Живеем във време, в което животът ни без трите неща, написани в заглавието, е някак трудно да си го представим. Едва ли са много хората, които рано сутрин се събуждат сами. И тук, на помощ, се появява той! Този, който след това цял ден ще бъде с теб. Този, който използваш за аларма рано сутрин, за напомняне на важни събития, за слушане на музика, за правене на снимки, за писане на sms-си и за какво ли още не. Да, това е той – мобилният телефон! И ако някой каже: “Е, какво толкова?! Това да е проблемът!”, ето как веднага се появява друго, не по-малко използвано “нещо”. Повечето от нас всяка сутрин, когато станат пускат телевизора “за да има нещо, което да им говори и да ги разсъни” (сигурна съм, че сте го чували поне веднъж, ако не го използвате и вие самите). “Трябва да бъдем информирани” – биха казали едни , “Всяка вечер гледам любимия си сериал по телевизията” – биха отговорили други, ”Футбол, тенис, баскетбол, мачове, спорт – да живее телевизията!”. Наскоро бях чела една много забавна публикация, във връзка с така любимия ни фейсбук! Не мога да цитирам дословно, но беше нещо от сорта на: Ставам сутрин и поглеждам какво ново има във фейсбук, докато вървя към училище/университета/работа слушам музика на телефона си и от време на време (разбирайте през няколко минути) поглеждам профила си, да не би някой да ми е писал нещо важно (като например: “Чакаме те в кафето преди да влезем в час, ако изобщо влизаме”). Когато се прибера в къщи първата работа ми е “да си прегледам фейсбука”, а след това продължавам и с останалите задачи (предполагаме, че просто се степенуват по важност). Вечер, когато няма нищо интересно по телевизията, е време за фейсбук (то може и там да няма нищо кой знае колко интригуващо, но пък така или иначе няма какво друго да се прави). Става късно, време е да си лягам, но чакай! По-добре да си оставя “включен фейсбука”, току виж имам ново важно съобщение. И всичко това би било страшно забавно, само където е до голяма степен истина. Няма защо да се лъжем, всички ние, малко или много сме “зависими” от телефоните, от които не се отделяме, телевизията, която уж не гледаме, просто там да има нещо, което да ни “говори” и накрая, но в никакъв случай на последно място – интернетът. Не, че има нещо лошо, че използваме всичко това, може би леко притеснителен е обаче фактът, че не рядко тези неща изместват реалното общуване. На нас ни е трудно да си представим какво би било ако нямахме всичко това, което днес намираме за “необходимост”, но не е ли по-добре да излезем навън, вместо да си пишем в скайп или фейсбук? И не трябва ли да се запитаме от кога интернетът, телефонът и телевизията бавно, но сигурно стават важна част от ежедневието ни?Оставям отговорите на Вас, а от мен очаквайте нова публикация утре! :)
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|