Дали защото сутрин ставането ми е трудна задача, или защото вечерно време успявам ей така, “от нищото” да се сетя за нещо, за което ми се пише, но е факт, че аз съм нощен блогър. Вечер темите “изкачат” една след една и ето защо следва една цяла седмица, в която ще публикувам всеки ден тук, в блога ми, така че останете на линия. Имам доста идеи и теми, за които искам да пиша, а и най-накрая малко повече свободно време, затова пригответе се за едноседмичен маратон на много и разнообразни теми. Сега е времето да благодаря на всеки един от Вас, който следи блога ми и също така да Ви благодаря за изключително сладките неща, които ми пишете. Радвам се, че My World се превърна в мястото, в което всеки един от Вас намира нещо и за себе си. Днес е последният ден на април. Този последен пост, за този месец реших, че е време да Ви разкрия малка част от нещата, които замислям и за напред. “Време за…” е най-новият раздел в блога ми, както вече знаете. Там ще прочетете доста интересни неща, за хора, които се занимават с най-различни работи. На мен самата също ми е страшно интересно, тъй като в интернет намирам страшно много хора, занимаващи се с най-разнообразни неща. Приготвила съм Ви още интересни личности, с които да Ви “запозная”, само имайте търпение! :) Имам страшно много идеи и теми, които Ви чакат през следващата една седмица. Нямам търпение да Ви ги представя дори още сега, но ще се наложи да почакам до утре. Поздрав за всички Вас е следващата песен и до утре! :)
0 Comments
Виждаш ги и си казваш: “Трябва да са мои!”. И ги взимаш на секундата. Друг е въпросът, че може и да не ги обуеш втори път просто, защото има вероятност или да се превърнеш в Пепеляшка и да изгубиш едната си пантофка някъде по пътя, или да се изпотрошиш с тях, защото са адски високи. И вярно, че няма да издържиш повече от няколко часа (добре де, час) с тях, но те са просто страхотни! И очите ти “остават” върху тях. Сякаш са създадени за теб. Или поне така ти се струва. И ги грабваш. “Дефилираш” наляво-надясно из магазина и си казваш, че можеш да се справиш с 10 (че и отгоре) сантиметровия ток. Всички сме чували следните мисли за тяхно величество обувките: “Дай на една жена удобни обувки и тя ще покори света!” или “Аз не знам кой е измислил високите токчета, но всички жени му дължат много.” Елегантни, стилни, че и понякога страшно удобни, те са навсякъде с нас. Този понеделник ще “вървим” на високите токчета смело, дръзко и с финес, наслаждавайки се на тези сладурчета в галерията със снимки.
Явно Април е решил да бъде една доза по-драматичен като завали и покаже и не слънчевата си страна. Това, обаче, не е причина доброто ти настроение да изчезва. Днес е четвъртък, не е някой специален ден, но ето ме тук! Изненадващата тема в блога ми не я мислих дълго време. Всъщност се появи точно като “по поръчка”. Забързана сутрин. Търчене из стаите, търсене на ключове и бързо тичане до спирката, защото "автобусът не чака теб, ти трябва да чакаш автобуса". Така започна всичко. Сигурно сте чували, че пътуванията носят най-забавни и интересни истории. Е, можете да вярвате на тези думи, защото са истина! Определено сутрин ми е много трудно да превключа на каквато и да е “вълна”. Но има сутрини, в които просто ти се налага да се събудиш. Или да те събудят… Случвало ли ти се е, както си пътуваш, облегнал си се най-спокойно и си мислиш “е, имам около 40 минути, в които мога да си почина” да бъдеш заговорен от напълно непознат човек? И не просто заговорен. Предполагам, не съм единствената, която се е налагало да се превръща в “психолог” на човека, седящ до нея. Да, точно така! Ако се залъгваш, че сутрин и на другите хора им се спи точно колкото на теб, с изненада ще откриеш, че има някои доста будни личности. И доста приказливи при това! И сигурно щеше да е страшно забавно, само ако не се налага 40 минути да слушаш неща от сорта на “Само ако знаеш…”, или “Можеш ли да си представиш, че…” от напълно непознат човек, който ти разказва историите си сякаш се познавате от години. Не знам какво знам и какво мога да си представя, но тази сутрин открих нещо невероятно! В 08:00ч. сутринта има хора, на които не им пречи да разказват най-различни истории. И дали от любезност, или от нещо друго, но ти трябва да кимаш утвърдително с глава, или поне да имитираш слушане. Опасности, обаче се крият навсякъде! Тъкмо, когато започнеш да свикваш с това машинално “клатене нагоре-надолу” на главата си, макар и с риск да ти се схване вратът, идват въпросите! “Ами ти какво мислиш?”, “Смяташ ли, че е така?” и фаворитът ми “На теб май, че ти се спи?!” – като не съм сигурна дали беше констатация, или въпрос. Интонацията беше доста странна. Но това не спря събеседника ми по седалка, да обяснява все така разгорещено това, което го вълнува. В момента пиша всичко това с усмивка, дори на моменти ми става забавно сещайки се за всичко това, въпреки че по-рано сутринта се чудех защо пренебрегвам, иначе полезните за такива ситуации тапи за уши. :) Явно различните часове на денонощието, помагат да видиш една и съща ситуация по няколко различни начина.
Имали ли сте и Вие подобни преживявания докато пътувате? Днес е Велика събота и ако в четвъртък сте пропуснали да боядисате великденските яйца, днес е време да се захванете за работа. Темата в четвъртък беше изцяло посветена на подготовката за празника, а днес смятам да обърна внимание на значението на цветовете не само по повод наближаващия празник, но и като цяло. Защото те са навсякъде. Понякога ги пренебрегваме, друг път им обръщаме специално внимание, но днешната тема е именно за цветовете и тяхното въздействие. Има толкова много цветове, че със сигурност не можем да обърнем внимание на всеки един от тях. Въпреки това се спираме на основните и познати на всички ни цветове. Бяло Белият цвят обикновено има позитивно възприемане, защото се свързва с чистотата, светлината и невинността. Най-честата асоциация, що се отнася до сезоните например е със зимата и снежинките, които символизират спокойствие и хармония. Зелено Зеленото се свързва с естествената природа, растежа, възраждането и сезонът, който е най-близък до това описание е именно пролетта. Този цвят е балансът между топлите и студени цветове, както и най-спокойният за възприемане от човешкото око цвят. Червено Това е цветът, който е свързан със сила, власт, мощ и решителност. Често пъти свързваме червеният цвят със страст, желание и любов. Интересен факт е, че използвайки се като символ на смелост, червеното може да се види в много национални знамена. Синьо Синьото придава усещане за спокойствие и безкрайност, карайки хората да мечтаят. Това е цветът на морето и небето и символизира искреност, лоялност и благочестие. Розово Розовият цвят е толкова сладък и позитивен, че не случайно съществува изразът “гледаш на живота през розовите си очила”. Свързва се още с любовта и щастието. Жълто Жълтото е цветът на слънцето и създава усещане за движение. Символ е и на щастието. Оранжево Оранжевият цвят се свързва с радост, очарование и ентусиазъм. Често пъти е символ на креативност, решителност и насърчаване към успех. Кафяво Кафявото създава усещане за топлота и спокойствие, както и практичност. Що се отнася до сезоните, асоциира се най-вече с есента. Черно Черното се свързва със стил и изисканост, високо качество и класа, престиж, изтънченост и елегантност. Този иначе драматичен цвят носи със себе си мистерия. Сиво Сивият цвят е неутрален и затова е в добра хармония с всички останали цветове. Умерен, макар и леко студен, този цвят е лесен за възприемане. Лилаво Макар и по-рядко срещан, лилавият цвят е очарователен сам по себе си и асоциира забавление, тържественост и празничност. А аз Ви пожелавам една цветна, прекрасна и изпълнена с много усмивки събота! :)
Веднъж учителят попитал своите ученици: - Защо, когато хората се карат, повишават тон? - Защото стават неспокойни – предположил един от учениците. - Да, но защо крещят, след като са един до друг? Ученици започнали да предлагат различни отговори, но учителят не приемал нито един от тях. Накрая обяснил: - Когато хората са недоволни един от друг и се карат, сърцата им се отдалечават. Разстоянието е толкова голямо, че за да се чуят, трябва да викат. И колкото по-сърдити са, толкова по-силно викат. А колкото повече се разбират и се обичат, толкова по-тихо започват да говорят и шепнат. Четейки това, няма как да не се запитам, а може би и всеки един от Вас, колко често се отдалечаваме един от друг? И защо ни е толкова трудно да се разберем, когато уж “говорим на един език”? Сякаш фразата “от различни планети” понякога напълно отговаря на определени ситуации. Често пъти взаимоотношенията между хората са повече от сложни. И не рядко не се разбираме, защото всеки обяснява това, което иска от другия да разбере, без обаче да изслуша човека срещу него и съответно да се опита да го разбере. Защото да чуваш е едно, а съвсем друго да разбираш нещата, които ти се казват. Оттук се появява и неразбирателството между хората. На пръв поглед изглежда повече от лесно. Отстрани погледнати нещата винаги са една идея по-прости отколкото, когато ние сме замесени в тях. Не е ли странно как с лекота сме готови да решим чуждите проблеми, а понякога се затрудняваме, когато попаднем в сходни ситуации, но ние сме в “главната действаща роля”? Това е като урок, който уж разбираме на теория, но когато дойде момент да приложим знанията на практика, нещата някак ни убягват. И това е нормално. Всички ние се учим. Едва ли ще дойде моментът, в който ще “знаем всичко”, защото както всички сме чували - човек се учи докато е жив, но предполагам, че именно това прави нещата интересни.
Празниците са хубаво нещо. Като дете, когато знаех, че даден празник наближава се чувствах доста развълнувана много преди настъпването му. Колкото повече пораствам обаче, толкова повече “магията” се губи. Често пъти, говорейки с приятелки по тази тема разбирам, че не съм единствена. И това ме накара да се замисля как да “съживя” нещото, което преди ме радваше толкова много? Подготовката за самия празник е много важна част. Всъщност доста съществена и може би там се крие “тайната”. Днес е малко по-различен четвъртък. По традиция великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък, или на Велика събота преди Великден. Аз решавам, че днес е моето време да боядисам яйцата. Тази година дълго се чудих как точно да “измайсторя” нещо по-интересно като декорация. Предишни години съм пробвала какво ли не, като се започне от рисуване с восък, с бял или черен пастел и се стигне до декорации със специални лепенки или памук, който ми помага да направя яйцето с “цветовете на дъгата”. Но ще си призная – задачата не ми се струва никак лесна! Особено, когато стане въпрос за рисуване. Като дете обичах часовете по изобразително изкуство, както и да си оцветявам книжки, докато съм вкъщи, но това определено не означава, че рисуването е моят талант. Най-забавната част е, че когато учителят ни оставеше да рисуваме нещо по избор, в главата ми измислях всевъзможни картини, които обаче се затруднявах да нарисувам върху белия лист и винаги се спирах на “познатата до втръсване” къщичка, с градина, няколко деца играещи навън, птички и слънце. Нито повече, нито по малко! Винаги едно и също. Разбира се, цветовете бяха различни. И предполагам това трябваше да се брои за “различна рисунка”. :) Та както предполагам Ви стана ясно, не съм от хората, които ще нарисуват чудеса. Но пък искам великденските яйца да са красиви. И също така различни. Ето какви са най-лесните и в същото време наистина добри попадения, които открих след кратко търсене и които искам да споделя и с Вас (ако и Вие, като мен, не сте художници, какво ли остава за рисуването върху яйца). Рисуване с пастел върху яйца Тази “хитринка” я научих преди година, или две и ако имате търпение, повярвайте ми, великденските Ви яйца ще изглеждат много сладки! Как става? Преди яйцето да се потопи в избрания от Вас цвят боя, взимате един пастел (препоръчително е да го съобразите с цвета на боята) и рисувате върху яйцето. Можете да заложите на някои по прости фигури като за начало за да видите как ще се получи. По-нататък експериментирайте и с нещо по-сложно ако желаете. Имайте предвид, че белият и черният пастел са за предпочитане, защото не може да очаквате добри резултати ако използвате червена боя и рисувате с червен пастел, например. Декориране с боя за яйца и памук Може би доста познат на повечето от Вас метод. И не е никак сложно! За целта Ви е необходим памук, който да може да обгърне цялото яйце. С лъжица сипвате върху памука различни цветове бои (като отново съобразете какви точно цветове избирате, за да не стане твърде тъмна комбинацията от цветове, или пък другата крайност). След което поставяте яйцето и го оставяте така известно време. Накрая виждате резултата и сте доволни. Бързо, лесно и ефектно! Отпечатване на различни видове листенца След като сте сварили яйцата, поставяте листо, детелинка, или какъвто и да е друг лист от растение и яйцето се слага в нещо, което да задържи листото стегнато върху него и се поставя в боята. Крайният резултат е боядисаното яйце и отбелязалата се форма на избраното от Вас листо. Изглежда симпатично! Рисуване върху яйца с восък Това е подобно на рисуването с пастел. Само че не е нужно да съобразявате цвета. Може би това е предимството. След като нарисувате фигура, или пък някакъв надпис върху яйцето, след това то се боядисва по нормалния начин, но там, където е рисувано с восък остава бяло и фигурата, или съответно надписът си личи. Не е никак сложно, така че можете да експериментирате. Има хиляди начини да направите великденските си яйца шарени, красиви и интересни. Какъв е вашият начин, решавате Вие. :)
Април не винаги е слънчев. Понякога е дъждовен, оплакващ се от дългия ден и още по-недоволстващ от скуката, която понякога ни обзема. Скука? Някой би се зачудил как можем изобщо да скучаем, когато може да се занимаваме с толкова много неща. И би бил прав. В това забързано ежедневие няма място за скучаене. Освен това често пъти настроенията на времето се менят по-често, отколкото нашите собствени настроения. Дали и то понякога не се уморява да бъде непрестанно слънчево? Ами хората? Същото ли е при тях и имаме ли понякога нужда за малко да “завалим”, за да може по-късно да изгреем отново? Казват, че има доза очарование дори в най-мрачните дни на годината. Склонна съм да се съглася с това. Все пак няма вечни бурии, а и е доста по-добре да се научим да “танцуваме под дъжда“, докато чакаме слънцето отново да изгрее. В интерес на истината винаги съм харесвала дъждовните дни или съответно вечери. Намирам ги за страшно успокояващи. Съвсем не мога да се съглася с това, че лошото време е наистина лошо и влияе така и на нас. Всичко е въпрос на лична нагласа и предпочитания, разбира се.
Аз Ви желая една прекрасна сряда вечер и не забравяйте, че най-хубаво се спи, когато навън вали. Спокойна нощ на всички! :) Днес ще поговорим за нещо, което се е случвало на всеки един от нас и предстои да се случи на много други. Нещо, което определено не е сред нещата, които би искал да изживееш, но след време разбираш, че е добре, че е станало, защото дори несподелената любов те учи на нещо. Определено не е сред любимите ти “учители”, но трябва да преминеш и през този урок за да разбереш, че няма нищо страшно в това. Когато човекът, към когото изпитваш силни симпатии няма чувства към теб е ужасно и си способен да виждаш света в сиво. И не ти е до неуместни шегички, нито пък изобщо ти се говори за каквото и да е. Струва ти се, че всичко е безсмислено и се чудиш къде е проблемът. А всъщност няма такъв. Няма нищо по-нормално от това с един човек да си допаднеш, а с друг не. Истината е, че и на теб най-вероятно ти се е случвало да не отвърнеш на нечии чувства просто, защото понякога хората се разминават. А в търсене на човека за теб се налага да се сблъскаш и с хора, с които просто не си пасвате. И може и да не е най-приятното чувство на света, но колкото по-бързо се съвземеш, толкова по-добре! И да, всички знаем, че да дадеш приятелство на този, който иска любов е като да дадеш хляб на този, който умира от жажда. Но опитай да приемеш, че някъде там, има някой, който ще отвърне на чувствата ти и ще те оцени.
И когато забравиш за това, припомняй си тези думи: “Ти си като този пръстен: рядък и скъп накит. И като него, можеш да бъдеш оценен само от истинския познавач. Защо си тръгнал да искаш от всеки да види истинската ти стойност?” Има различни видове любов. Несподелената любов… онази, за която криеш и никога няма да признаеш… споделената, но невъзможна любов… както и любовта от разстояние. Като днес ще говорим за последната, а в някои от другите ни теми задължително ще обърнем внимание и на останалите, без да пренебрегваме, която и да е. Защото любовта не трябва да бъде пренебрегвана, независимо към кой “вид” я причисляваме. Казват, че любовта от разстояние е като да пиеш вода от нарисуван извор, да пипаш сняг през стъкло или да пращаш целувки по въздуха. И може би са прави. Да, за истинската любов няма граници и разстоянието не трябва да бъде проблем, но следва да се запитаме докога любовта, колкото и силна да бъде тя, може да бъде само под формата на съобщения, телефонни обаждания, писма в пощата и как приключва една такава любов? Може би изпращайки “писмото” в “кошчето”? И също толкова лесно ли е да заличиш чувствата си към някого? Натискаш “изтрий” и те вече не съществуват? Не ми се вярва. И дали всъщност не се влюбваш в представата за човека, когото твоето въображение е изградило? Защото как може да познаваш човек, когото не си виждал? И доколко можеш да се довериш на думите, които виждаш на екрана, или чуваш по телефона? Може и да съществува любов от разстояние, но как бихте дали сърцето си на някого, когото не сте виждали, не познавате така добре (както бихте го опознали ако общувате реално) и ако един ден същият този човек излезе “извън линия”, ще може ли и сърцето Ви да изключи също толкова лесно?
Април може да бъде повече от прекрасен! Слънчеви следобеди, съботни почивни дни, хубаво време и позитивни мисли са неочаквано добра комбинация, която гарантира за доброто ти настроение. Днес ще поговорим за книгите и по-скоро за цитати, които са ни любими. Има различни жанрове и най-вероятно всичко зависи и от настроението, в което сме. Коя е твоята любима книга? Имаш ли любима фраза от нея? Аз се сещам поне за няколко мои любими, които мога да препрочитам отново и отново. И няма да ми омръзне! Това е като с филмите. Когато даден филм мине в “графа любими” няма мърдане оттам. Ще се опитам да съставя моя топ 5 от любими книги, които имат специално място в сърцето ми (като подредбата не е по-важност, тъй като всяка една е специална по свой си начин). “Животът може да е чудо” - Ивинела Самуилова Ако кажа, че обичам тази книга ще бъде твърде малко! В нея има толкова много фрази, които ми харесват, че наистина се затруднявам при подбора им. И все пак тези са ми сред любимите: “Ако живееш всеки ден, като че ли е последният ти, със сигурност един ден ще се окажеш прав. Ако днес беше последният ден от живота ти, би ли правил това, което се каниш да правиш днес?” “Престани да се определяш с разума си. Това кой си ти, отвъд ума, ще се разкрие от само себе си.” “Мога да Ви заведа само до ъгъла. Нататък сте Вие…” “Ако животът не е чудо” - Ивинела Самуилова Продължението на първата ѝ книга, което не е по-малко прекрасно. Чувството за хумор е често срещано в книгата, така че думата “скука” не присъства. Изчиташ всичките 254 страници и се питаш дали няма и още, защото е наистина интересно и увлекателно четиво, а любимите ми фрази от тази книга са: “Само за няколко секунди бе сменила няколко нюанса на надеждата: от слаба надежда, през почти пълна увереност, до загуба на всякаква надежда, че не е чак толкова грешна, колкото всъщност си е.” “Изкара седмицата някак в просъница. Живееше все едно извън себе си: хем бе главен участник в случващото се, хем като че ли то се развиваше без нейно участие.” “Мила Мерилин” - Людмила Сланева и Ваня Щерева Книгата е невероятно добра! Чете се на един дъх, тъй като с всяка следваща страница си казваш “само още малко и спирам” и така, докато не установиш, че вече е приключила. Любими фрази са ми: “Забелязала съм, че хората изглеждат различно в зависимост от това дали живеят в любов или не.” “В любовта 3 месеца са много повече от 8 години. Защото трите месеца са началото. Най-красивото време за любовта.” “Усмихнах се преди да заспя. Заради любовта. Която някъде се случваше. На някакви други хора.” “Големите никога не познават малките.” “Обичам книгите. Там животът е друг, не е скучен. Там можеш да представиш себе си като някой друг. Някой друг, който искаш да бъдеш. И друга исках да бъда. И бях. Колко лица имам? Отдавна не ги броя. Поставям всяко лице според случая.” “Свободна бях. Свободна от страха, че могат да ме счупят.” “Мечти по ноти” – Майли Сайръс Мина толкова много време, а все още има мисли, които са останали в главата ми. Ако не се лъжа, бях 9-ти или 10-ти клас, когато заедно с приятелка излязохме и си купихме книгата. В продължение на няколко вечери отделях време за да я прочета, защото ми се струваше наистина вълнуваща. Все още си спомням цитати като тези: “Мечтите, които таиш за своето бъдеще, са всичко онова, което сънуваш нощем. Те са винаги в ума ти. Те са онова, към което те тегли сърцето. Те те карат да вървиш напред. Приеми реалността и си подготви резервен план, но за нищо на света не се отказвай от мечтите си. ” “Да пиеш какао всяка сутрин, да гримираш сестричката си като клоун, да ядеш пица с пиле и сос барбекю по пижама. Това са дребните неща, които ни правят такива, каквито сме в големия свят.” “Малкият принц” - Антоан дьо Сент-Екзюпери Една от любимите ми детски книжки (и сигурна съм не само на мен). Най-интересното обаче е, че когато я препрочетох за не знам кой път, когато вече не бях дете, сякаш открих неща, които преди това не бяха ми направили впечатление. Предполагам с всеки прочит откриваш по нещо ново. А ето ги и любимите ми цитати от “Малкият принц”: “- Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“ “Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц - За вас не може да се умре." "Възрастните обичат цифрите. Когато им разказвате за някой нов приятел, те никога не ви питат за същественото. Никога не ви казват: "Какъв е гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?" Те ви питат: "На каква възраст е? Колко братя има? Колко тежи? Колко печели баща му?" Едва тогава смятат, че го познават. Ако кажете на възрастните: "Видях една хубава къща от розови тухли със здравец по прозорците и с гълъби на покрива...", те не могат да си представят тази къща. Трябва да им кажете: "Видях една къща, която струва сто хиляди франка ." Тогава възкликват: "Колко хубаво!" |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|