По улиците още боса тичам.
И те търся, а теб те няма вече… Навън вали и се заричам да не плача повече за тебе. Но в мен е пусто. И самотно. И умът повтаря твоето име. А сърцето шепне, че му липсваш. Умолява да извикам аз след тебе, защото още те обича. И признавам, че ми липсваш страшно много и че всяка вечер мисля си за тебе. Но не мога да остана. Заминавам. От утре продължавам аз без тебе. И ще чувствам липсата ти денонощно. Позволи ми да съм луната на небето. Позволи ми да говоря чрез звездите. Друго всичко да ми е забранено. Само позволи да те обичам. Едва ли ще забравя скоро, че сърцето ми ти принадлежеше. И още принадлежи… че още те обича ужасно много, че страшно много липсваш. И боли… Мария Костадинова
0 Comments
Рисувам си сърца
и слушам песен за любовта. Твърде емоционално ми е в този ден. Това е може би така, защото отново мисля за теб и мен. Вече спрях да ни наричам с общото "ние". Вече спрях да се лъжа с онези мечти. Мечтите, които имах за теб и мен. Мечтите, които останаха в машината за спомени. А времето лети неусетно. Понякога връщам се назад и лутам се в спомени. И повярвай, страшно е болезнено, когато слушам песните, които заедно слушахме преди. Всяка песен разказва наша история. И всеки спомен удря силно моето сърце. И понякога наивно вярвам, че не всичко приключило е. Признавам, още мисля за нас. О, извини ме! Забравих, че сме просто аз и ти. Трудно е да го кажа, но нашата любов остана в миналото (а миналото трябва в миналото да стои...) Мария Костадинова Не от днес, не от вчера -
от много време размишлявам. Пред мен стои една дилема - влюбена съм в измама. Ти за мене си измамник. Знаеш лъжи безброй. И отлично умееш да мамиш. Какъв лъжец си, Боже мой! От кой научил си лъжите красиви? Сигурно знаеш сто и една! И всяка лъжа с лекота я изричаш. И всяка лъжа по-добра е от предишната. Освен лъжец си и престъпник. Неведнъж убивал си това сърце. И въпреки, че почти отне ми всичко, аз готова съм да ти простя (просто обичам те). Ти за мен си всичко - огън и вода, въздух и земя. Огън сърцето ми гори, без въздух оставам, щом не си до мене ти. Но от днес си обещавам да не мисля повече за теб. Съжалявам, любими! Страшно много боли от теб... Казвам го, но аз самата зная, няма дълго така да издържа. Обичам те и зная - любовта умее да прощава (колкото и болезнено да е това). И ти това добре го знаеш. И знаеш, че държиш едно сърце. Сърце, обикнало те преди много време. Сърце, което още тупти и все повтаря: "Обичам те! Обичам те!" Мария Костадинова Бяхме с теб като огън –
горяхме в пламъка на любовта. Безброй години все се търсихме – накрая съдбата ни събра. Бяхме с теб като песен, мелодична, докосваща душата за миг. И ето, днес пак съм меланхолична – отдавна замина си от мене ти. Бяхме с теб като приказка красива – започваща с вълшебно начало. Но почти година мина, откакто си замина, а аз още спомням си онези времена. Бяхме. Вече не сме (днес не сме ние), днес сме просто аз и ти. Разделихме се, уви. Открихме се и се изгубихме. По-чужди сме от всякога, нали? Не си говорим, телефоните стоят изключени. Защото вече не сме ние, просто сме си аз и ти. Мария Костадинова Ти ми каза: “Аз си тръгвам!”
Аз нищичко не отговорих. Ти повтори: “Заминавам!”, а аз сърцето си затворих. Ти ми писа: ”Вече си ми чужда!” Навярно и преди било е така. Ти ми рече: “Дори не си ми нужна!” Аз не казах нищо, просто все след теб вървях, не спорих. Ти обърна се и каза: “Бягай! Върви си!” Аз скръбта си не показах, думите ти груби в сърцето ми останаха забити. Но пътят сякаш ни се разминава. Защо продължавам да вървя след теб? Не питай, отговорът е тайна – тя остава скрита в мен... Мария Костадинова Между нас нищо не стана.
Нямахме връзка (и това е добре). Нямахме нищо (освен чувства). И чувства вече няма (изчезнаха и те). Всичко, за което съм мечтала, го няма. Машината за мечти се развали... Или поне пише, че не работи – любовта така отреди. Хайде, да се разделим (докато имаме сили). Остави ме! Хайде, върви... Няма смисъл от опити да разпалим старите искри. Аз вече си тръгвам (тръгвай и ти). Времето тече и никой не чака (хайде, отмини и ти). Не оставай повече (от това така боли). По-добре заминавай (заминавай и за нас забрави). Ти беше с нея (но мислеше си за мен). Ти спеше до нея (но сънят ти свързан бе с мен). Ти тръгваше си с нея (но все звънеше на мен). Ти остана с нея (но сърцето ти остана с мен). Сега сме разделени (но няма нищо). Даже вече не плача (за теб и за мен). Ако е писано – ще се срещнем отново или съдбата ще ни събере. Мария Костадинова Пеперуди усещам в стомаха си аз,
розови и жълти хвърчат покрай нас. Застанала на кея, седя и се усмихвам аз. Ти с очите си прекрасни ме гледаш, сгушена до теб съм в този късен час. Сладък е всеки наш миг. Влюбени сме до лудост един в друг. И зная, че си близо до мен, и същевременно си страшно далеч оттук... Но сега сърцето ми и твоето сърце е тук. Песента наша е песен за двама. Когато ти не пееш, аз също няма. Любовта е мелодия за двама. Сгушена съм до тебе. Сега светът голям е свят за двама. Мария Костадинова Януари жадува за лято горещо,
а при него сняг вали. Февруари пък е влюбен в Август, а Август все след Декември върви. Март е твърде суетен, за любов не иска и да чуе дори. Април мечтае за Ноември, но разстояние голямо ги дели. Май флиртува с Юни, а Юли ревнува от Май. Септември търчи след Октомври, а той за любов не ще и да знай. Сложни са тези сезони, трудни са и техните взаимоотношения. Единият обича друг, другият пък не го и харесва дори. Третият пък ревнува от някой, четвърти се мръщи и само мълчи. Любов, помогни им, ако обичаш! Стига си ги мъчила, престани! Направи нещо, за Бога! Хайде, поне мъничко им помогни. А тя поглежда ме и ми се усмихва. Не казва и дума дори. В погледа ú обаче прочитам: “За голямата любов трябва да има войни!” Вярвам в теб, Любов!
Вярвам, доверявам ти се отново. Търся те и ще те намеря! И сигурно ще ми избягаш отново. Но няма нищо, Любов! Аз пак ще ти простя. Може малко да ти се разсърдя, но това ще отшуми в мига, в който раната в сърцето ми се заздрави. Та така, Любов... Вярвам още в теб. Нищо, че ранявала си ме преди. Всеки понякога прави грешки, пък и смятам, че човешко е да се греши. Ще се срещнем, Любов! Ще се срещнем, но и аз не знам кога. А до тогава не спирай - вярвай в мен и търси ме. Не спирай, не губи надежда дори и за миг. Аз също няма да спра. Ще се срещнем, аз вярвам в това! Мария Костадинова Пак започвам да ти пиша,
след секунда пък преставам. Пак по теб въздишам. Ах, колко глупава съм само! Пак си взимам телефона и набирам номера ти бързо. Изведнъж затварям и се чудя: “Божичко, какви ги върша?” Пак дочувам аз гласа ти. Онзи глас от тишината... Той е винаги в ума ми, той разкъсва ми душата. Пак е юли, пак е лято, А нещо в мене все повтаря: “Изгони го от ума ти, избий си го и от главата!” Съвета - непознат, не го приемам. Тази вечер пак за теб си мисля. И пак на себе си се чудя - колко още аз ще те обичам? И днес съм още под магия лоша. Ах, любов! Защо го правиш? Спри ме, направи сърцето ми от камък! Спри ме, не допускай да се влюбя! Но нещо тихичко ми шепне: “Не се залъгвай! Ти си си такава... Влюбиш ли се, се надявай сърцето да ти върне той обратно...” Мария Костадинова |
За менИмето ми е Мария, на 23 години съм и живея в град Пловдив. ArchivesCategories |