Този път ще Ви срещна не с едно, а с цели две момичета, които пишат както собствени авторски мисли, така и цитати, които са ги впечатлили по някакъв начин. Имат цял албум с фрази от филми, придружени със снимки, друг албум с вдъхновяващи цитати, също и такъв, посветен на модата и още много други. Страничката им носи оптимистичното име “Believe.”, а малко повече ще научите от интервюто, което направих заедно с Цвета и Лили. Здравейте, момичета! Няма да Ви карам да се представяте по обичайния начин, а ще Ви предложа едната да опише с няколко думи другата. Цвета: Забавна, силна, импулсивна, амбициозна и най-вече е най-добрата ми приятелка. Лили: Винаги подкрепяща ме.. забавна, истинска. Просто най-добрата ми приятелка. Разкажете ни историята на “Believe”. Как Ви хрумна да започнете и изобщо какви са първите стъпки, които направихте за да създадете страницата, която днес има близо 135 000 последователи? Цвета: Идеята беше моя, но Лилито я реализира, а името го измислихме двете. Лили: Вървейки към една спирка коментирахме една страница, в последствие решихме и ние да си направим и докато се усетим вече мислехме име на страницата.Всичко се случваше много бавно в началото, но тогава и двете имахме страшна муза и не ни правеше впечатление кое колко харесвания има.. Докато след два дена не излязохме и не коментирахме първите 200 лайка на страницата, а след 2 седмици и 1000-я лайк. Бяхме най-щастливите. Вие сте две и може би това Ви помага да си давате съвети една на друга какво да публикувате. И все пак, имало ли е моменти, в които сте попадали в “творческо безсилие”, или пък точно обратното, едната да желае да пише за едно, друга за друго и как се справяте? Цвета: Всяка пише за нещо различно, лично аз пиша, когато съм тъжна. Не ми се получава, когато съм щастлива. Лили: Разбира се, че сме имали такива моменти, но те не траят дълго. Ако едната е затруднена другата със сигурност няма този проблем и се допълваме. И двете минаваме през различни неща, различни случки от ежедневието ни, които ни карат да имаме идеи да пишем. Когато създадохте страницата си, предполагахте ли, че тя ще се радва на такова голямо внимание, каквото има в момента? Цвета: Не съм си и мечтала за такъв успех. Лили: Лично аз нямах идея, но съм адски доволна от начина, по който се развиха нещата. Публикувате страшно много неща. Сигурно сте прочели стотици цитати, или пък самите Вие сте се вдъхновявали и писали свои собствени такива. Може би ще се затрудните, но опитайте се да посочите най-любимата Ви мисъл (независимо дали е ваша, или е чужда фраза). Цвета: Обичам да чета книги. Доставя ми огромна наслада, а чувството, което изпитвам след хубава прочетена книга е незаменимо. Имам много любими, но ето нещо, което аз съм писала: "Ти беше моят часовник, аз бях твоите стрелки. Ти беше моят работен ден, а аз твоите почивки. Ти беше моята учeбна година, а аз твоето междучасие. Ти беше моята цигара, а аз твоят дим. Ти беше моето Слънце, а аз твоите звезди. За мен беше луната, а аз облаците. За теб бях някоя планета, ти за мен Млечния път. За теб бях някои клон, ти беше моята гора. За теб бях някоя книжна банкнота, ти беше моята 6-тица от тотото. " Лили: Когато има фраза, която те описва по някакъв начин няма как да не ти стане любима. Но ако трябва да се спра на една. Мисля,че ще е тази. "Винаги се чувствах несигурна и излишна, но най-вече уплашена. Предполагам, че исках любов повече от всичко друго на този свят." Мерилин Монро Довършете изречението: Аз вярвам… Цвета: Аз вярвам във възможностите си и кармата. Всеки получава каквото е дал. Лили: Аз вярвам в себе си. Има ли нещо, което бихте искали да направите за “Believe”, или смятате, че всичко към този момент е страхотно такова, каквото е? Цвета: Имам много идеи, но нямам времето на този етап. Лили: Винаги трябва да се стремим към повече, колкото и розово да е положението в момента, винаги може и повече :)) Какво е за вас “Believe”? Цвета: Тази страница е като мой приятел. Мога да й кажа всичко, а когато видя, че хората ме разбират и са минали през същите неща, усещам, че не съм сама и ми става по-леко. Лили: Believe. се превърна в част от ежедневието ни, не е минало и ден, в който да не съм публикувала една песен или един статус.. а когато видя, че на хората им харесва, това може да оправи деня ми. За какво мечтаете? Цвета: Мечтая за повече усмивки и добри хора. Мечтая за един по-добър свят. Лили: Мечтая семейството и приятелите ми да са живи и здрави, другото ще се нареди. Какво бихте пожелали на хората, които в момента четат тези редове? Цвета: Бих ги посъветвала да не се отказват. Никога. За нищо на света. Защото след всяка буря има слънце и след всеки дъжд - дъга. Лили: Желаем им да не спират да се усмихват и да не спират да се надяват в мечтите си и винаги когато имат нужда могат да ни пишат и да разчитат на нас за каквото и да е. :) Ако желаете, можете да намерите и харесате двете им странички във фейсбук, които се намират долу в линковете:
0 Comments
Днес отново е петък и е време за интервю с една очарователна млада дама, която се занимава с фотография. Снимките ѝ са повече от впечатляващи, а малко повече за нея и това, с което се занимава ще научите от вълнуващото интервю, което направихме заедно с Искренна. ВЪПРОС: Здравей! За да избегнем обичайните въпроси при запознанство, оставям избора какво да ни разкажеш за себе си и какво не, на теб. Ами, не съм сигурна какво точно да разкажа, обикновено този въпрос ми е най-труден дори по време на реално запознанство. Казвам се Искренна, на двадесет и две години съм, от Русе, занимавам се с фотография, рисуване, писане… общо взето, всичко, свързано с изкуство ми е слабост още от малка. Освен това съм студентка и работя в София в момента… като цяло мисля, че това е най-точното определение на живота ми в момента – скучно, зная. (: ВЪПРОС: От колко време се занимаваш с фотография? От около девети клас, което, мисля, че означава от около… знам ли, шестнадесет годишна? Не ме бива много с годините и класовете. Да речем, че от 6-7 години. ВЪПРОС: Какво улавя окото на фотографа, което е “невидимо” за останалите? Това как човек възприема фотографията е различно според всеки фотограф, поне според мен – както всяко друго изкуство, фотографията също е безкрайно субективна. Това, което аз вярвам, че фотографията улавя, е моменти и представа за красота, невидими за който и да било друг, именно защото представата на всеки за красота е различна и смята различни неща за интересни. Фотографията за мен е просто начин да изразявам моята представа за красиво – това, което ме грабва, моментите, които искам да запечатам, идеите, които главата ми ражда – просто запечатвам нещо, което никога не бих искала да забравя. ВЪПРОС: Какво е за теб фотографията? Страст, изкуство… моят начин да изразявам себе си. Най-общо казано – красота. ВЪПРОС: Какво искаш да “разказват” снимките, които правиш? Като цяло концептуалната (тематична) фотография е моята страст. Но при нея малко или много е до идейност и вдъхновение, а всички имаме така болезнено познатите „креативни дупки“, в които изпаднеш ли веднъж, трудно се излиза. Обикновено, когато имам идея за снимки, това включва скициране на самата идея, после обмисляне на изпълнението й и какво ще ми е нужно за да го сторя, та едва тогава се стига до снимката. Но, разбира се, имам и необмислени снимки, които правя просто, защото искам да уловя нещо спонтанно, зърнато в този момент, което е красиво. Искам моите снимки да говорят малко или много сами по себе си. Приемам ги като парченца от мен, които искам да покажа на света, но в същото време ми харесва идеята всеки да интерпретира снимките ми по свой начин, затова отбягвам да налагам пряка идея в тях. ВЪПРОС: Сигурно всяка снимка, която си заснела е специална за теб. И все пак, имаш ли своя най-любима снимка, която би желала да споделиш с нас? В интерес на истината, имам. И това е тя: ВЪПРОС: Какви са мечтите ти? Честно казано, мечтите ми са може би малко наивни. Открай време мечтая за собствено списание за алтернативна мода, в което аз да правя снимките на моделите и да публикувам статии относно татуиране, пиърсинг, hardcore сцената в България, подобни неща. Междувременно с това някак винаги съм мечтала да имам изложба с мои творби, на която да дойдат много хора, за да видят това, което най-много обичам да правя, а именно да снимам. Също така не бих отказала Photographer pass за Warped Tour или някой друг голям, музикален фестивал, защото малко неща ми доставят голямо удоволствие, каквото ми доставя снимането на концерти – огромен приток на адреналин е за мен. Но това, засега, са само мечти, които предстоят да бъдат осъществени. ВЪПРОС: Предполагам обичаш да експериментираш със снимките си и не се ограничаваш в някакви рамки. Но имаш ли неща (независимо дали портретни снимки, пейзажни и т.н.), които предпочиташ да заснемаш малко повече от останалите? Особена слабост са ми портретните снимки. Идеята, че чрез портрета улавяш частичка от личността на самия човек ми е допадала открай време, а и ми харесва да снимам хората и да им показвам колко са красиви реално, защото малко от тях го осъзнават. ВЪПРОС: Като дете обичаше ли да правиш снимки? Имаш ли някакъв интересен спомен от тогава? Иронията в ситуацията, всъщност, е че като бях малка се ужасявах от фотоапарати. Доколкото родителите ми са ми разказвали, е било по-скоро светкавицата и не толкова самият фотоапарат, но когато бях малка в мига, в който видех фотоапарат плачех с цяло гърло и умирах от страх – нямам една снимка от рожден ден или каквото и да е, където да не съм разплакана. Предполагам с времето просто съм осъзнала, че няма от какво да се страхувам и с времето се превърна в най-голямата ми страст. ВЪПРОС: Какво би пожелала на хората, които четат в момента тези редове? Най-доброто, което бих могла да им пожелая, е да останат верни на себе си – зная, че в днешното общество това е малко трудно, но искам просто да кажа, че независимо какво другите казват, вършат или смятат за нормално, няма нищо по-прекрасно от това да можеш да кажеш, че си себе си и да останеш верен на разбиранията и интересите си. Какво по-хубаво от това да бъдеш максимално себе си? Можете да разгледате и следите още прекрасни снимки, направени от нея тук:
|
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
December 2015
Categories |