Наскоро попаднах на следния разговор, който провокира днешната ми тема. Учат ни на това, че прошката е хубаво нещо и че човек трябва да умее да прощава. Това безспорно е така, но тук идва ключовият въпрос - докога? Да дадеш втори шанс на някого и време, в което да ти докаже, че въпреки, че хората понякога грешат имат право да получават още един шанс, не винаги е правилно. Даваш шанс, но когато той се пропилява следващият такъв ще бъде единствено и само грешка. И то този път твоя. Да си влюбен в някого съвсем не трябва да бъде причина да губиш разсъдъка си. Колко красив трябва да бъде даден човек, за да пренебрегнеш грозния му характер? Едно е да обичаш, съвсем друго е да си затваряш очите, когато виждаш, че човекът срещу теб просто не е това, което си си представял. Защото хората имат навика да изграждат един образ и когато той се разбие на пух и прах, защото истината рано или късно излиза наяве, става ясно, че човекът е друг. И не е приятно. Затова трябва да се научиш, че колкото и да обичаш някого не трябва да забравяш да цениш себе си. Казват, че човекът причинил страданието ти е единственият, който може да го облекчи. И така ти се хващаш за лъжа, която отговаря напълно на желанията ти и забравяш най-важното - човек, който наистина държи на теб не би те накарал да си тръгнеш от него. За какво ти е да бъдеш с човек, който е предал доверието ти? Истината, колкото и клиширана да звучи е, че за всеки влак си има пътници, а ти може би без да осъзнаваш си на грешната гара и държиш в ръка грешен билет. И докато си тук, там някъде, те чака друго място и друг човек, който е всичко това, което заслужаваш. И ако не се страхуваш да кажеш "чао", животът ще те възнагради с едно ново "здравей".
0 Comments
Бъдете креативни и включете въображението си - също като децата! Те са малки, но умеят да се забавляват доста добре и има какво да се научи от тях. Погледнато отстрани, вероятно, почти всеки би си казал "Какво мога да науча от едно дете? По-скоро аз, като по-възрастен, бих могъл да го науча на нещо". Да, възрастните може да разбират от куп други (и понякога не толкова важни) неща, но децата са експерти в това да превърнат всичко в игра и да направят и най-досадното нещо забавно. Както всички знаем домашните любимци са страхотни и ние нямаме търпение да си вземем и да им се радваме и да се грижим за тях. Само, че когато въодушевлението изчезне грижата се оставя на някой друг член на семейството и домашният любимец се превръща по-скоро в "наша играчка", с която си играем докато ни е забавно, а после я оставяме. А не трябва! Радвайте се на вашия приятел, но не забравяйте, че трябва да полагате грижи, защото за разлика от плюшените играчки е живо същество, което има нужда не само от игри, но и да му се обръща внимание не само, когато сте в настроение. Децата са любознателни и искат да научат всичко. Веднага. Те задават хиляди въпроси, като най-често те започват с една единствена дума "защо". Разбира се, не е нужно да разпитвате по-възрастните от Вас постоянно за нещо, защото все пак не трябва да забравяме факта, че вече не сме на 4 години и би било по-скоро досадно да питаме за неща, които можем да проучим и сами. Поинтересувайте се за нещо, което не Ви е ясно. Все пак едва ли някой би могъл да твърди, че знае всичко. Човек се учи докато е жив и най-голямото богатство са неговите знания. А в ерата на информационните технологии, невежеството е избор. Не можете да кажете "аз нямаше от къде да намеря информация по даден въпрос", когато сте заобиколени с толкова много източници. Днес е събота и е време да си направим едно бързо "пътешествие" из най-красивите и забележителни места в света. Настанете се удобно и се пренесете в Париж, Монте Карло и Лондон. В Париж се намира най-големия музей на изкуствата в света - Лувър. Историята за построяването му гласи, че първоначално Лувърът бил построен като крепост, която е била част от отбранителната система на Париж. По-късно се превръща в резиденция на френските крале, а днес има претенциите да е най-големия музей в света. Най-известния експонат на Лувъра е картината на Леонардо да Винчи „Мона Лиза”. На 21.08.1911 година картината е открадната от музея. Извършител на кражбата е италианецът Винченцо Перуджа, който искал да върне шедьовъра в страната от където са корените му. Събитието е национална катастрофа, но след две години платното е открито и изложено отново в музея под зорка охрана. Падате си по състезания с бързи коли? Тогава следващата ни "спирка" е точно за Вас. В Монте Карло се намира най-известната писта на Формула 1. Състезанието преминава по улиците на града. Най-известните участъци от пистата са завоят „Фибата“ и „Тунела“. Днес Монте Карло освен като символ на Формула 1 се слави и като туристическа дестинация. В града има много интересни забележителности, сред които са Катедралата на Монако, Музеят на Наполеон и Дворецът на принца на Монако. Известна атракция е и Големият Театър на Монте Карло – опера и балетна къща, комплексът от казина. Деветият по големина град в света е Лондон, известен със своите многобройни забележителности едни от които са Биг Бен, Тауър Бридж, Лондонско око и още много други. Едва ли са много градовете, които могат да се похвалят с това, че разполагат с над 100 театъра, а Лондон е в тази класация. Безспорно е една от най-избираните дестинации за екскурзии и има защо!Лондон притежава уникалната красота и както всички знаем е един от най-старите европейски градове, който със сигурност си заслужава да бъде посетен. Не може да не обичаш лятото. Въпреки високите температури, това е сезонът, който всички очакват с нетърпение. И няма как да е иначе! Разходки по плажа, слънце, море, вълни... и разбираш, че лятото е вече тук! И не искаш да си тръгва. Всяко лято има своята история, а тази тепърва се пише. Затова без да се колебаеш, "напиши" най-добрата история, която да отразява всичко онова, което си искал да направиш. Има безброй начини да прекараш чудесно всеки един ден от този прекрасен сезон. Затова без да губиш и секунда дори се постарай да направиш лятото си уникално и да се сещаш за него с усмивка.
“Все ми е тая” не винаги отговаря на истината. Често пъти, когато твърдим, че сме забравили за дадено нещо, реално не сме. Защото нещо, което вече е в миналото ни, не ни кара да мислим или пък да говорим за него . То остава там, забравено, а не периодично изкачащо в съзнанието ни. И понякога казвайки “все едно” всъщност казваме “не, не ми е все едно, но винаги се държа така, сякаш не ми пука от страх да не би наистина да не ми е безразлично”. Залъгвайки себе си, всъщност разбираме, че можем да избягаме от всичко друго, но не и от нас самите. Защото можем да откажем да слушаме това, което другите ни казват, но не можем да скрием сами от себе си истината, която знаем. И може и да не ни харесва, но най-големият ни враг понякога може да срещаме в наше лице. Можем сами да си пречим достатъчно добре и да се объркваме така, както никой друг. И колкото пъти се обръщаме назад, толкова пъти е възможно да се спъваме отново и отново в същите онези неща, които са ни спъвали и преди. Въпросът е да открием кое е това нещо, което ни кара да се връщаме назад. Защото човек не се обръща без причина. Има много начини да забравиш дадено нещо, не в това е проблемът. Истината е, че никой не иска да забравя нещо, което някога го е правило щастлив. И все искаме да се върнем там, където всичко е било подредено. Там, където мислите ни не са били хаотични. Там, където всичко не е изглеждало сложно и объркано, защото там се е намирало всичко, което някога ни е било нужно.
През горещите летни следобеди, прекарвайки цялото си време в гледане на телевизия, играейки някакви игри в интернет, разлиствайки една след друга страниците на някое списание, или губейки времето си в някакво друго занимание имаме един доста полезен и в същото време приятен начин и това е четенето на книга. Вече знам как има поне един, който ме поглежда изпод вежди и си казва наум "Как ли пък не! Задръж си четенето и книгите, на мен ми дай нещо по-интересно, което няма да ми загуби от времето." И тук следват няколко въпроса, които трябва да си зададем. От кога четенето на книги се превръща в "загуба на време"? Седейки пред компютъра, играейки някоя игра, която след седмица или в най-добрия случай месец ще те отегчи максимално също едва ли е най-ползотворното прекарване на времето ти. Докато от една книга, чиято тематика подхожда на интересите ти, ще си струва всяка минута. Защо четенето се свързва непременно с нещо неприятно, скучно или едва ли не се приема като задължение? Може би още от ученическите ти години, когато за лятната ваканция получаваше дългия списък с книги, които трябва да прочетеш, оставаш с неправилната нагласа, че всичко свързано с четене и книги е непременно точно толкова досадно, колкото ти е било тогава. С напредването на технологиите вече имаме и онлайн библиотеки, които разбира се не могат да бъдат сравнени с това да държиш книга в ръката си вместо да се взираш с часове пред лаптопа, но работата е в това, че стига да имаш желание има от къде да прочетеш нещо интересно. И ако попаднеш на книга, която наистина отговаря на твоите предпочитания, защото нека да бъдем честни - едва ли съществува човек, който да се интересува от абсолютно всичко и каквото и четиво да вземе да привлече вниманието му. Затова е важен подборът на литература, а в ученическите ти години е нямало такъв поради простата причина, че има задължително подбрани автори, които трябва да прочетеш независимо дали са ти интересни, или не. А разликата между "трябва" и "искам" е огромна. Затова и оставаме с погрешното впечатление, че четенето на книги е скучно, а истината е далеч по-различна от това.
Модата може да бъде изключително "шантава", "странна" и "налудничава", но не може да са отрече, че има тоалети, които ти грабват окото. А може би всичко се крие в начина, по който моделът представя дрехата. Има страшно добри модели, които обаче нямат нужната харизма и някак остават на заден план, незабелязани. А има и такива, които макар и не чак такива експерти ти правят впечатление на момента и си казваш "изключително добра снимка" и моделът остава в съзнанието ти. Изглежда лесно да застанеш пред камера и някой да направи снимка, но когато става дума за "снимката", която трябва да е ако не съвършена, то да се доближава до съвършенството, то това се асоциира с думата мода и снимките, които биват правени, понякога и с часове по време на фотосесии. А на пръв поглед изглежда "лесна работа", както често обичаме да казваме. Има нещо красиво в модата. И съвсем не става въпрос за обърканите представи, които се опитват да ни наложат. Вероятно чарът се крие някъде там - между мястото, емоцията, която носи снимката и посланието. Защото най-важното за един модел е не просто да се снима за да излезе "хубава снимка". Просто, защото това не е достатъчно. Не и за професионалистите. На тях не им трябва поредната "симпатична снимка", на която обаче и липсва нещо. На тях им трябва удивителна смесица от три неща - харизма, талант и неуморни тренировки от страна на моделите. Чували сме какви ли не истории и разкази от настоящи и бивши модели. И нито една от тях до сега не е казала "това е лесно нещо". Клиширано, но факт - няма лесни неща. И мечтата на не едно и две момичета, а именно да дефилират по модните подиуми се размива някъде между представите за това колко е "готино" да си пред камерата, без да осъзнават, че това не е достатъчно. И когато истината на реалността се сблъска с погрешните представи на "изкуствено създадената реалност" нещата придобиват друг характер. Създадените представи за това какво е нормално и какво не е, как трябва да изглеждаме, как да се обличаме, какви килограми трябва да тежим и т.н. са нещо строго индивидуално за всеки един човек. Не може да сравняваш живота на един модел с този на обикновен човек. Ако от модела се изисква да изглежда безупречно, то това е, защото естеството му на работа го изисква. А и всички знаем, че дори моделите от кориците на списанията не са идеални. Просто, защото и те са хора, и те също имат своите минуси, и те също имат неща, по които работят. Бъдете щастливи и се обичайте такива, каквито сте - модерно е! :)Изкуството, независимо под каква форма е поднесено, изразява любов – любов към четенето, любов към рисуването, любов към театъра или киното, любов към фотографията, любов към музиката… и така изброяването може да продължи още дълго време. Красотата е понятие, чиято дефиниция трудно може да бъде посочена, а когато става дума за изкуство не бива да бъдат поставяни каквито и да е рамки. В съвременния свят всичко се определя до точност и когато нещо не е конкретизирано изглежда “незавършено”. А това е грешка. В изкуството не бива да бъдат поставяни каквито и да било граници. Не е точна наука и не трябва да бъде. Когато, например, погледнеш дадена картина тя трябва да ти носи някакво послание, което ти самия да откриеш сам за себе си, а не художникът да постави надпис с това какво би трябвало да разтълкуваш. Същото е и с музиката. Песните носят емоция, която е “облечена” в текст, мелодия и изпълнение, което въздейства по определен начин. И когато още от първото слушане дадена песен те грабне и не можеш да си я избиеш от главата това е, защото си открил нещо от себе си в текста. Изкуството не трябва да бъде обяснявано, а да се усеща. И не трябва да се “рамкира”, защото именно свободата да бъде представяно по определен начин го прави уникално.
Вчера говорихме за разходките из града, а днес ще обърнем внимание на едни други разходки - тези, в парковете. Едни от най-приятните места - не само за прекарване на свободното време, в каране на колело, разходка с приятели, четене на книга или каквото и да било друго занимание - са парковете. Ако кажем, че те са просто очарователни, ще бъдем твърде скромни в изказването си за тях. Те са фантастични! По време на престоя си в тези възхитителни места, можете да се любувате на природата, чистия въздух и да релаксирате по най-добрия начин. Освен това, както знаете, в повечето паркове има животни, които можете да разгледате и също така да им се порадвате.
Ще останете приятно изненадани колко добре ще се почувствате след една дълга разходка в парка, далеч от шума, техниката и цялата лудница, която е навсякъде около нас в големия град. И накрая, но не и на последно място, ще си отидете усмихнати и заредени с много приятни емоции. Когато е лято, навън е топло, настроението ти се покачва неимоверно и всичко това е толкова близо до съвършенството. Струва ти се, че имаш цялото време на света, нямаш кой знае какви задължения и всичко изглежда повече от прекрасно. Лятото е магия! Сякаш този сезон носи със себе си една “торба с усмивки” и хората стават една идея по-усмихнати и ведри, а това е страхотно. Ако през зимата разходките не са сред любимата ти част (просто, защото не ти се излиза на минус не знам си колко градуса, а предпочиташ да си останеш на топло вкъщи, пред лаптопа/компютъра/телевизора/продължи този ред както пожелаеш...), то през лятото нямаш този проблем. Даже е точно обратното! Сега е идеалното време за дълги разходки из града. Разбира се, най-приятното на разходките е да има с кого да поприказваш (няколко часа или повече). Затова не губете повече време, а звъннете на приятелите си и излезте. Фейсбук и всички други сайтове няма да избягат, пък и в по-горещите часове (тогава, когато наистина е по-добре да останете вкъщи) ще имате възможността да си наваксате “пропуските”. Имала съм лета, в които съм се чудела какво да правя с цялото това времe, а сега се чудя как съм могла да пропилявам толкова много и прекрасни дни в чудене, когато има толкова много неща, които примамливо те “викат” към себе си. Точно затова това лято смятам да го прекарам по най-добрия възможен начин и те съветвам и ти да намериш кои са нещата, които на всяка цена си струва да изживееш и да ги направиш без капка колебание просто, защото можеш да си позволиш всичко! Чудиш се с какво да започнеш?
|
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|