Днес отново е петък и е време за интервю с една очарователна млада дама, която се занимава с фотография. Снимките ѝ са повече от впечатляващи, а малко повече за нея и това, с което се занимава ще научите от вълнуващото интервю, което направихме заедно с Искренна. ВЪПРОС: Здравей! За да избегнем обичайните въпроси при запознанство, оставям избора какво да ни разкажеш за себе си и какво не, на теб. Ами, не съм сигурна какво точно да разкажа, обикновено този въпрос ми е най-труден дори по време на реално запознанство. Казвам се Искренна, на двадесет и две години съм, от Русе, занимавам се с фотография, рисуване, писане… общо взето, всичко, свързано с изкуство ми е слабост още от малка. Освен това съм студентка и работя в София в момента… като цяло мисля, че това е най-точното определение на живота ми в момента – скучно, зная. (: ВЪПРОС: От колко време се занимаваш с фотография? От около девети клас, което, мисля, че означава от около… знам ли, шестнадесет годишна? Не ме бива много с годините и класовете. Да речем, че от 6-7 години. ВЪПРОС: Какво улавя окото на фотографа, което е “невидимо” за останалите? Това как човек възприема фотографията е различно според всеки фотограф, поне според мен – както всяко друго изкуство, фотографията също е безкрайно субективна. Това, което аз вярвам, че фотографията улавя, е моменти и представа за красота, невидими за който и да било друг, именно защото представата на всеки за красота е различна и смята различни неща за интересни. Фотографията за мен е просто начин да изразявам моята представа за красиво – това, което ме грабва, моментите, които искам да запечатам, идеите, които главата ми ражда – просто запечатвам нещо, което никога не бих искала да забравя. ВЪПРОС: Какво е за теб фотографията? Страст, изкуство… моят начин да изразявам себе си. Най-общо казано – красота. ВЪПРОС: Какво искаш да “разказват” снимките, които правиш? Като цяло концептуалната (тематична) фотография е моята страст. Но при нея малко или много е до идейност и вдъхновение, а всички имаме така болезнено познатите „креативни дупки“, в които изпаднеш ли веднъж, трудно се излиза. Обикновено, когато имам идея за снимки, това включва скициране на самата идея, после обмисляне на изпълнението й и какво ще ми е нужно за да го сторя, та едва тогава се стига до снимката. Но, разбира се, имам и необмислени снимки, които правя просто, защото искам да уловя нещо спонтанно, зърнато в този момент, което е красиво. Искам моите снимки да говорят малко или много сами по себе си. Приемам ги като парченца от мен, които искам да покажа на света, но в същото време ми харесва идеята всеки да интерпретира снимките ми по свой начин, затова отбягвам да налагам пряка идея в тях. ВЪПРОС: Сигурно всяка снимка, която си заснела е специална за теб. И все пак, имаш ли своя най-любима снимка, която би желала да споделиш с нас? В интерес на истината, имам. И това е тя: ВЪПРОС: Какви са мечтите ти? Честно казано, мечтите ми са може би малко наивни. Открай време мечтая за собствено списание за алтернативна мода, в което аз да правя снимките на моделите и да публикувам статии относно татуиране, пиърсинг, hardcore сцената в България, подобни неща. Междувременно с това някак винаги съм мечтала да имам изложба с мои творби, на която да дойдат много хора, за да видят това, което най-много обичам да правя, а именно да снимам. Също така не бих отказала Photographer pass за Warped Tour или някой друг голям, музикален фестивал, защото малко неща ми доставят голямо удоволствие, каквото ми доставя снимането на концерти – огромен приток на адреналин е за мен. Но това, засега, са само мечти, които предстоят да бъдат осъществени. ВЪПРОС: Предполагам обичаш да експериментираш със снимките си и не се ограничаваш в някакви рамки. Но имаш ли неща (независимо дали портретни снимки, пейзажни и т.н.), които предпочиташ да заснемаш малко повече от останалите? Особена слабост са ми портретните снимки. Идеята, че чрез портрета улавяш частичка от личността на самия човек ми е допадала открай време, а и ми харесва да снимам хората и да им показвам колко са красиви реално, защото малко от тях го осъзнават. ВЪПРОС: Като дете обичаше ли да правиш снимки? Имаш ли някакъв интересен спомен от тогава? Иронията в ситуацията, всъщност, е че като бях малка се ужасявах от фотоапарати. Доколкото родителите ми са ми разказвали, е било по-скоро светкавицата и не толкова самият фотоапарат, но когато бях малка в мига, в който видех фотоапарат плачех с цяло гърло и умирах от страх – нямам една снимка от рожден ден или каквото и да е, където да не съм разплакана. Предполагам с времето просто съм осъзнала, че няма от какво да се страхувам и с времето се превърна в най-голямата ми страст. ВЪПРОС: Какво би пожелала на хората, които четат в момента тези редове? Най-доброто, което бих могла да им пожелая, е да останат верни на себе си – зная, че в днешното общество това е малко трудно, но искам просто да кажа, че независимо какво другите казват, вършат или смятат за нормално, няма нищо по-прекрасно от това да можеш да кажеш, че си себе си и да останеш верен на разбиранията и интересите си. Какво по-хубаво от това да бъдеш максимално себе си? Можете да разгледате и следите още прекрасни снимки, направени от нея тук:
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
December 2015
Categories |