Имаме много какво да учим от децата. Макар, че са доста по-малки от нас и макар и да си мислим, че ние сме тези, които трябва да ги научат на нещо, не рядко се оказва, че най-малките имат отговори, които звучат разбираемо, докато големите търсят подходящия начин за обяснение на нещо, което има прост отговор. Тук не става въпрос за сложни задачи, или някакви обширни теми за дискусия. Става дума за въпроси, които всеки един си е задавал и чиито отговори често пъти са различни в зависимост от периода, в който му е зададен съответния въпрос. Някои приказки за деца, както биват определяни, крият истини, които възрастните могат да разберат по по-различен начин. И като заговорихме за приказки... „Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е много изморително непрекъснато да им обясняват всичко.” Възрастните затрупват децата с купища въпроси като смятат, че малчуганите дават детски отговори, но ако оставим настрана забавните и често пъти чудновати хрумвания, ще открием, че има доста добри неща върху, които можем да помислим: "По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е обич." Това казва 8 годишно дете, което отговаря на въпроса какво разбира то под думата "обич". Вие бихте ли могли да дадете по-добро определение, защото аз не. :) "Вълшебните приказки са верни не защото ни показват, че дракони съществуват, а защото ни учат, че "драконите" могат да бъдат победени."
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|