Отказвам да повярвам, че има човек, който може да му устои. Просто отказвам! След хилядите ми (и кой от кой по-безуспешни опити) да го изключа от менюто си, установих, че спокойно мога да кажа, че това е мисията невъзможна. Шоколадът! Ако има някой, който е успял да се откаже от сладкото, моля, нека сподели тайната си. Сериозно... последният път, в който меко казано прекалих със сладките изкушения беше един делничен ден, в който буквално от сутринта до вечерта ми се хапваше нещо сладко. И всички опити да се възпра бяха толкова безуспешни, че просто... Ще ви кажа само, че когато влязох във фризьорския салон (тъй като имах запазен час за фризьорката ми) и тя ме посрещна с подканата "Вземи си едно бонбонче!", сочейки ми една кутия с бонбони, кой от кой по-изкушаващ ме споменах, че "Щеше да е хубаво да е едно бонбонче, само където това ще бъде десетото ми за днес!" Така, че хора, сериозно! Някой да сподели тайната си как да се преборим срещу това пристрастяващо, но ужасно сладко (в буквалния и преносен смисъл) чудовище - шоколадът!
Очаквам вашите коментари. Повярвайте ми, ще спасите много хора! :) Пожелавам ви приятна и релаксираща събота. Днес денят ми преминава навън, в едно много уютно и любимо местенце, със списание и фрапе. Времето е прекрасно и супер слънчево като за септември. Не е ли страхотно? А как преминава вашата събота?
0 Comments
Нямаше ме дълго време. Половин година (ако не и повече) не бях писала в блога си. Бях почти сигурна, че сте го забравили. Не бях публикувала нищо толкова дълго и когато на няколко пъти получавах запитвания защо не пиша, не бях сигурна как да отговоря. Не е липса на време, още по-малко пък ми липсва и желание. Напротив. Просто дали стечение на обстоятелствата, или нещо друго, но половин година нямаше нищо ново в My World и въпреки това, през този период, все някой от вас (които четете нещата, които публикувам тук) ми припомняше със съобщение, че е време за нещо ново. И аз знаех това, просто... Не харесвам думата "трябва" особено, когато става въпрос за писане. Сигурно изчаквах 'подходящия момент' (ако има такъв), а може би имах нужда от пауза. Никога не съм публикувала в блога си, защото е време да пусна нова тема. Писала съм тогава, когато сметна, че имам какво ново да ви кажа. А когато липсва такова... е, тогава се получават такива дълги паузи, предполагам. Да, има доста теми в блога ми. Но вероятно в един момент, поне за тези, които четат редовно публикациите ми, се получава така, че нещата вече са прочетени не веднъж. И ми ставаше изключително мило, когато някой от вас ми пишеше. И реших, че е време да пиша. Отново. Случиха ми се толкова много неща. Както на всеки друг човек. Не съм сигурна кога мина цялото това време. През целия този период вървя аз, но обръщайки се назад виждам толкова много неща, че се чудя дали тази, която започна да върви по пътя е същата, която продължава и сега, защото определено има промяна. И силно се надявам, че е към по-добро. Имах не традиционно лято. Определено доста по-различно от всички останали до сега. Дори не разбрах кога беше поставено началото му, а сега сякаш трябва да му кажа 'довиждане'. Днес, когато влязох в блога видях, че в графата 'За мен' при представянето ми пишеше все още числото 21. Е, наложи се да го поправя. Сега вече двойките са две. По ирония на съдбата, може би, но утре е 15-ти септември. Е, вероятно началото на учебната година за учениците ми даде някакъв подтик да вляза тук и да пиша. И да, не е по-конкретна тема, но определено съвсем скоро ще ви зарадвам и с такава. Просто сега исках да пиша и да ви благодаря, че въпреки паузата, вие се включвахте със запитвания, показвайки ми, че не сте забравили, че четете всичко това, което публикувам тук. С усмивка ви казвам здравейте отново! Имам идея, която от известно време се върти в главата ми. Ще бъда по-активна. Особено във фейсбук страницата. Така, че останете на линия и до скоро! |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|