Често пъти отлагаме разни неща, някои ги правим половинчато, а други пък изобщо не ги довършваме. Когато се захващаме с дадено нещо, винаги започваме с ентусиазъм и решителност да го докараме до край, но някъде по пътя започваме постепенно да губим и едното, и другото. Не рядко нещата, независимо от какво естество са, са трудни в началото, разхвърляни и хаотични в средата и великолепни в края. Уловката е в това дали ще стигнеш до там. Не веднъж много хора решават да се откажат при първата трудност, която им се е изпречила на пътя, а често пъти, пътят към успеха е дълъг и с не едно и две препятствия. И в тези моменти става ясно до колко човек иска дадено нещо. Защото, когато искаш да постигнеш целта си, не се отказваш. Продължаваш, бориш се, ако не става опитваш отново и отново, но опцията "спирам до тук, защото е трудно", не съществува. Вариант със средно положение също няма. Нещата се свеждат до две прости думи - всичко или нищо.
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|