Нямаше ме дълго време. Половин година (ако не и повече) не бях писала в блога си. Бях почти сигурна, че сте го забравили. Не бях публикувала нищо толкова дълго и когато на няколко пъти получавах запитвания защо не пиша, не бях сигурна как да отговоря. Не е липса на време, още по-малко пък ми липсва и желание. Напротив. Просто дали стечение на обстоятелствата, или нещо друго, но половин година нямаше нищо ново в My World и въпреки това, през този период, все някой от вас (които четете нещата, които публикувам тук) ми припомняше със съобщение, че е време за нещо ново. И аз знаех това, просто... Не харесвам думата "трябва" особено, когато става въпрос за писане. Сигурно изчаквах 'подходящия момент' (ако има такъв), а може би имах нужда от пауза. Никога не съм публикувала в блога си, защото е време да пусна нова тема. Писала съм тогава, когато сметна, че имам какво ново да ви кажа. А когато липсва такова... е, тогава се получават такива дълги паузи, предполагам. Да, има доста теми в блога ми. Но вероятно в един момент, поне за тези, които четат редовно публикациите ми, се получава така, че нещата вече са прочетени не веднъж. И ми ставаше изключително мило, когато някой от вас ми пишеше. И реших, че е време да пиша. Отново. Случиха ми се толкова много неща. Както на всеки друг човек. Не съм сигурна кога мина цялото това време. През целия този период вървя аз, но обръщайки се назад виждам толкова много неща, че се чудя дали тази, която започна да върви по пътя е същата, която продължава и сега, защото определено има промяна. И силно се надявам, че е към по-добро. Имах не традиционно лято. Определено доста по-различно от всички останали до сега. Дори не разбрах кога беше поставено началото му, а сега сякаш трябва да му кажа 'довиждане'. Днес, когато влязох в блога видях, че в графата 'За мен' при представянето ми пишеше все още числото 21. Е, наложи се да го поправя. Сега вече двойките са две. По ирония на съдбата, може би, но утре е 15-ти септември. Е, вероятно началото на учебната година за учениците ми даде някакъв подтик да вляза тук и да пиша. И да, не е по-конкретна тема, но определено съвсем скоро ще ви зарадвам и с такава. Просто сега исках да пиша и да ви благодаря, че въпреки паузата, вие се включвахте със запитвания, показвайки ми, че не сте забравили, че четете всичко това, което публикувам тук. С усмивка ви казвам здравейте отново! Имам идея, която от известно време се върти в главата ми. Ще бъда по-активна. Особено във фейсбук страницата. Така, че останете на линия и до скоро!
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|