, карамел, сметана или нещо по-нетрадиционно? Определено фаворита ми е шоколадът, но много обичам и карамел, и ядки… Всяко нещо поднесено и комбинирано с подходящи други продукти може да ми допадне. По случай коледните и новогодишни празници, какво ще пожелаеш на всички, които четат това интервю и следят My World? Пожелавам им една прекрасна, топла, красива Коледа, която да прекарат с любимите си хора! И да не забравят, че на Коледа се случват чудеса :) Любопитни сте да разгледате още от вкусотийките, които Светлана е приготвяла? Посетете страничката и във фейсбук или нейния прекрасен блог.
0 Comments
Дамите определено се интересуваме от това всеки детайл да бъде изпипан до съвършенство. И като заговорихме за съвършенство - ръцете на жената трябва да са нежни и красиви. А когато заговорим за красотата на ръцете, първото, което веднага изниква в съзнанието е добрият и поддържан маникюр. Колко красиви декорации сте виждали и сте си казвали "Еха, как го направи това?". Да, има хора, които просто са художници що се отнася до нанасянето на интересни и впечатляващи орнаменти, когато става въпрос за маникюра. В днешната публикация, която е посветена изцяло на него, ще Ви запозная с Вени. Тя е моя съученичка, с която се запознах пред много години, когато бях в… 5 клас (и тогава едва ли сме предполагали, че след толкова много време тя ще се занимава с това, което прави сега, а именно грижата за красивия женски маникюр, а аз ще имам свой собствен блог, в който да пиша за нейното занимание и много други неща). Здравей, Вени! Някак е странно да съм в ролята на човека, който задава въпроси, тъй като двете с теб се познаваме от много дълго време. Когато видях снимките на които си правила твои декорации останах впечатлена. От кога се занимаваш с това? Здравей, Мими! Благодаря ти, че харесваш моята работа. Занимавам се от по-малко от година с маникюр професионално, а любителски от много дълго време, дори не си спомням, кога за пръв път пробвах сама в къщи да си направя нещо интересно и различно върху ноктите. Как се появи интересът ти към това твое занимание? Спонтанно ли беше или е както често се казва “твоята детска мечта”? Интересът ми се появи съвсем неочаквано, винаги съм обичала да рисувам и в даден момент, реших че мога да насоча това мое хоби, към занаят, който ми доставя удоволствие. Разкажи ни за първите ти стъпки. Трудно ли беше началото? Колко време ти отне докато свикнеш с “техниките”, които правят маникюра съвършен? Началото не беше толкова трудно, колкото вълнуващо и интересно, поне за мен. Постепенно си изясних много неща, свързани с маникюра, защо и как се правят точно така, различни тънкости. Отнема време докато се свикне с техниките, но когато има желание човек, нещата се получават. От къде се вдъхновяваш? Имам предвид, има ли човек, който те е въвел в това и благодарение на който си се запалила или всичко е твоя самоинициатива? Сама се запалих по маникюра. Жената, при която изкарах курса и взех диплома, ми помогна като ми даде основа, която аз самата трябваше да развия и усъвършенствам. Повечето от нещата съм ги научила, благодарение на интереса ми към това, интернет също много ми помогна, но най – вече от значение е практиката която натрупах по време на работа в салона. Там се учиш в движение и всеки нов маникюр е предизвикателство, научаваш се да общуваш с клиентите и да ги „глезиш“. Имаш ли любим маникюр, който си правила? Любимият ми маникюр е френският, защото има възможност за различни варианти и в зависимост от това е подходящ за всеки повод, от ежедневен маникюр, до сватба или изискано събитие. Как обикновено ти идва идеята за направата на един маникюр? Вслушваш се в това, което казва клиентката или се доверяваш на инстинктите и даваш предложения, които в последствие прилагаш? Винаги клиента има право, тъй че непременно се съобразявам с неговите желания, защото красивото за един е не толкова впечатляващо за друг. Позволявам си да давам предложения, когато клиента ми пожелае, или когато виждам, че избора му не е удачен спрямо правилата на маникюра или естетичността, например предлагам цветове които си подхождат или форма на нокътя, която ще отива на клиента. Винаги им оставам възможност за избор, не натрапвам мнението си. Когато са се вслушали в съвета ми са оставали доволни, което прави още по-доволна мен. За какво мечтаеш? Мечтая да практикувам занаята си, докато имам възможност, защото човек се чувства добре, когато прави, това което обича. Обичам да виждам крайния резултат от работата си и мечтая да продължавам да виждам усмивките на моите клиентки :) Какво ще пожелаеш на хората, които в момента четат тези редове? Желая им да са живи и здрави, много усмихнати, да вярват в мечтите си, да бъдат упорити във всяко свое начинание и успехът няма да закъснее! Любопитни сте какви чудеса е сътворила Вени с маникюра на нейните клиентки? Ето няколко от нейните блестящи и стилно направени маникюри :)
Всички обичаме филмите. Като започнем от комедиите, преминем през приключенските, рязък завой към ужасите, продължим с екшъните и така нататък, и така нататък... Всички имаме своите любими актьори, филми и обожаваме всичко свързано с киното. И няма как да е иначе. Ето защо днешното интервю е посветено на филмите, а човекът, който ще ни разкаже нещо повече за тях, ще разберете кой е от следващите редове. Здравей! Опиши себе си с няколко думи за да ни се представиш. Ами приятно ми е казвам се Рамзи, на почти 21 една години съм и в свободното си време се занимавам с качване на филми и тяхната обработка. :) И не само, бих се определил като оптимистично настроен човек във време, което е трудно да бъдеш такъв. Какъв жанр филми най-много харесваш? Ами обичам комедийния жанр филми. Имаш ли любим филм? Кой е той? "Карибски Пирати" заради Джони Деп и ролята му на Джак Спароу. Много ме кефи има много добри и качествени филми, но този за мен за сега много ми харесва и най-вече първите 3 части. :) И бих го определил като любим. Има ли фраза от някой филм, която ти е направила впечатление? Имам доста любими фрази, но за сега искам да се сетя за цитат от филма от Уасаби (Wasabi) (2001 г.) "Скъпи, Юбер, обрекох живота си на моята страна и сега съжалявам. Въпреки, че през тези години бях далеч от теб, по някакъв начин, не съм те напуснала наистина, n-ти остана в сърцето ми и ще останеш завинаги. Грижи се добре за нашата дъщеря, тя е прекрасна... но харчи много. Ето ти кода на банковата сметка. Вземете тези пари, за да можеш ти и дъщеря ни да живеете щастливо и богато. Разбира се, съжалявам за случилото се, но се надявам, че дъщеря ни ще те накара да забравиш лошите спомени. С времето всички спомени стават добри. Мико." Съществува ли актьор, който те е впечатлил с добра актьорска игра? Ако да - кой е той? Има доста добри и качествени актьори, но за мен Джим Кери ще си остане един от най-добрите комедийни актьори за всички времена за това, че винаги ще те накрая да се убиеш от смях и за доста други се сещам, но за сега толкова. Киното за теб е ...? Киното за мен е може би нещо, от което може да научиш много ако вникваш в смисъла му и да се смееш доста с някоя и друга комедия с приятели си. Жанрът филми, който е най-малко предпочитан от теб е...? Военен и Психо - не харесвам войната и насилието. Ако можеше да играеш във филм, кой би си избрал? В някоя комедия с Джим Кери, Джони Деп, Уил Смит, Мартин Лорънс и Джаки Чан в "От глупав по-глупав " с Джим Кери може би ще ме накара да се пръсна от смях, не бих отказал и в "Лоши момчета" или "Карибски пирати", има доста. :) За какво мечтаеш? Ами за доста неща мечтая за един по-добър живот и за обикновените неща, които и другите - добра работа, семейство и за малко повече човечност, може би понеже при някои и при самите нас тя липсва понякога и всеки си намира оправдание, че и другите са такива. Какво ще пожелаеш на хората, които в момента четат тези редове? За хората, които четат тези редове, ще кажа да следват мечтите си колкото и смешни за другите да са те. Може след време да съжаляват, че не са направили това, което са искали, когато могат. Ако желаете, можете да посетите профила му и да откриете голямо разнообразие от филми :)Следобед имам навика да правя няколко неща - четене на книга, писане в блога и разглеждане на различни интересни сайтове в интернет пространството. Денят е... всъщност нямам представа. Често, когато сме във ваканция губя всякаква представа за времето. Просто най-обикновен летен следобед. И попадам на фен сайт на Cartoon Network. Оставам приятно изненадана, когато виждам, че се поддържа от българи, които се занимават с това да предоставят подробната 24-часова програма на Cartoon Network и успоредно с това пишат авторски статии. И решавам, че това не трябва да бъде подминато просто така, затова се свързвам с тях и оттук нататък Ви оставям с надявам се интересното интервю, което направихме заедно с тях. Здравейте! Представете се накратко. BlooMac: Здравейте, аз съм BlooMac. Гимназист съм, живея в София и съм луд фен на анимациите. iordan2000: Казвам се Йордан, познат на повечето като iordan2000. Обожавам каналите Cartoon Network и bTV и се интересувам за всичко около тях. С какво се занимавате? iordan2000: Качвам анимации от Cartoon Network с българско аудио във Vbox7, администрирам най-голямата българска Facebook фен страница на Cartoon Network, администрирам първия български (и единствен) фен сайт на Cartoon Network и съм модератор в най-големия български форум за телевизия BG TV Talk. BlooMac: Качвам клипове във Vbox7 от 2007 г. насам, предимно анимационни. Администратор съм на сайта за телевизионни новини BG TV News, форума BG TV Talk, българската фен страницата на Cartoon Network във Facebook и Cartoon Network фен сайта. Често се занимавам и с обработка на изображения и видео клипове. Кога създадохте сайта? iordan2000: По принцип сайта се гради още от началото на 2014 г., като официалният му старт е на 6 юни. Как изобщо Ви хрумна като идея и какво Ви подтикна да го направите? iordan2000: Преди години имах онлайн безплатно списание, посветено на онлайн игра. В него обичах да пиша статии, които доста се харесваха от хората и получавах предимно положителни оценки и коментари. След като започнах да се интересувам толкова много от Cartoon Network (още през 2012), ми хрумна да направя такъв сайт, в който да правя информацията, която знам и получавам, достъпна за всички фенове, уголемявайки интереса им към канала. Започнах да контактувам с български и чуждестранни фенове на Cartoon Network, като се оказа доста голяма общност, която го харесва. Установих връзка и с екипа на канала. Част от интересът ми беше вдъхнат от BlooMac, който ми предаде (и продължава да предава) голяма и интересна информация. Постепенно с него станахме добър екип, администрирайки най-голямата българска фен Facebook страница на Cartoon Network. Имаме много български фен сайтове на други анимационни канали, но нямахме нито един свестен и функциониращ на Cartoon Network. А и както каза един фен, „FB страницата не е достатъчна!“. Заради всичко това решихме да го създадем. Какви са наблюденията Ви? Кои са най-популярните и харесвани от посетителите на сайта Ви анимации? BlooMac: Според статистиките, най-популярните анимации в сайта ни са „Малки титани: В готовност!“ и „Чичо Дядко“. iordan2000: Но като ъплоудър не мога да подкрепя изобщо тези твърдения, тъй като лично при мен най-гледани са „Невероятният свят на Гъмбол“, „Време за приключения“ и „Парк шоу“. Подобна тенденция се среща и при колегите ъплоудъри. Наблюдавам и силен интерес към класическите анимации на Cartoon Network като „Кураж, страхливото куче“ и „Реактивните момичета“. А Вие самите имате ли любима анимация и ако да - коя? iordan2000: Харесвам много, ама много анимации, но любимите ми са „Парк шоу“ и „Време за приключения“. BlooMac: Любимата ми анимация е „Том и Джери“, колкото пъти да гледам старите филмчета, все ме разсмиват. „Кураж, страхливото куче“ също ми е голям фаворит. Да се върнем назад в детството Ви. Вероятно оттам започва и интересът Ви към това, което правите в момента. Кои бяха анимационните филми, които привличаха интереса Ви? BlooMac: Гледам Cartoon Network, откакто се помня. Като бях малък, в края на 90-те и началото на 21-ви век, гледах почти всичко по канала, но анимациите, които най-много ми привличаха вниманието са Декстър, Джони Браво, Кураж, Едовете, Домът на Фостър, 2 глупави кучета, Том и Джери, Семейство Флинтстоун, Семейство Адамс, Дастардли и Мътлей и да не избоявам още. :D iordan2000: Жалко, но до 2011 г. нямах Cartoon Network по кабелната и е трудно да се каже, че любовта към канала ми идва от ранното детство. Правих протести с приятели и какво ли още не, но не успях да го извоювам. За щастие, по-късно си сменихме оператора, като новият имаше Cartoon Network РЮЕ в пакета. Може да се каже, че оттогава започнах да се интересувам толкова много от канала и анимациите. Имате ли още идеи за развитие на сайта Ви, или харесвате това, което сте постигнали до този момент и мислите да надграждате само върху него? iordan2000: Предстои да разберем! :) За какво мечтаете? BlooMac: Мечтая да работя за Cartoon Network, въпреки че това ми се струва нереално, но мечтите все пак са безплатни. iordan2000: Бих искал да се занимавам професионално с Cartoon Network. Има с какво да се подобри и то доста. Какво бихте пожелали на хората, които в момента четат тези редове? iordan2000: Да мечтаят! Има ли желание, има и начин. BlooMac: Пожелавам им приятен ден и ако са фенове на Cartoon Network, им препоръчвам да видят сайта ни. Ако желаете, можете да разгледате сайта им тук:Този път ще Ви срещна не с едно, а с цели две момичета, които пишат както собствени авторски мисли, така и цитати, които са ги впечатлили по някакъв начин. Имат цял албум с фрази от филми, придружени със снимки, друг албум с вдъхновяващи цитати, също и такъв, посветен на модата и още много други. Страничката им носи оптимистичното име “Believe.”, а малко повече ще научите от интервюто, което направих заедно с Цвета и Лили. Здравейте, момичета! Няма да Ви карам да се представяте по обичайния начин, а ще Ви предложа едната да опише с няколко думи другата. Цвета: Забавна, силна, импулсивна, амбициозна и най-вече е най-добрата ми приятелка. Лили: Винаги подкрепяща ме.. забавна, истинска. Просто най-добрата ми приятелка. Разкажете ни историята на “Believe”. Как Ви хрумна да започнете и изобщо какви са първите стъпки, които направихте за да създадете страницата, която днес има близо 135 000 последователи? Цвета: Идеята беше моя, но Лилито я реализира, а името го измислихме двете. Лили: Вървейки към една спирка коментирахме една страница, в последствие решихме и ние да си направим и докато се усетим вече мислехме име на страницата.Всичко се случваше много бавно в началото, но тогава и двете имахме страшна муза и не ни правеше впечатление кое колко харесвания има.. Докато след два дена не излязохме и не коментирахме първите 200 лайка на страницата, а след 2 седмици и 1000-я лайк. Бяхме най-щастливите. Вие сте две и може би това Ви помага да си давате съвети една на друга какво да публикувате. И все пак, имало ли е моменти, в които сте попадали в “творческо безсилие”, или пък точно обратното, едната да желае да пише за едно, друга за друго и как се справяте? Цвета: Всяка пише за нещо различно, лично аз пиша, когато съм тъжна. Не ми се получава, когато съм щастлива. Лили: Разбира се, че сме имали такива моменти, но те не траят дълго. Ако едната е затруднена другата със сигурност няма този проблем и се допълваме. И двете минаваме през различни неща, различни случки от ежедневието ни, които ни карат да имаме идеи да пишем. Когато създадохте страницата си, предполагахте ли, че тя ще се радва на такова голямо внимание, каквото има в момента? Цвета: Не съм си и мечтала за такъв успех. Лили: Лично аз нямах идея, но съм адски доволна от начина, по който се развиха нещата. Публикувате страшно много неща. Сигурно сте прочели стотици цитати, или пък самите Вие сте се вдъхновявали и писали свои собствени такива. Може би ще се затрудните, но опитайте се да посочите най-любимата Ви мисъл (независимо дали е ваша, или е чужда фраза). Цвета: Обичам да чета книги. Доставя ми огромна наслада, а чувството, което изпитвам след хубава прочетена книга е незаменимо. Имам много любими, но ето нещо, което аз съм писала: "Ти беше моят часовник, аз бях твоите стрелки. Ти беше моят работен ден, а аз твоите почивки. Ти беше моята учeбна година, а аз твоето междучасие. Ти беше моята цигара, а аз твоят дим. Ти беше моето Слънце, а аз твоите звезди. За мен беше луната, а аз облаците. За теб бях някоя планета, ти за мен Млечния път. За теб бях някои клон, ти беше моята гора. За теб бях някоя книжна банкнота, ти беше моята 6-тица от тотото. " Лили: Когато има фраза, която те описва по някакъв начин няма как да не ти стане любима. Но ако трябва да се спра на една. Мисля,че ще е тази. "Винаги се чувствах несигурна и излишна, но най-вече уплашена. Предполагам, че исках любов повече от всичко друго на този свят." Мерилин Монро Довършете изречението: Аз вярвам… Цвета: Аз вярвам във възможностите си и кармата. Всеки получава каквото е дал. Лили: Аз вярвам в себе си. Има ли нещо, което бихте искали да направите за “Believe”, или смятате, че всичко към този момент е страхотно такова, каквото е? Цвета: Имам много идеи, но нямам времето на този етап. Лили: Винаги трябва да се стремим към повече, колкото и розово да е положението в момента, винаги може и повече :)) Какво е за вас “Believe”? Цвета: Тази страница е като мой приятел. Мога да й кажа всичко, а когато видя, че хората ме разбират и са минали през същите неща, усещам, че не съм сама и ми става по-леко. Лили: Believe. се превърна в част от ежедневието ни, не е минало и ден, в който да не съм публикувала една песен или един статус.. а когато видя, че на хората им харесва, това може да оправи деня ми. За какво мечтаете? Цвета: Мечтая за повече усмивки и добри хора. Мечтая за един по-добър свят. Лили: Мечтая семейството и приятелите ми да са живи и здрави, другото ще се нареди. Какво бихте пожелали на хората, които в момента четат тези редове? Цвета: Бих ги посъветвала да не се отказват. Никога. За нищо на света. Защото след всяка буря има слънце и след всеки дъжд - дъга. Лили: Желаем им да не спират да се усмихват и да не спират да се надяват в мечтите си и винаги когато имат нужда могат да ни пишат и да разчитат на нас за каквото и да е. :) Ако желаете, можете да намерите и харесате двете им странички във фейсбук, които се намират долу в линковете:
Днес отново е петък и е време за интервю с една очарователна млада дама, която се занимава с фотография. Снимките ѝ са повече от впечатляващи, а малко повече за нея и това, с което се занимава ще научите от вълнуващото интервю, което направихме заедно с Искренна. ВЪПРОС: Здравей! За да избегнем обичайните въпроси при запознанство, оставям избора какво да ни разкажеш за себе си и какво не, на теб. Ами, не съм сигурна какво точно да разкажа, обикновено този въпрос ми е най-труден дори по време на реално запознанство. Казвам се Искренна, на двадесет и две години съм, от Русе, занимавам се с фотография, рисуване, писане… общо взето, всичко, свързано с изкуство ми е слабост още от малка. Освен това съм студентка и работя в София в момента… като цяло мисля, че това е най-точното определение на живота ми в момента – скучно, зная. (: ВЪПРОС: От колко време се занимаваш с фотография? От около девети клас, което, мисля, че означава от около… знам ли, шестнадесет годишна? Не ме бива много с годините и класовете. Да речем, че от 6-7 години. ВЪПРОС: Какво улавя окото на фотографа, което е “невидимо” за останалите? Това как човек възприема фотографията е различно според всеки фотограф, поне според мен – както всяко друго изкуство, фотографията също е безкрайно субективна. Това, което аз вярвам, че фотографията улавя, е моменти и представа за красота, невидими за който и да било друг, именно защото представата на всеки за красота е различна и смята различни неща за интересни. Фотографията за мен е просто начин да изразявам моята представа за красиво – това, което ме грабва, моментите, които искам да запечатам, идеите, които главата ми ражда – просто запечатвам нещо, което никога не бих искала да забравя. ВЪПРОС: Какво е за теб фотографията? Страст, изкуство… моят начин да изразявам себе си. Най-общо казано – красота. ВЪПРОС: Какво искаш да “разказват” снимките, които правиш? Като цяло концептуалната (тематична) фотография е моята страст. Но при нея малко или много е до идейност и вдъхновение, а всички имаме така болезнено познатите „креативни дупки“, в които изпаднеш ли веднъж, трудно се излиза. Обикновено, когато имам идея за снимки, това включва скициране на самата идея, после обмисляне на изпълнението й и какво ще ми е нужно за да го сторя, та едва тогава се стига до снимката. Но, разбира се, имам и необмислени снимки, които правя просто, защото искам да уловя нещо спонтанно, зърнато в този момент, което е красиво. Искам моите снимки да говорят малко или много сами по себе си. Приемам ги като парченца от мен, които искам да покажа на света, но в същото време ми харесва идеята всеки да интерпретира снимките ми по свой начин, затова отбягвам да налагам пряка идея в тях. ВЪПРОС: Сигурно всяка снимка, която си заснела е специална за теб. И все пак, имаш ли своя най-любима снимка, която би желала да споделиш с нас? В интерес на истината, имам. И това е тя: ВЪПРОС: Какви са мечтите ти? Честно казано, мечтите ми са може би малко наивни. Открай време мечтая за собствено списание за алтернативна мода, в което аз да правя снимките на моделите и да публикувам статии относно татуиране, пиърсинг, hardcore сцената в България, подобни неща. Междувременно с това някак винаги съм мечтала да имам изложба с мои творби, на която да дойдат много хора, за да видят това, което най-много обичам да правя, а именно да снимам. Също така не бих отказала Photographer pass за Warped Tour или някой друг голям, музикален фестивал, защото малко неща ми доставят голямо удоволствие, каквото ми доставя снимането на концерти – огромен приток на адреналин е за мен. Но това, засега, са само мечти, които предстоят да бъдат осъществени. ВЪПРОС: Предполагам обичаш да експериментираш със снимките си и не се ограничаваш в някакви рамки. Но имаш ли неща (независимо дали портретни снимки, пейзажни и т.н.), които предпочиташ да заснемаш малко повече от останалите? Особена слабост са ми портретните снимки. Идеята, че чрез портрета улавяш частичка от личността на самия човек ми е допадала открай време, а и ми харесва да снимам хората и да им показвам колко са красиви реално, защото малко от тях го осъзнават. ВЪПРОС: Като дете обичаше ли да правиш снимки? Имаш ли някакъв интересен спомен от тогава? Иронията в ситуацията, всъщност, е че като бях малка се ужасявах от фотоапарати. Доколкото родителите ми са ми разказвали, е било по-скоро светкавицата и не толкова самият фотоапарат, но когато бях малка в мига, в който видех фотоапарат плачех с цяло гърло и умирах от страх – нямам една снимка от рожден ден или каквото и да е, където да не съм разплакана. Предполагам с времето просто съм осъзнала, че няма от какво да се страхувам и с времето се превърна в най-голямата ми страст. ВЪПРОС: Какво би пожелала на хората, които четат в момента тези редове? Най-доброто, което бих могла да им пожелая, е да останат верни на себе си – зная, че в днешното общество това е малко трудно, но искам просто да кажа, че независимо какво другите казват, вършат или смятат за нормално, няма нищо по-прекрасно от това да можеш да кажеш, че си себе си и да останеш верен на разбиранията и интересите си. Какво по-хубаво от това да бъдеш максимално себе си? Можете да разгледате и следите още прекрасни снимки, направени от нея тук:
“Време за…” е най-новата рубрика в блога ми, в която ще Ви представям най-различни и интересни хора, с които да Ви “запозная”. Ще бъде нещо като кратко интервю, в което ще разкрием малко повече за човека и това, с което той се занимава. С голяма радост Ви представям първия човек, за когото ще ви разкажа днес. Днес е време за интервю с една интересна млада дама. Тя е на 22, има собствен моден блог, пише за списание “ОК” и живее във Франция. Следя блога ѝ от доста дълго време и с удоволствие преглеждам нейните идеи и това как тя вижда през собствените си очи света и го изразява чрез облеклото си. Името ѝ e Савина и ще научите малко повече за нещата, с които се занимава от следващите редове. ВЪПРОС: Здравей! Определяш себе си като моден блогър и водиш един прекрасен блог, който се радва на голям интерес. Преди да ни разкажеш малко повече за това, представи накратко себе си. Казвам се Савина, на 22 години съм и вярвам в чудеса. ВЪПРОС: Ще споделиш ли, кои са нещата, от които се вдъхновяваш? Ще се разсърдиш ли ако те препратя към публикация в блога си? http://www.mademoiselle-s-blog.com/2014/04/breakfast-with-mademoiselle-s-few-tips_7.html - тук съм дала отговор на въпроса ти в детайли. ВЪПРОС: От колко време се занимаваш с това и какво най-много ти харесва в това да водиш свой собствен моден блог? От (момент да проверя) почти две години и частта със снимките ми е любима. Обожавам да се снимам, вероятно дори повече отколкото да пазарувам. ВЪПРОС: Ако трябва да определиш какво е за теб модата, как би отговорила? Моят начин да кажа на хората това, което искам да кажа. ВЪПРОС: Почитателка ли си на модните телевизионни канали, списания и т.н.? И ако да, би ли споменала кои са твоите лични фаворити? Не. Дори нямам телевизор. А модни списания купувам наистина рядко. ВЪПРОС: Ако трябва да опишеш стила си с няколко думи, кои биха били те? В процес на изграждане. ВЪПРОС: Като оставим модата настрана, какво друго обичаш да правиш? Обичам да пътувам, да пиша, да чета и да правя подаръци. ВЪПРОС: Опитай се да опишеш себе си с цвят и кажи защо си избрала точно него. Неоново розово. Защото в душата си съм принцеса, независимо какви дрехи поставям върху себе си. ВЪПРОС: За какво мечтаеш? За любов. Всички останало се постига с повечко търпение, воля и постоянство. ВЪПРОС: Какво би пожелала на хората, които четат в момента тези редове? Да намерят онова, което ги прави щастливи и да го направят постоянна част от живота си. Можете да посетите блога ѝ тук:
|
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
December 2015
Categories |