Не се отделяш и за секунда от телефона си. Той е навсякъде с теб. Възможно е да забравиш ключовете си, чантата си, чадъра си в дъждовен ден, дори ума си, но телефона – не! И като заговорихме за “забравен ум” той липсва всеки път, когато се влюбиш. Чуваш как телефонът ти иззвънява за секунда, разпознаваш на момента мелодията за полученият нов (добре де, пореден) sms и си в състояние да изпаднеш в нервна криза от вълнение. И всичко това, защото съобщението е от… него. Ако телефонът ти можеше да говори, щеше да каже (грешка, крещи): "Не ме забърквай в това! Остави ме за секунда!". Да не говорим за среднощните разговори, които продължават с часове, а ти се питаш кога мина цялото това време и от толкова дълго ли разговаряте. И да, когато си с него, времето лети. А когато той не е при теб, всъщност отново е, само че в мислите ти. Или казано накратко, всичко изглежда най-просто казано по този начин:
Диагноза: Влюбена. Симптоми: Разсеяност, глупава усмивка, видима промяна в настроението ти, склонност да говориш само за това “колко прекрасно е да си влюбен” и как "всичко е толкова красиво" (в превод - "той е чудесен, а аз съм си изгубила ума"). Лечение: Още не е открито.
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|