Да се слееш с тълпата е "път", по който не един и двама решават да поемат, защото така е по-лесно, по-неангажиращо, по-сигурно, че няма да бъдеш извън нормата и следователно няма да останеш неразбран. Но да останеш в тълпа сред еднакви хора е далеч по-страшно от това, да рискуваш да останеш неразбран. Всеки един човек е различен и достатъчно уникален сам по себе си. Защо е нужно да се опитва да прилича на друг, когато може да бъде най-добрата "версия" на самия него?! Напълно нормално е да има хора, които да те харесват и такива, които да не те. Странно и дори нереално звучи всички да те обожават. Но не е и нужно. И се замисли върху следното - кое е по-добре, да те харесват заради това, което не си или да има хора, които да не те одобряват, но ти да си себе си? Мисля, че отговорът е повече от ясен. Много избират да станат като всички останали, като по този начин губят себе си и своята индивидуалност поради ред причини, които обаче не си заслужават. Защо ти е да се харесваш на всички, когато ти сам ще знаеш, че това, което те искат не отговаря на твоята същност? И откога мнението на околните за теб е по-важно от това как ти самия се възприемаш като личност? Запомни едно - преди да станеш като всички други, помисли върху това дали си заслужава да изгубиш себе си заради оценката, която някой си си е решил да ти даде.
0 Comments
Остава по-малко от седмица до Хелоуин - празник, който не е традиционен у нас, но в последните години все по-често не само се говори за него, но и се празнува. Известен още като денят на Вси Светии този ден е добър повод да включите въображението си в действие и да си измайсторите необикновени и страшни маски и костюми, с които да впечатлите. Идеята е да бъдете страшни, защото 31 октомври изисква точно това. Неизменна част, която задължително трябва да присъства, са тиквените фенери, които са в най-различни и чудати форми. Празникът е тръгнал от САЩ, но постепенно набира популярност и в много други държави. И ето, че и днес, у нас все повече и повече хора отбелязват Хелоуин. А Вие ще отбележите ли този празник и ако да, като какви ще се маскирате?
Има един особен момент, в който усещаш, че нещата просто не вървят. До това заключение достигам, след няколко разговора на тема "Връзките и техният край". Нека бъдем честни, всеки един от нас се е запитвал поне веднъж "Това ли беше всичко?". Никой не иска да приключи нещо, което по някакъв начин е било важно за него. Сякаш очакванията и реалностите са на два коренно противоположни полюса, а опитвайки се да намерим баланса, ние губим връзка между двете. Премисляйки отново и отново защо се случва така не само, че не получаваш търсения от теб отговор, но и се задава нова вълна въпроси, които идват един след друг. А накрая остава само един и той е "Това ли беше всичко?". Реално погледнато всичко, което ни се случва идва за да ни научи на друго нещо. Звучи банално, но е факт. Знаем, че "учителят се появява, когато ученикът е готов". Знаем също, че една грешка може да бъде повторена, че дори потретена докато не открием причината поради, която изобщо я допускаме и не я отстраним напълно. Знаем още много неща, но няма как да не се запитаме, а какво се случва след като "урокът" бъде научен?
Всички знаем, че първото впечатление, което даден човек прави е от голямо значение. Разбира се, понякога има и изключения и първоначалното мнение бива променено в последствие, след като опознаеш по-добре даден човек, но в повечето случаи преценката, която човек си прави първоначално е безпогрешна. Запознавайки се с някого, съвсем нормално е да започнете да обсъждате най-различни неща, които Ви интересуват и с които да научите нещо повече за човека срещу Вас. И така, не след дълго, разбирате дали с този човек "ще си паснете" или не. Опознавайки някого, ние си изграждаме определено впечатление в "базата данни" и свързваме всеки един човек в живота ни с определени емоции. Защото всички познаваме хора, с които се разбираме "от една дума" и такива, с които нещата се разминават. Всички знаем, че хората ще забравят какво сме казали, ще забравят какво сме направили, но никога няма да забравят как сме ги накрали да се чувстват. И това няма защо да ни изненадва. Човешките взаимоотношения заемат ключово място в живота на всеки един от нас и това, какво е отношението ни към другите, често пъти е определящо и за това, какво ще бъде отношението на другите към нас.
Напоследък социалните мрежи преливат от статуси гласящи: "Отивам в... за... месеца" и ми направи впечатление, че това го споделяха различни момичета, но нямах обяснение какво трябва да крие всичко това. Ето защо се поинтересувах и открих, че тази "игра" всъщност има за цел да популяризира нещо много сериозно, на което аз също искам да дам гласност и това е причината поради която ще напиша тази публикация днес. До този момент съм писала за какво ли не - приятелствата, връзките, отношенията между хора, ежедневните ни преживявания, но днес ще обърна внимание на една много важна тема, за която трябва да се говори. Октомври е световен месец за борба с рак на гърдата като причината за всички тези споделяния в социалните мрежи е повишаване на общественото внимание към превенцията и борбата с това коварно заболяване, с което се борят хиляди жени по света. С изразяване на подкрепа и даване на повече гласност дайте своя принос към каузата, като публикувате статус и обясните какво означава той. Включете месеца и деня, в който сте родени по следния начин: "Отивам в .............. за ............. месеца."Датата, на която сте родени, е броят месеци, през които ще пътувате. Мястото се определя по следния начин: Януари - Мексико Февруари - Лондон Март - Маями Април - Доминиканската република Май - Франция Юни - Санкт Петербург Юли - Австрия Август - Германия Септември - Ню Йорк Октомври - Амстердам Ноември - Лас Вегас Декември - Аляска "Аз отивам в Германия за 13 месеца", а ти?
Забързаното ежедневие често пъти те кара да забравяш за някои сладки изкушения, които не бива да пропускаш за нищо на света! Ето защо, ще си припомним кои са нещата, без които нашият свят не би бил така прекрасен или иначе казано, списък на 10-те неща, които преди може и да не са били в "списъка на любимите занимания", но днес заемат важно място. Няма защо да се лъжем! Всички обичаме да пращаме съобщения, така че няма как да пропуснем sms-ите в нашата класация. Безкрайните разговори по телефона вероятно също са ти добре познати. Колкото и да говориш, веднага след края на срещата винаги се сещаш за нещо, което си пропуснал. А в момента, в който разговорът започне, вече знаеш, че можеш да продължиш доста дълго време и единственото, което би било в състояние да те спре е батерията на телефона ти, докато на помощ не се появи зарядното и разговорът не започне отново. Колкото и зает да е човек, няма как да пренебрегне любимото си телевизионно предаване или поредица, която следи с интерес. А ако всичко това е съчетано и с приятелска компания, с която да обсъдиш любимия си актьор, какво по-хубаво от това?! Каквото и да си говорим, всички знаем, че е много по-приятно и далеч по-мотивиращо да тренираме заедно с някого, отколкото сами. Спортът е важно нещо, не само за да поддържаш фигурата си в добра форма, но и е здравословно да отделяш достатъчно време за да се погрижиш за движението, което трябва да правиш за да се чувстваш добре в кожата си. Е, не винаги имаш желание за това, но спортът с приятелки винаги повдига настроението. Шопингът с момичетата определено е част от нещата, които могат да те накарат да се почувстваш добре и да се разтовариш. А и кой друг би обикалял часове наред, минавайки през хиляди магазини, разглеждайки стотици неща, прекарвайки не малко време в чудене "кое е моето нещо" и съветвайки те?! Следва един от безспорните ни фаворити, а именно сладки приказки по на кафе. И в тези моменти губим каквато и да била представа за времето! Обичаме да говорим, но можем и да мълчим, когато вниманието ни е взето от някоя любима книга и чаша чай, докато навън вали и всичко, което правим е да четем и четем, а всичко това може да бъде описано с една единствена дума и тя е съвършенство! Който иска да вярва в това, че "от сън спомени няма", но той е блаженство и ние не просто го обичаме - обожаваме го! И има защо! Вечер, преди да заспиш, може да помечтаеш, да помислиш за всичко онова, което те вълнува а после да заспиш и да си починеш. Имаме си своите шеги, които другите може и да не разберат, но не е и нужно! Това са наши си кодови думи, с които можем да се развеселим по всяко едно време, докато другите ни гледат и не доумяват "кое му е толкова смешното?!" Откачените идеи, които създават главите ни пристигат една след една! И точно това прави ежедневието ни забавно, цветно, но в никакъв случай не може да сложим думата скука, защото тя отсъства от речника ни. Обичаме да се забавляваме и сме специалистки в това! Като деца (и не само) един от често задаваните въпроси, които всички сме получавали е въпросът "Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?" И ако детските отговори крият най-чудати "професии" като например супер герой, фея, принцеса и т.н., то с времето тези иначе вълнуващи и така интересно звучащи "длъжности" някак остават между 4 и 5 годишна възраст. Разбира се, съществуват и деца, които още от малки знаят какви искат да станат. Безспорно таланти като пеене, рисуване и добри заложби в областта на танците няма как да останат незабелязани. Съществуват стотици конкурси за деца таланти, в които най-малките имат възможността да се изявяват и да покажат това, на което са способни. Но ако нямате вокални способности, нито пък сте следващия Леонардо да Винчи, а с танците виждате, че няма да се получи, то съвсем нормално е да се замислите коя е областта, в която нещата Ви се отдават с лекота, защото всички сме чували фразата "Избери работата, която обичаш и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си". "Стани лекар/адвокат/икономист... (довършете реда с всички професии, които се считат за престижни) и цял живот ще си добре!" Много познато, нали? Е, това не отговаря на истината, когато Вие не изпитвате какъвто и да било интерес към дадената професия (колкото и добра да е тя по всеобщото мнение). И съвсем няма да се чувствате добре, когато всеки ден ще ставате с мисълта "още един ден, в който трябва да отида на онова ужасно място", като това "място" ще бъде работата Ви, а там човек прекарва една огромна част от своя живот. Ето защо трябва да бъдете особено внимателни при избора си на професия, която не просто да работите за да изкарвате добри пари, а и с този Ваш избор да бъдете доволни и щастливи. Само помислете колко по-добре би било да ставате всяка сутрин с удоволствие от това, че отивате да се занимавате с нещото, което не просто вършите, защото така трябва, а защото наистина искате да правите точно това не само днес, но и всеки следващ ден.
Не винаги всичко изглежда такова каквото е. Познато, нали? Понякога нещата, които на теория звучат прекрасно, на практика далеч не са такива. Опитваш, но не се получава нито от първия, нито от десетия опит. И тогава имаме нужда от второ мнение. Мнението на някой, който да погледне отстрани на нещата. Варианти има. Винаги поне два. А понякога точно в това е проблемът. Колко пъти си се питал, защо не разполагаш с повече възможности? Защо да трябва да избираш между едно или друго нещо? И защо винаги изборът се прави между някакви крайности? Казват, че няма средно положение. И също, че правилният избор, каквото и да се разбира под това, винаги е само един. Но поради една или друга причина не винаги имаме късмета да го видим. Ако изобщо може да се говори за късмет. В момент, в който трябва да вземем важно решение, ни съветват да се абстрахираме, сякаш сме странични наблюдатели и разгледаме нещата от всички възможни ъгли. Но как да бъдеш безразличен към нещо, което те засяга пряко? Има хиляди ситуации и въпроси, с които често пъти ще се сблъскваш. Няма правилен или грешен отговор, има само решения, които трябва да бъдат единствено твои. Решения, с които да бъдеш щастлив.
А щом си щастлив, значи си на прав път. Времето през Октомври е толкова променливо - един ден грее прекрасно слънце, а на другия вали проливен дъжд. Настроенията на времето често пъти приличат на нашите собствени. Един ден сме усмихнати и щастливи, а на другия точно обратното. Въпреки дъждовете и някои случки, които могат да накарат "времето" в теб също да бъде променливо, ти не спирай да се радваш на нещата, от които си заобиколен. Колко пъти ти се е случвало да чуваш фразата "Дори след най-голямата буря, слънцето отново изгрява", или дори сам да я използваш? Вероятно в моментите, в които ти си преминавал през някоя от "стихиите на времето" в теб се сещаш точно за този тип мисли. Едно обаче е сигурно - безкрайни кризи няма. Запомни го добре. Може понякога да ти се струва, че нещата са страшно объркани и че не всичко върви по план. Но нали знаеш, че има причина за всичко?
И колкото и да не ти се вярва в някои моменти имаш нужда точно от това "объркване". Защото съществуват ситуации, в които нещата трябва да се разместят, дори да настъпи хаос за момент, за да може след това да се пренаредят още по-хубаво. Един дъждовен ден, чаша горещо кафе и тема, която няма как да бъде пропусната и да остане ей така в пространството. Просто не мога да повярвам, че лятото си отиде и слънчевите дни са само спомен. Но ето, че вече е октомври и е крайно време да се пренастроим на есенна вълна (в случай, че вече не сме го направили). Нека разкрием една мистерия, а именно тази на "тайните агенти". И за да не говорим с кодирани думи, които вероятно ще останат неразбрани да започнем оттам, че момичетата обичат да говорят по много, често и за всичко. И като казвам "всичко", имам предвид наистина всичко. Разговорът може да започне от това какво е времето днес, да премине през обсъждане на теми и въпроси от всякакво естество и запомнете, непременно се стига до темата за взаимоотношенията. Това е просто закон. Да обсъдиш с приятелка всичко онова, което се върти в главата ти е едно от най-приятните неща. Колко от вас са прекарвали часове в разговори и накрая са оставали с впечатлението, че има още много какво да се каже? Да, май въпросът ми беше излишен, защото отговорът е всички. Забелязвали ли сте как, когато попадате в дадена ситуация е много по-трудно да вземете решение, докато ако сте "страничен наблюдател" и сте от страната на този, който дава съвет, нещата изглеждат една идея по-прости? Ето защо е не просто нормално, но дори е необходимо понякога да се допитваме до най-близките ни хора. Приятелките са именно затова. Можем да се забавляваме заедно, да обсъждаме 100 неща, но можем и да си помагаме. И го правим. Защо "тайни агенти"? Имаме отговор за всичко. Ако не ние, то някоя от нас. Можем да разгадаем сложни или не чак до толкова ситуации и в голям процент от случаите не грешим. Някои го наричат интуиция, други просто добър анализ на нещата.
|
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|