Имаме едно прекрасно “нещо” в главите си, наречено ум и той ни служи за да разсъждаваме. Премисляме кое е редно и кое не е, какво трябва и какво не трябва. Понякога си задаваме въпроси. Твърде много въпроси. И всичко това е необходимо до момента, в който не прекалим. Нищо, с което се прекалява не е за добро. Всеки един от нас, в един определен момент (добре де, повече от един) се сблъсква с проблемът (ако може да се нарече проблем) на твърде многото премисляне. И това често пъти повече ни обърква, отколкото да ни помага. Може и да не е най-точното сравнение на света, но имаш чувството, че в главата ти говорят поне около десет (хиляди) гласове, които те съветват, упрекват, насърчават, обезкуражават, обвиняват, подкрепят и са до толкова противоположни и с твърде различни мнения, че в един момент се чудиш кое от всичко е нещото, което мислиш ти. Хората сме изключително талантливи в това да се забъркваме в такива каши, в които никой друг не може да ни забърка. Талантливи ли казах? Та ние сме си направо специалисти! Има моменти, в които най-доброто, което можеш да направиш е да се “изолираш” от мислите си, което не е никак лесна задача. Ако успееш – страхотно! В противен случай рискуваш да се въртиш в същия омагьосан кръг отново и отново. Вярвам, че е добре нещата да бъдат обмисляни, но с мярка. В минутата, в която “многото гласове” заглушават твоя глас е време да сложиш малко ред в обърканата си глава.
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|