Нямаше ме дълго време и получих не едно и две запитвания какво се случва с блога ми. В момента нищо конкретно. Няма повод за притеснения за тези, които са активни и четат публикациите ми редовно и изказват мнение за тях. Ще пиша тук, но когато имам какво ново и интересно да Ви кажа, защото винаги съм смятала, че ако човек няма какво да каже, по-добре е да замълчи. И вероятно сега е един от онези моменти, в които има пауза. Дали ще бъде кратка или не? Не мога да Ви отговоря. Много ми се иска, когато пиша тук да е за нещо, което не е написано само и само за да "запълва пространството". Намирам го за излишно. За тази половин година в блога ми писах по 75 различни теми без да осъзнавам, че това е наистина много. Просто, защото ставаше естествено. Не искам да се повтарям и да пиша за неща, които вече съм коментирала - затова и не съм публикувала скоро време. Не бях предвиждала и "лятна ваканция", но се получи точно така и вероятно трябва време, в което да се появи нещо, което да грабне вниманието ми, за да пиша за него. Вярвам, че е по-добре да почакам подходящото време, в което аз самата ще открия естествено и без да се налага да го мисля предварително това, за което да пиша и отново ще има публикации. Оценявам факта, че посещавате блога ми и точно за това се старая да давам най-доброто. Пожелавам Ви да изкарате остатъка от лятото по най-незабравимия и чудесен начин и на есен с нови теми ще Ви посрещна отново в "My World". Много усмивки за всички! :)
0 Comments
Както понякога обичам да казвам “Каква ирония!”. На 13-ти февруари тази година създадох блога ми и ето, че днес е 13-ти август. “My World” навършва половин година, а човекът, чийто публикации четете, цели 20. Точно така, днес имам двоен повод за празнуване – рожден ден и половин година, в която всички Вие бяхте с мен и моите публикации в най-прекрасното място, което съм създавала, а именно блогът ми. Днес съм решила да поговоря точно за това. Идеята ми се въртеше в главата доста дълго време преди да се реша да създам свой собствен блог. Често пъти имах много какво да кажа на различни теми и ми се струваше, че би било добра идея да направя “място”, в което да пиша за всичко, което ме интересува. Отново по случайност (или не) “My World” започнах да го правя на 13-ти февруари вечерта и докато се усетя вече беше минало 00:00ч. и първата публикация беше постната в блога на 14-ти февруари и темата не беше изобщо изненадваща, а именно “Денят на влюбените”. Вярвате или не, но последното, за което исках да започвам да пиша беше точно тази банална тема, но уви. Някак не вървеше на 14-ти февруари да ви говоря за “ядрената физика”, примерно :) (Не, че някога съм я обсъждала де, но това е друг въпрос). И така не след дълго започнах да получавам и съобщения за нещата, които пиша. “My World е не само “твоят свят”, но и света на много други хора. Откривам се в много от публикациите ти!” “Какво става? Няма ли да публикуваш скоро? Нямам търпение за следващата тема!” И още куп други прекрасни съобщения, които прочитах с усмивка и които ме караха да продължавам да пиша. Защото ако в началото бях започнала с мисълта “просто да пиша, защото искам да го правя”, то когато виждах, че има хора, които харесват това, което правя, ме накараше да се замисля, че това не е просто “хоби”, а по-скоро се превърна в част от нещата, които правя с истинско удоволствие и “хоби” е меко казано. Благодаря Ви, че сте тук през тази първа половин година! На мен все още ми се струва, че времето мина страшно бързо, въпреки че погледнато отстрани, половин година да пишеш за най-различи неща е не малко като период. Нямам идея кога темите в блога са станали 75 на брой, но явно наистина съм имала много какво да напиша. И още имам! :) С днешната публикация искам да Ви кажа само едно нещо – благодаря!
Като дете на въпроса "Кой е любимият ти сезон?", без да се замислям отговарях ЛЯТО! И как би било иначе, когато това е времето от годината, в което имаш цялото време на света и всичко, което ти се случва може да се опише с една единствена дума - съвършенство. Дълги дни, в които не е задължително да ставаш рано за училище/университета и "сутринта" ти може да започне от по-късните часове (да не кажем направо обяд), когато предната нощ си си легнал всъщност призори. Когато е лято, всичко изглежда една идея по-добро. Правейки си малък "експеримент" можеш да установиш, че дори хората, които вървят по улиците и по принцип винаги са забързани за някъде, гонейки крайни срокове, бързайки за срещи, тичайки нагоре-надолу през лятото сякаш "спират" за малко целият този динамичен ритъм и на мястото на намръщените и загрижени физиономии, виждаш усмихнати и ведри хора, което определено повлиява положително и на твоето настроение. Август е вече тук и имаме на разположение още цял един месец, в който да се отдадем на почивка и да се насладим на лятото, което тази година определено е малко странно. Времето навън се променя по-често отколкото би могъл да предположиш, че е възможно. Единият ден е слънчево, на другия вали, на третият отново грее слънце и така сякаш за да запази някакъв странен за това време от годината баланс, то редува ту едно състояние, ту друго. Обичайно този сезон се свързва с една дума - почивка, а това предизвиква приятни асоциации у всеки един. Дали ще решиш да прекараш летните дни на плажа, на високо в планината, далеч от горещините, или някъде другаде решаваш само ти и най-хубавото от всичко е, че можеш да бъдеш тотално безгрижен поне още цял един месец.
|
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|