Влюбена съм,
а той ме гледа. И даже ми се чуди. Какво е това момиче? Явно е от клуба на “влюбените луди”. Сигурно е болно, любовта е коварна. Страшно е, когато те хване, а лечение ефикасно няма. В болницата от любов има много пациенти. И всички до един влюбени са и търсят медикаменти. “Спешно ни дайте лекарство, което да ни излекува!” А лекарката, доктор Любов, гледа ни и ни се любува. “Ах, какви сте сладки! Влюбени сте, мили мои. Що за глупости говорите, че искате да се лекувате и от списъка на болните да спрете да съществувате?!” Аз поглеждам я и питам: “Доктор Любов, не виждате ли, че кабинетът Ви от болни прелива?” Тя се усмихва и ми казва: “Мило момиче, това ме прави щастлива.” Но аз настоявам да ни помогне, а тя сякаш не чува. На вратата ú накрая видях табела – пишеше: “Драги пациенти, само чудо ще Ви излекува.” Мария Костадинова
0 Comments
Внимавай! Пази се!
И с огъня недей да си играеш. Опариш ли се, много боли. Шегите понякога са истини чисти, казвам ти за да знаеш. Повтарям ти да внимаваш! Паднеш ли – ще заболи! Игрите за професионалисти не ги подценявай. Всеки, подценил ги, плаща с разбитото си сърце. Любовта няма навик да прощава. А в бонус ще получиш още болка, драга. Ще бъдеш гневна и ще страдаш, че не ме послуша, но все се доверяваш на наивното си сърце. Казвай си “ти си ум, какво ли разбираш…”. Сърцето си като слушаш, после пак ще го събираш. Накрая винаги си сама, запомни го и си признай, че чувствата твои хвърлени са в пепелта. А от пепелта нищо не става, освен, че след време се губи. Аз съм разум и ме пренебрегваш винаги мен. Но когато отново те разочарова и доверието ти изгуби, недей да плачеш, защото предупредена си била от мен. Уви, никога не искаш да ме чуеш. Слушаш и подвеждаш се по глупавото си сърце. Нека, така човек се учи, че трябва да внимава на кого ще го даде. Мария Костадинова Не ме поглеждай.
Не ми говори. Комплименти - недей да ми правиш. Нито ми рисувай мечти. Измислена реалност - не ми създавай. Не ме карай да вярвам в лъжи. Наивността ми не събуждай. Не желая да слушам красиви лъжи. С мен не се занимавай и внимание не ми обръщай. За любов с мен и дума да не става! За мен и за теб като двойка не мисли. Когато мислиш за мен, сложи си надпис “забранено”. Не се изкушавай. Не мечтай за мен. Нито пък любов си пожелавай. Забрани си да обичаш всичко свързано с мен. Аз сърцето си не мога да ти дам. Защото ми е нужно. Да се влюбя – не, не съм съгласна. Да се влюбя - не допускам. Стига вече с тази любов! Сложила съм на сърцето табела с надпис “забранено”. А вярвай, много други като теб опитвали са да го превземат. Мария Костадинова Погледни ме, почти съм готова –
грим, прическа и гланцът добре блести. Погледни ме, няма грешка – и спиралата по миглите добре стои. Погледни ме, сякаш съм различна – нямам нищо общо с тази от преди. Погледни ме, казваш, че много съм се променила и чудиш се какво така въздейства ми. Много просто. Нарича се любов. Или може би, по-точно, липса на такава. Спомняш ли си, че бях влюбена в теб и давах всичко за нашата любов? Спомняш ли си? Е, тази, която познаваше, сега я няма. Или поне се прикрива добре. Прави всичко възможно, за да не разбереш, че вътре в себе си, зад гланца и зад грима, крие обич, за която ти не знаеш. И може би е по-добре никога да не разбереш. По-добре така, иначе ще последва драматичен сблъсък и спиралата от сълзите ще се разтече. А после ще люти горчиво, но не в очите. Затова от днес за теб ще бъда друга, нека непозната съм за теб. Така поне, макар да е заблуда, ще се спася от оковите на твоето сърце. Поглеждаш ме и казваш: “Изглеждаш ми различно”. Аз усмихвам се, а наум си казвам, че заслугата е твоя и питам се не е ли някак иронично… Мария Костадинова Обичай ме, когато съм тъжна.
Прегърни ме, дай ми топлина. Обичай ме, дори когато плача. Целуни ме и изтрий сълзите ми с ръка. Обичай ме, когато съм най-лоша. Когато целият свят изглежда ми тъй сив. Обичай ме, когато съм мълчалива, без да задаваш въпроси. Просто до мене бъди. И обичай най-лошите ми настроения. Тогава, когато дъгата сякаш остава без цветове. Обичай ме такава, защото когато съм добра, е лесно да твърдиш, че обичаш ме. Мария Костадинова Наречи го егоизъм,
но не мога да приема. Второ място в сърцето ти не искам да заема. Обичам те, но втора няма да се примиря да бъда. Познавам се и знам, че ако кажа "ще се справя", ще си е просто заблуда. Прости ми, няма да се справя. Тежко ми е дори при мисълта за това. Не мога просто, извинявай. Не мога да вляза в тази роля. Не съм готова за това. Бъди щастлив, но без мене. Имаш свой живот, а аз не искам да съм вечно втората в него. Не мога да приема, разбери това. Не желая да съм втора, искам да съм първа в сърцето ти и в любовта. Мария Костадинова Съществува от години магия една,
морето обаче я крие от всички. Русалки красиви опитвали чрез молба, но морето не давало да става и дума за това. Момиче красиво живеело на брега и замък от миди си построило. С рибки игриви празнувало през деня, а нощем любувало се на морето синьо. Може би приказно звучи това. (А аз тъй наивно вярвам и го пиша) Момичето, предполагам, още стои на брега и чака някого да дойде в замъка от миди, да заживеят не в приказка, а в реалността. И предполагам, или поне съм чувала така – падащите звезди, казват, сбъдвали мечтите. И морето сподели, че момичетата със сини очи най мечтаели да ги обичат. Мария Костадинова Омая ме и сякаш в приказка попаднах.
“Кой е той и откъде дойде?” Това са въпроси, които измъчват ума ми не от една нощ или от две. Вървя след него, а полунощ минава. Навън е тихо, но не се страхувам, защото той е с мен. Красиво е, че даже и вълшебно. Попаднала съм в приказка, но оттук нататък не зная накъде. Почти повярвах, че е истинско. И даже след като се събудих, продължих да търся него и да вярвам в приказки от нощи хиляда и една. Неговите очи са като изумруди, този магьосник прави в сърцето мое чудеса. При мен любовта пристъпва тихо и трудно проправя си пътека в моето сърце. А той дойде за кратко и ме омая и после пак замина, но не зная накъде… Изгубих се в мечтите му или той изгуби се в моите… В сърцето ми тази вечер е тихо, защото сега останали са само спомените. Мария Костадинова Идвам тихо и съвсем за малко,
после пак изчезвам и не можеш да ме откриеш ти. Не оставям след себе си диря, не ме търси, а опитай да ме забравиш и просто продължи. Тази вечер съм тиха. Минавам за кратко оттук. Тази вечер пристигам с Вятъра, а утре ще си замина и ще дойде Студът. И нищо, че е Юни. Навън, повярвай ми, ще завали. Ще се почудиш какво е това време – ту слънце да грее, ту дъжд да вали. И аз само ще се усмихвам. Ще идвам от време на време да ти напомням за мен. Ще кажеш, че лоша съм и не ще отрека, просто настъпи объркване в мен и така... Сезоните се изменят, настроенията ми също, забелязваш, нали? Тази вечер съм тиха, утре може да съм буря и да нямам нищо общо с тази от преди. Но тази вечер е друго. Няма сезони в мен. Сега нашите снимки разлиствам. Тази вечер се наричам Тишина и ако желаеш, можеш да помълчиш с мен. Мария Костадинова Красив сън.
Сънувах те, до мене ти седеше. Беше красиво. Прегръщаше ме. Жалко само, че толкова за малко до мене беше... Красив сън. Сгушена в теб и ти в мене. Рисуваше ми най-прекрасните вълшебства. Аз сърцето си ти подарих. Целунах те, а после се събудих. В този миг една сълза пророних от очите сини. Дирите на мъжа от съня някъде по пътя аз изгубих. Красив сън. И се влюбих. Усещам още, че в мен пърхат влюбени пеперуди. Беше красиво, нищо, че в съня си те изгубих... Мария Костадинова |
За менИмето ми е Мария, на 23 години съм и живея в град Пловдив. ArchivesCategories |