Точно преди една година, на тази дата, аз създадох блога, в който пиша по много и най-различни теми, а Вие четете и коментирате, изпращате ми най-прекрасните съобщения и ме правите безкрайно щастлива, когато ми казвате неща като: "My World е не само твоят свят, но и света на много други хора", или "Тази тема сякаш си я писала за мен!", или "Кога ще публикуваш нещо ново? Чакам с нетърпение!". Поглеждам към темите и се учудвам колко много са станали. Не, че една година е малко като период, но съм безкрайно изненадана от начина по който се развива блога. В краткото описание за себе си съм написала, че обичам писането и наистина е така. И нямам предвид само писането на теми. Всъщност най-голямо удоволствие ми доставя писането на стихотворения и разкази. Ето защо 10 месеца след създаването на My World се осмелих да експериментирам и в друга посока, различна от статиите. Така е появи разделът "В един друг свят", в който споделям с Вас неща, които съм писала. Не бих могла да ги определя като разкази, а по-скоро като кратки съчинения. Надявам се обаче да Ви харесват. Още веднъж искам да Ви благодаря за тази 1 година, през която сте заедно с мен и My World! Ще завърша с това, което определям и като мото на блога: Благодаря Ви за това, че в продължение на една година застанахте зад мен и ме подкрепяхте в това, което правя и с което имах желанието да се захвана. Отне ми известно време преди да събера смелост и да създам My World, тъй като осъзнавах, че за човек, който никога не се е занимавал с подобно нещо, който няма опит в това, но има огромното желание да пише за нещата, които иска няма да бъде никак лесно. Но аз и не исках да бъде лесно. Не веднъж съм получавала запитвания като "Добре де, как ти хрумва за какво да пишеш?" и на тези въпроси ми е много трудно да отговоря. Не мисля предварително темите, по които да пиша. Струва ми се изкуствено. Ако имам какво да кажа сядам, включвам лаптопа, влизам в блога и започвам да пиша. И всичко става напълно естествено. Не случайно е имало периоди, в които дълго време не публикувам нищо ново в блога. Когато нямам какво да кажа, предпочитам да замълча пред това да пиша за нещо само, защото така трябва или е време за нова тема. Всички Вие, които четете нещата, които коментирам заслужавате най-доброто и точно заради това предпочитам да има "паузи" понякога, отколкото да четете неща, които аз самата не одобрявам, а ги публикувам просто, защото трябва да се публикува нещо. Не, нищо не трябва. Нещата се случват тогава, когато трябва да се случат. Една искрена усмивка е в състояние да промени много светове. В "My World" усмивките са много и за всички! :)
0 Comments
Наближава добре познатия на всички ни празник на любовта, въпреки че ако сте влюбени би трябвало всеки един ден да е точно това - празник. Във връзка с това, днес ще поговорим за едни добри магии, които всеки един от нас е правил и прави, а също така и получава. Когато Купидон е решил, че е време да бъдеш улучен от любовната стрела и да се дърпаш, и да бягаш, и да го уговаряш да не го прави е напълно излишно. Ако е дошъл твоят ред за да ти направи тази магия - е, не ти остава нищо друго, освен да се надяваш да е добър с теб и магията наистина да ти подейства благоприятно. Любовта е прекрасна и не трябва да бъркаме всяко чувство на симпатия, привличане и другите производни с нея. Тя носи щастие и днес ще обсъждаме именно това. Често пъти казват, че влюбеният вижда света през своите "розови очила" и се питам кое е лошото на това? Да не би мрачните мисли, намръщените физиономии и нервните за всичко хора да са по-доброто в случая? Вярно е, че всеки има своето виждане за нещата и както казват всеки е прав за себе си, но как може да се счита за неправилно човек да бъде позитивен и да вижда любов навсякъде около себе си и да се приема за по-нормално да бъде сив, скучен и вечно оплакващ се от нещо? Много пъти обаче ми се доказва, че може. И в тези моменти не изпитвам нищо друго, освен съчувствие и съжаление към дадения човек. Спрете да се заблуждавате, че любовта наранява, защото е тъкмо обратното. Тя носи щастие, усмивки, радостни моменти, лудо биещи сърца и сияещи очи. Ако някога наистина сте срещали любовта би трябвало да знаете много добре, че тя не може да нарани, но хората могат. Само, че когато си влюбен и някой означава много за теб единственото, което ще пожелаеш е той да бъде щастлив и ще направиш всичко, което зависи от теб това да бъде така. Светът през очите на влюбения е много по-красив. Всяка песен напомня за любимия човек. Всяко място, на което сте били разказва истории. Всеки филм се свързва със същия човек. А ти... не ходиш, или поне не смяташ, че е така. Когато си влюбен имаш чувството, че можеш да полетиш. Ако си намерил човек, с когото се чувстваш щастлив, обичан и тотално влюбен, то тогава мога да ти пожелая тази магия да не се разваля никога. Ако пък все още не си намерил човека за теб, не забравяй, че любовта си има своите начини да те намери. Така, че най-доброто за теб тепърва предстои. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|