Да проведеш разговор, различен от "к`во става", понякога е повече от всичко друго, което можеш да поискаш. Така започвам първата си публикация за 2016- та година. И не мога да намеря по-подходящо начало.
Темата днес е щастието. Често търсим формулировка какво е то, опитваме се да му даваме дефиниции. Вкарваме го в рамка, а то... то може да бъде открито във всичко. Малките неща от деня правят човек щастлив, колкото и клиширано да звучи. Но да се върнем на началото. Доста са темите, по които съм писала. Бях решила, че може да ми отнеме страшно много време докато вляза отново тук и пиша за блога и всички вас, които го четете, но ще бъде в момент, в който да опиша нещо, което ме е накарало да почувствам нужда да бъде описано и запечатано тук, в няколко реда. И ето, че се случи. Не исках да правя обобщения и анализи на изминалата година. Всеки сам може да направи равносметката си за това и смятам, че е нещо лично. Исках да е нещо по-различно. Да бъде провокирано внезапно и естествено и си бях казала, че ако трябва ще минат и месеци, но няма да пиша, без да почувствам, че искам това. И... днес, един обикновен четвъртък, в който вероятно нищо не подсказваше, че ще се почувствам по този начин всичко започна с... ...един разговор, който предизвика бърборене по най-забавни теми, а малко по-късно и до такива с по-сериозен смисъл. Разговор от онези, които започват с шега, а завършват след няколко часа, защото времето е минало неусетно. Разговор различен от обичайното и безкрайно отегчително "к`во става". И съм безкрайно благодарна за тези моменти. Безкрайно благодарна и на моята събеседничка. Може да ми се разсърдите, но няма да издам нищо повече, защото това си е нещо лично, засягащо единствено нея и мен. Но можете да сте благодарни на нея, за това, че именно този разговор отключи у мен желанието да вляза днес тук и да обсъдим всички заедно темата за щастието. Замисляли ли сте се колко щастливи всъщност сте? Защото, често пъти сме склонни да посочим нещата, които ни измъчват и притесняват и не знайно защо се съсредоточаваме върху тях, изключвайки това какъв късмет имаме ако днес сме се събудили в добро настроение, обградени от хората, които обичаме и които ни обичат. Ако сме провели поне един смислен разговор, с приятен събеседник. Ако сме се засмели и сме успели и ние да разсмеем някого друг. Не е нужно много, за да бъдем щастливи. Всъщност малките неща, образуват голямото щастие. Както беше казано от някой преди време, щастието е скъпо и не трябва да забравяме, че ако имаме близките ни около себе си, ако живеем спокойно и сме обградени от хора, с които ни е приятно да прекараме времето си, то значи сме неприлично богати. Макар и почти половин месец, откакто е минала новата година, единственото ми пожелание към всички вас ще бъде много кратко и то е, че ви пожелавам много здраве и хора, с които да се чувствате добре. До нови срещи!
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|