Отказвам да повярвам, че има човек, който може да му устои. Просто отказвам! След хилядите ми (и кой от кой по-безуспешни опити) да го изключа от менюто си, установих, че спокойно мога да кажа, че това е мисията невъзможна. Шоколадът! Ако има някой, който е успял да се откаже от сладкото, моля, нека сподели тайната си. Сериозно... последният път, в който меко казано прекалих със сладките изкушения беше един делничен ден, в който буквално от сутринта до вечерта ми се хапваше нещо сладко. И всички опити да се възпра бяха толкова безуспешни, че просто... Ще ви кажа само, че когато влязох във фризьорския салон (тъй като имах запазен час за фризьорката ми) и тя ме посрещна с подканата "Вземи си едно бонбонче!", сочейки ми една кутия с бонбони, кой от кой по-изкушаващ ме споменах, че "Щеше да е хубаво да е едно бонбонче, само където това ще бъде десетото ми за днес!" Така, че хора, сериозно! Някой да сподели тайната си как да се преборим срещу това пристрастяващо, но ужасно сладко (в буквалния и преносен смисъл) чудовище - шоколадът!
Очаквам вашите коментари. Повярвайте ми, ще спасите много хора! :) Пожелавам ви приятна и релаксираща събота. Днес денят ми преминава навън, в едно много уютно и любимо местенце, със списание и фрапе. Времето е прекрасно и супер слънчево като за септември. Не е ли страхотно? А как преминава вашата събота?
0 Comments
Нямаше ме дълго време. Половин година (ако не и повече) не бях писала в блога си. Бях почти сигурна, че сте го забравили. Не бях публикувала нищо толкова дълго и когато на няколко пъти получавах запитвания защо не пиша, не бях сигурна как да отговоря. Не е липса на време, още по-малко пък ми липсва и желание. Напротив. Просто дали стечение на обстоятелствата, или нещо друго, но половин година нямаше нищо ново в My World и въпреки това, през този период, все някой от вас (които четете нещата, които публикувам тук) ми припомняше със съобщение, че е време за нещо ново. И аз знаех това, просто... Не харесвам думата "трябва" особено, когато става въпрос за писане. Сигурно изчаквах 'подходящия момент' (ако има такъв), а може би имах нужда от пауза. Никога не съм публикувала в блога си, защото е време да пусна нова тема. Писала съм тогава, когато сметна, че имам какво ново да ви кажа. А когато липсва такова... е, тогава се получават такива дълги паузи, предполагам. Да, има доста теми в блога ми. Но вероятно в един момент, поне за тези, които четат редовно публикациите ми, се получава така, че нещата вече са прочетени не веднъж. И ми ставаше изключително мило, когато някой от вас ми пишеше. И реших, че е време да пиша. Отново. Случиха ми се толкова много неща. Както на всеки друг човек. Не съм сигурна кога мина цялото това време. През целия този период вървя аз, но обръщайки се назад виждам толкова много неща, че се чудя дали тази, която започна да върви по пътя е същата, която продължава и сега, защото определено има промяна. И силно се надявам, че е към по-добро. Имах не традиционно лято. Определено доста по-различно от всички останали до сега. Дори не разбрах кога беше поставено началото му, а сега сякаш трябва да му кажа 'довиждане'. Днес, когато влязох в блога видях, че в графата 'За мен' при представянето ми пишеше все още числото 21. Е, наложи се да го поправя. Сега вече двойките са две. По ирония на съдбата, може би, но утре е 15-ти септември. Е, вероятно началото на учебната година за учениците ми даде някакъв подтик да вляза тук и да пиша. И да, не е по-конкретна тема, но определено съвсем скоро ще ви зарадвам и с такава. Просто сега исках да пиша и да ви благодаря, че въпреки паузата, вие се включвахте със запитвания, показвайки ми, че не сте забравили, че четете всичко това, което публикувам тук. С усмивка ви казвам здравейте отново! Имам идея, която от известно време се върти в главата ми. Ще бъда по-активна. Особено във фейсбук страницата. Така, че останете на линия и до скоро! Жените винаги се нуждаят от други жени в живота си.
С кой друг би могла да разговаряш с часове и не просто да разговаряш, а да говориш за всичко? Да, това са приятелките ти. И няма нищо по-хубаво от една петък вечер прекарана с тях. Чисто по женски. Така както само вие си можете. Сигурна съм и дори твърдя, че е повече от хубаво, всяко момиче да има приятелство от детските си години, което продължава и до сега. За мое огромно щастие при мен има цели 3 такива, които познавам от съвсем малка и с които съм отрасла. Цели 3, с които мога да си говоря за всичко, с които колкото и време да не сме се виждали, когато се съберем обсъждаме с часове какво ново се е случило при всяка и си говорим така, сякаш не сме се виждали само от няколко часа (въпреки, че може да е минал месец). Когато кажа, че излизам с момичетата не е нужно да уточнявам, защото всеки знае кои са те. И съм благодарна, че ги имам в живота си. И съм щастлива, че мога да ги нарека мои приятелки. Приятелството е нещо, което се гради с години наред и устоява. И без значение, че времето може да не позволява да сте постоянно заедно - винаги, когато излезете отново се чувствате прекрасно, защото знаете, че това са вашите хора. П. С. I - Шансът тази публикация да достигне до тях вероятно не е никак малък, за това от сега искам да кажа - не приемам оплаквания, че някоя не се харесва на някоя снимка :D П.С. II - Нямаме общи снимки заедно! Така де, имаме ама са супер малко! Или поне тези, които са от скоро. Иначе имам доста стари компромати, ама хайде архива да не се изважда на показ! :D П.С. III - Има ли вероятност някоя да не ми е пратила някоя наша обща снимка и аз да имам само тези? Ако да, този пропуск да се поправи! :D Ако ми пишехте присъствия или отсъствия, както правеха в училище, имайки предвид, че през последния един месец отсъствах вече трябваше да съм с предупреждение за изгонване или направо изхвърчала от училище. Шегата настрана, от един месец не съм влизала тук, а теми за разискване определено имаше. Като започнем от вече отминалия Свети Валентин, за който съм писала няколко пъти, та стигнем до това, че това мъничко, но пълно с теми местенце (блогът ми) навърши цели 2 години на 13-ти февруари! За празникът на любовта аз лично го прекарах с любимия човек и реших, че тази година няма нужда отново да го обсъждаме в блога, тъй като всеки има различно мнение и едни го празнуват, други не. Въпрос на личен избор. Аз самата обичам всички празници, така че всеки такъв в календара за мен е повод за щастие. Относно рожденния ден на блога - истината е, че преди да създам блога не съм и предполагала, че някога ще пиша всичко, което ме вълнува и ще има хора, които ще го четат и коментират с мен, кога под формата на коментари, кога на лични съобщения към мен. Едно е сигурно - можете да бъдете сигурни, че когато споделяте с мен вашето мнение, за мен е повече от удоволствие да ви изслушвам и да изчитам всичко, което смятате. Благодаря за това, че вече толкова много време продължавате да търсите нови теми в блога, когато няма дълго време такива да ми пишете "хайде, какво става, няма ли да пишеш нещо ново" и когато има нова тема да я обсъждаме заедно. А сега, като един макар и вече отминал рожденник, My World ще почерпи с нещо сладичко, нещо за приповдигане на настроението и един музикален поздрав. Това е за сега от мен и не забравяйте девизът, който съпътства вече 2 години блога, а именно: Една искрена усмивка е в състояние да промени много светове. В "My World" усмивките са много и за всички! :) Да проведеш разговор, различен от "к`во става", понякога е повече от всичко друго, което можеш да поискаш. Така започвам първата си публикация за 2016- та година. И не мога да намеря по-подходящо начало.
Темата днес е щастието. Често търсим формулировка какво е то, опитваме се да му даваме дефиниции. Вкарваме го в рамка, а то... то може да бъде открито във всичко. Малките неща от деня правят човек щастлив, колкото и клиширано да звучи. Но да се върнем на началото. Доста са темите, по които съм писала. Бях решила, че може да ми отнеме страшно много време докато вляза отново тук и пиша за блога и всички вас, които го четете, но ще бъде в момент, в който да опиша нещо, което ме е накарало да почувствам нужда да бъде описано и запечатано тук, в няколко реда. И ето, че се случи. Не исках да правя обобщения и анализи на изминалата година. Всеки сам може да направи равносметката си за това и смятам, че е нещо лично. Исках да е нещо по-различно. Да бъде провокирано внезапно и естествено и си бях казала, че ако трябва ще минат и месеци, но няма да пиша, без да почувствам, че искам това. И... днес, един обикновен четвъртък, в който вероятно нищо не подсказваше, че ще се почувствам по този начин всичко започна с... ...един разговор, който предизвика бърборене по най-забавни теми, а малко по-късно и до такива с по-сериозен смисъл. Разговор от онези, които започват с шега, а завършват след няколко часа, защото времето е минало неусетно. Разговор различен от обичайното и безкрайно отегчително "к`во става". И съм безкрайно благодарна за тези моменти. Безкрайно благодарна и на моята събеседничка. Може да ми се разсърдите, но няма да издам нищо повече, защото това си е нещо лично, засягащо единствено нея и мен. Но можете да сте благодарни на нея, за това, че именно този разговор отключи у мен желанието да вляза днес тук и да обсъдим всички заедно темата за щастието. Замисляли ли сте се колко щастливи всъщност сте? Защото, често пъти сме склонни да посочим нещата, които ни измъчват и притесняват и не знайно защо се съсредоточаваме върху тях, изключвайки това какъв късмет имаме ако днес сме се събудили в добро настроение, обградени от хората, които обичаме и които ни обичат. Ако сме провели поне един смислен разговор, с приятен събеседник. Ако сме се засмели и сме успели и ние да разсмеем някого друг. Не е нужно много, за да бъдем щастливи. Всъщност малките неща, образуват голямото щастие. Както беше казано от някой преди време, щастието е скъпо и не трябва да забравяме, че ако имаме близките ни около себе си, ако живеем спокойно и сме обградени от хора, с които ни е приятно да прекараме времето си, то значи сме неприлично богати. Макар и почти половин месец, откакто е минала новата година, единственото ми пожелание към всички вас ще бъде много кратко и то е, че ви пожелавам много здраве и хора, с които да се чувствате добре. До нови срещи! Тази година реших да напиша по от рано моето писмо до Дядо Коледа. Странно ми е, тъй като за последно му писах, когато бях на 7 или 8 годишна възраст. Сега съм на 3x7, обаче това не ме спира да запретна ръкави (разбирайте, да вляза в блога си) и да драсна някой и друг ред. Скъпи Дядо Коледа, Не съм ти писала отдавна. В последното ми писмо към теб не си спомням какво точно съм искала, но вероятно е било нещо от сорта на кукла Барби, предвид годините ми тогава. Отдавна спрях да си играя с тях, но си спомням колко много се вълнувах докато чаках вечерта преди Коледа да дойдеш и да те "хвана на местопрестъплението" или иначе казано да те заваря как оставяш подаръците под коледната елха. Е, ти явно си доста добър в това (да, правиш го цял живот все пак) и аз така и не успях да те видя как "падаш от комина", "влизаш през прозореца" или там както още обясняваха възрастните твоите тайнствени сили. Ти може и да не знаеш, но аз наистина дълбоко размишлявах над въпроса как го правиш и успяваш за една вечер да обиколиш всички домове по целия свят. Опитах какво ли не, но... в тази игра определено ти си победителят. Да, криеницата ти се отдава. Малко по-късно, не помня точно кога, някой ми каза, че ти не съществуваш. Отказах да повярвам. Изглеждаше ми по-вероятно тази теория да е лъжа, отколкото да повярвам, че ти си илюзия. Сега вече смея да твърдя, че знам истината. И тя е, че ти съществуваш. Когато падне първия сняг и децата навън весело подскачат, правят си снежни човеци и са щастливи - ти съществуваш. Когато дойде Декември и хората сякаш стават малко по-добри - ти съществуваш. Когато децата вярват в това, че трябва да бъдат добри и послушни - тогава ти съществуваш. Когато възрастните се опитват да бъдат добри хора и да постъпват правилно - тогава ти съществуваш. Когато настъпи във всеки един от нас коледният дух - тогава ти съществуваш. Когато се сбъднат най-съкровените ни желания, това е магията на Коледа. Исках просто да ти благодаря, че в края на всяка година идваш за да ни припомниш, че хората трябва да бъдем преди всичко добри един с друг и да се обичаме. Нямаше ме дълго време и въпреки това се надявам, че не сте ме забравили. Днес съм тук и няма да обсъждаме както обичайно някоя тема, а ми се иска да съсредоточа вниманието Ви в една много добра и хубава инициатива, в която се включих и аз самата и искам да дам гласност чрез своя блог за да се включат колкото се може повече хора и да зарадваме колкото се може повече деца. Разбира се всяко нещо си има история и аз смятам да споделя с всички вас как разбрах аз за тази благотворителна инициатива към която Ви приканвам да се включите. Миналият четвъртък както си седях, пиех 3 в 1 и разглеждах какво ново се случва във фейсбук, пред погледа ми се появи следното събитие "Подари усмивка в коледна кутия". Привлече вниманието ми и влязох за да видя за какво става на въпрос. Оказа се, че това е инициатива, която е организирана от Национална асоциация за приемна грижа (НАПГ), а целта е да бъдат зарадвани дечица в бедни семейства. Още същия ден реших, че ще направя своя коледен подарък към две дечица - момиченце и момченце. Излязох и им купих коледни подаръци, които още същия ден изпратих по пощата. Не мога да Ви опиша колко приятно ми беше да избирам подаръци за тези две деца, за които единственото, което знаех е, че искам да запомнят тази Коледа с приятни чувства и да бъдат щастливи.
И ето, че мина почти цяла седмица от тогава и днес ми хрумна, че мога да направя и още нещо, а именно да дам гласност на инициативата, защото определено си заслужава. Точно затова и в момента съм тук, пишейки тези редове и приканвайки всеки, който има възможност и желание да зарадва някое детенце с подарък да го направи. Всеки, който желае да се включи трябва да направи следното: 1) Купете подарък за дете от определена възрастова група (повече за условията и по-подробна информация, можете да прочетете в описанието на събитието, а линка ще го дам най-долу в публикацията) 2) Посочете на кутията от какъв пол е детето, за което е предназначен вашият подарък 3) Изпратете кутията по пощата до Областната пощенска станция - Обработващ възел на адрес: 9700, гр. Шумен, ОПС ШУМЕН - ОВ, за Гинка Илиева. Срок за изпращане: 13.12.2015 г. Нека зарадваме повече деца и направим тяхната Коледа една идея по-прекрасна и усмивките да грейнат на личицата им. Линк към събитието във фейсбук: "Подари усмивка в коледна кутия" Остава точно една седмица до началото на новата учебна година. Няма да питам "Готови ли сте?", защото отговорът най-вероятно е известен за всички. Преди да отбележим на календара 15-ти септември, обаче, в My World ще си поговорим за нещо, което вярвам ще развълнува приятно женската част от аудиторията тук. Да, ще си поговорим за дрехи, маникюр и прически. Ще разгледаме предложенията за есен 2015, що се отнася до облеклата, подходящи за училище. Подготвила съм няколко много интересни, ученически визии, на които попаднах докато съставях темата и разбира се идеи за различни маникюри, кои от кои по-щури! Няма да оставим настрана и въпроса с прическите, така че момичета, не тъжете, че наближава първия учебен ден, а се настанете удобно и разгледайте следващите предложения, с които да изглеждате подходящо облечени за училище и в същото време да бъдете стилни. За дрехите има една (момичешка) максима, която гласи следното: "Никога не са достатъчно!" Дори и гардеробът ти да прелива от най-различни облекла, Мечо Пух и неговата крилата фраза "Колкото повече, толкова повече" важи с пълна сила. Избрала съм 7 тоалета (да, за всеки ден от седмицата по един), някои от които може и да ти допаднат. Различни стилове, различни съчетания, но със сигурност имат едно общо нещо и това е удобството и това, че са напълно подходящи за училище. Ето няколко много приятни и свежи есенни предложения, които би могла да пробваш. Страхотно! Вече си си избрала своето облекло, но се чудиш каква прическа да си направиш. Познато, нали? Хем не искаш да е нещо твърде изчанчено и прекалено нетрадиционно (все пак си на училище, а не на дискотека), хем ти се иска да е семпло, но ефектно. Понякога това изглежда като една задача, която не е никак лесна. Е, тук ще намериш няколко доста сладки и в същото време не много трудни и отнемащи време прически, защото все пак сутрин последното нещо, което искаме е да ставаме часове по-рано, нали? Ето ги и тези сладки и никак трудни за направа 7 прически, с които можеш да бъдеш сигурна, че ще изглеждаш страхотно! И така...
Облеклото е готово, прическата - също, но какво още изпускаме? Ръцете разбира се и по-конкретно маникюрът. Все пак на тях също трябва да отделиш достатъчно внимание. Има някои доста смели предложения, някои са страшно сладки, някои пък са повече от интригуващи, така че те оставям със следващата галерия от снимки на различни маникюри. Ти най-добре от всички би могла да решиш и избереш кой от всички е най-подходящият за теб! През лятото определено имаме много повече свободно време и точно този сезон е идеалният за четене на любимите ни книги, за които все не ни остава време. И макар и лятото да си отива, есента също не е за подценяване. Ако трябва да бъда честна като дете, особено в летните ваканции последното, което ми се правеше беше да седна у дома и да чета някоя от книгите, които имам в списъка със задължителна литература... Някак идеята някой друг да избира вместо мен какво да чета и какво би привлякло и най-вече задържало интереса ми не я разбирах особено. Питала съм се защо нямаме свобода в избора си на книги. Да, знам, че на базата на тази подбрана литература, през учебно време се обсъжда в часовете и се правят какви ли не анализи на произведенията, но все пак ми се виждаше странно как в един клас от 29 ученика, например, всички 29 ще имат еднакъв вкус, що се отнася до избора на книги за четене. Винаги съм смятала, че любовта към книгите и четенето трябва да се възпитат още в ранна детска възраст, за да може след това вече големият човек да приема това като удоволствие, а не като досадно задължение. Разбира се, аз самата все пак имах своите любими детски книжки, които години по-късно препрочитах отново и откривах онзи, скрит смисъл в тях, който тогава е бил невидим за детския ми поглед над нещата. Ето и малка част от прекрасните книги за деца, които вярвам, всеки един от нас обича и аз не правя изключение в това. В тийнейджърските си години в различните възрасти имах какви ли не интереси. Ако в единия ден се вълнувах от едно, на другия можех да бъда пълната противополжност и не само по отношение на книгите. И както възрастните често възкликват къде с отчаяние, къде не "Остави ги, тийнейджъри!" това допълнително те кара в тези години да бъдеш в повечето случаи в пълен разрес с правилата, които ти се установяват. Ето част от книгите, които тогава са ме впечатлили по един или друг начин. Сега също продължавам да чета. Имам много и любими книги, но последната, която прочетох и която определено грабна вниманието ми се нарича "Всеки ден" и е написана от Дейвид Левитан. Определено ще я добавя към списъка ми с любими книги и с удоволствие бих си я препрочела. А ето и останалите, които имат специално място в сърцето ми, защото когато прочета дадена книга и тя наистина ми е харесала, определено ми се иска финалът никога да не идва, тъй като се пренасяш в един свят, от който не желаеш да си тръгваш. А вие какво обичате да четете през свободното си време?
От скоро се интересувам от т. нар. "шаби шик стил", който ме впечатли с три неща:
И така... Днес реших да си поговоря с вас и да внесем малко от този стил в My World. Ето защо реших, че най-добре е да започнем първо с история, която да ни въведе в духа на шаби шик и да разберем възможно повече за него. Когато въвеждам в GOOGLE шаби шик откривам доста снимки и материал, който да изчета, защото страшно много държа да се запозная с този сладък стил преди да започна да пиша за него. Единственото, което бях чувала за шаби шик бе това, че това е стил от края на миналия век и че е известен с това, че мебелите и обзавеждането не просто ни връщат назад във времето, а и носят романтика, заради цветовите комбинации, които се съчетават. Допитах се до Уикипедия и открих още, че стилът е известен още като "Дрипав (шаби) шик". Какво е симпатичното в шаби шик стила? Този стил не е кичозен, а тъкмо обратното. Залага се на простота, както и на светлите цветове. Не случайно можете да забележите, че бялото, както и светлите и неутрални цветове са в основата на всичко. Тежките орнаменти, блестящите украси и всичко, което е характерно за ориента, нямат място тук и в никакъв случай двата стила не бива да се бъркат. Шаби шик е събрал в себе си простотата на английската провинция, която в същото време носи някаква романтика, цветята от градините на селските къщи, които носят нежност и красота, както и мебели, които сякаш са били сковани набързо в работилничката зад бараката за инструменти, но седят толкова на място, че не можем да си представим по какъв друг начин би изглеждало едно такова приказно местенце. Всичко в шаби шик изглежда кокетно, но по най-сладкия възможен начин. Не случайно момичетата се влюбват в него от пръв поглед. Може би е някаква препратка към детството, когато къщичките на куклите изглеждаха по подобен начин. Ето защо искам да ви върна назад във времето със следващите снимки в така модерния към днешна дата, но и в същото време стар, шаби шик стил. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|