“Все ми е тая” не винаги отговаря на истината. Често пъти, когато твърдим, че сме забравили за дадено нещо, реално не сме. Защото нещо, което вече е в миналото ни, не ни кара да мислим или пък да говорим за него . То остава там, забравено, а не периодично изкачащо в съзнанието ни. И понякога казвайки “все едно” всъщност казваме “не, не ми е все едно, но винаги се държа така, сякаш не ми пука от страх да не би наистина да не ми е безразлично”. Залъгвайки себе си, всъщност разбираме, че можем да избягаме от всичко друго, но не и от нас самите. Защото можем да откажем да слушаме това, което другите ни казват, но не можем да скрием сами от себе си истината, която знаем. И може и да не ни харесва, но най-големият ни враг понякога може да срещаме в наше лице. Можем сами да си пречим достатъчно добре и да се объркваме така, както никой друг. И колкото пъти се обръщаме назад, толкова пъти е възможно да се спъваме отново и отново в същите онези неща, които са ни спъвали и преди. Въпросът е да открием кое е това нещо, което ни кара да се връщаме назад. Защото човек не се обръща без причина. Има много начини да забравиш дадено нещо, не в това е проблемът. Истината е, че никой не иска да забравя нещо, което някога го е правило щастлив. И все искаме да се върнем там, където всичко е било подредено. Там, където мислите ни не са били хаотични. Там, където всичко не е изглеждало сложно и объркано, защото там се е намирало всичко, което някога ни е било нужно.
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|