От началото на декември замислям тази изненада, която съм готова да ви представя днес в целия и блясък! Подготвих това интервю с много желание и вълнение, а благодарение на моята събеседничка, прекрасните отговори и нейното съгласие да се включи, ето, че в рубриката “Време за…” ще си поговорим за може би едно от най-любимите на всички ни неща – сладкарството и сладките изкушения. Вероятно ще изненадам и самата нея като ви разкрия как я открих. Не, не беше по интернет, въпреки че с нещата, които прави се запознах именно от блога, който води. Но всичко започна много по-рано… Беше някой от двата почивни дни през уикенда, аз седях и бях на гости, когато пред мен попадна един вестник, в който бяха писали за нея. Млада, красива и с огромен талант в изработката на торти, а и не само. Записах в записките на телефона си интернет адреса на блога, който има за да го разгледам. И така започна всичко… Останах силно впечатлена от тортите, по които е работила. Особено нещата за детските рожденни дни – изработката им ме зашемети. Казах си, че искам тя да бъде тази, която да направи торта за мен. Или по-скоро за повод, в който да зарадвам любим човек. Дали е случайност или съдбата си знае от работата, но на 31-ви октомври, моите родители имаха годишнина от сватбата. Ето, че знаех какъв искам да бъде подаръкът им от мен за тази година. Торта! И не каква да е торта – представях си я във формата на сърце, с шоколадов вкус и… толкова. Не бях запозната с неща като фондан и други магически за мен трикове от света на сладкарството. Но Светлето (както започнах да си я наричам и надявам се да няма нищо против), беше така добра да ме въведе в този кулинарен свят. Тя самата ми предложи доста идеи, коя от коя по-добри и реших, че мога да и се доверя напълно и оставих на въображението и ръцете и моя подарък за родителите ми. Когато тортата беше готова реакцията ми беше кратка, точна и категорична: “Уау!” Знаех, че ще направи нещо изключително добро, но когато видях и държах тортата в ръцете си бях повече от възхитена. Но не само аз бях тази, която остана очарована от сладкото бижу, което Светлана беше направила. Родителите ми също останаха много приятно изненадани. Благодаря ти отново, Светле, че направи подаръка ми така красив! С наближаването на коледните и новогодишни празници, исках в My World да стане много празнично. И тогава видях последната публикация от нейния блог с едни много апетитно направени коледни бисквитки. Казах си – това е! В главата ми вече се редяха въпрос след въпрос и реших да направим двете с нея това коледно интервю, което уверявам ви, заслужава си да прочетете и силно се надявам да ви хареса. Коя е Светлана? Откога се занимава със сладкарство и дали е било любов от пръв поглед или постепенно опознаване на това изкуство, както и още подробности, ще прочетете в интервюто, което направихме двете с нея. Настанете се удобно и останете с нас и в следващите редове. Здравей, Светле! Преди да започнем да си говорим за сладкарството, с което се справяш така добре, ще те помоля да се представиш на всички, които в момента четат тези редове. Коя е Светлана? Светлана е едно най-обикновено момиче. На 18 години съм и тази година съм абитуриентка…Хобито ми, както вече знаеш е сладкарството. От както го открих, открих един нов невероятен свят, който стана огромна част от мен и ме запозна с много нови хора… Децата имат най-различни мечти. Едни искат да станат учители, други лекари, трети певци или актьори. Ти каква искаше да станеш като беше мъничка? И продължава ли тази мечта да бъде актуална и до днес или вече се виждаш в друга професия? Не съм имала конкретна мечта. Като всяко дете, обаче съм преминала през какви ли не етапи. Пишех стихотворения и приказки във първи-втори клас, рисувах, искала съм да ставам фотограф, тенисистка (тренирала съм 7 години), певица, актриса (дори съм ходила на актьорско майсторство)… мога да изброявам още, но смятам да спра до тук. Сега разбира се имам други мечти, далеч по-реални от това да стана певица например, които искам непременно да осъществя. И правенето на торти също влиза в тях . Да си поговорим за твоето хоби, което ти се получава така добре. Понеже съм голям фен на твоите сладки изкушения, пък и се подготвих доста добре за това интервю (ти ще кажеш доколко добре съм си написала “домашната работа”) в своя блог казваш, че по сладкарското изкуство си се запалила преди около година. И все пак как започна всичко? Събуди се една сутрин и реши да си направиш някоя и друга бисквитка или проучваше рецептите за някоя сладка, апетитна тортичка? Разкажи ни. Първо – пиша ти отличен (смее се). С приятеля ми често си приготвяхме шоколадови мъфини по рецепта на майка му, която пък мисля, че я има от своя приятелка. Постепенно започнах да се интересувам от нови варианти, по които да ги приготвим. И така малко по-малко се научих да приготвям нови и нови неща. Междувременно обожавах да чета блоговете, които открих… И така се роди и идеята да си направя свое местенце, в което да споделям макар и малкия си опит. Знам също така, отново от една публикация в твоя блог, който следя с интерес, че ти самичка си направила тортата за твоя 18-ти рожден ден. Това е невероятно! Как се зароди идеята ти? Не се ли притесняваше какъв ще бъде крайният резултат или когато имаш концепцията в главата си, нямаш страхове, че това, което ще се получи ще бъде нещо добро? Следейки кулинарните блогове открих и фондана, с който можеш да направиш чудеса. Доста преди рождения ден имах един или два опита с домашно приготвен, но резултатите не бяха добри. Всъщност аз дори не украсявах торта, ами беше просто един изпечен неравен блат. Дори не знаех, че трябва да се измаже с нещо под него… Дълго време след това си мислех, че аз никога няма да успея да направя дори нещо елементарно… До рождения ми ден, когато събрах смелост. Казах си, че е крайно време да опитам, пък каквото стане. Бях заредена с много ентусиазъм, истински готов фондан (до който се докосвах за пръв път) и много изгледани клипове по темата. А крайният резултат в повечето случаи не се получава така както съм го замислила, но пък това не означава, че не е добър. Сигурно е много трудно да определиш кое от нещата, които си правила ти е най-любимо. И все пак, има ли някоя торта, бисквити, мъфини, суфлета или пък кекс, които си направила и на които слагаш етикет “това ми е най-любимо”? Като най-любимо веднага се сещам за брауни с орео! Има и още много, но определено любими са ми шоколадовите неща. В своя блог имаш голямо разнообразие от бисквити, сладки, чийзкейкове, брауниси, торти и много други. Кое от всички тях обичаш да приготвяш най-много? Брауни с орео! Ако кажа, че го правя всяка седмица, няма да преувелича! Как се зароди идеята за блога ти? Искаше да събираш на едно място всички твои сладки изкушения или просто желаеше да покажеш на света това, което умееш? И от двете по малко. Първоначално исках просто да имам блог и да споделям рецепти. Не знаех дали ще потръгне. В последствие обаче освен само рецепти започнах да вмъквам и по нещо преди рецептата - за кого съм я приготвила, интересни случки около нея… С една дума започнах да споделям повече. Така успявам и да събера всичко на едно място. Когато ми потрябва някоя рецепта поглеждам в блога. Не че нямам тефтер с рецепти, но пък в блога ми е по-удобно. Почти 1260 човека към днешна дата харесват страничката на блога ти във фейсбук, което е голям успех. Личи си, че хората харесват нещата, които правиш. Очаквала ли си този успех? Успех е силно казано, но все пак не. Не съм очаквала! Както казах по-горе нямах никаква представа дали ще потръгне. Просто започнах и сега съм изключително щастлива, когато някой ми пише, че е приготвил някоя рецепта и се е получила отлично или пък ми се обади, че тортата, която съм му направила се е харесала… На теб самата кой е вкусът, който най-много ти допада що се отнася до сладки вкусотии – шоколад, карамел, сметана или нещо по-нетрадиционно? Определено фаворита ми е шоколадът, но много обичам и карамел, и ядки… Всяко нещо поднесено и комбинирано с подходящи други продукти може да ми допадне. По случай коледните и новогодишни празници, какво ще пожелаеш на всички, които четат това интервю и следят My World? Пожелавам им една прекрасна, топла, красива Коледа, която да прекарат с любимите си хора! И да не забравят, че на Коледа се случват чудеса :) Любопитни сте да разгледате още от вкусотийките, които Светлана е приготвяла? Посетете страничката и във фейсбук или нейния прекрасен блог.
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
December 2015
Categories |