Ромео, къде си?
Питам се в този късен час дали някога ще те срещна, ще вкуся ли от устните ти аз? Ромео, стига бягал си от мен! Омръзна ми да се криеш и да те търся, покажи се най-накрая. Хайде, мили, само теб желая! Ромео, ела! Чакам те от цяла вечност. Не искам да съм вече сама. Искам да те прегърна силно и да полетя. Ромео, при мен ти бъди! Но не за кратко, а завинаги с мен остани. О, Ромео, къде си ти? Аз вярвам, че ще те срещна! Предполагам, вярваш и ти. Искам да бъде час по-скоро, да бъдеш Ромео на моите мечти. Хайде, любими! Стига се кри! Ела и силно прегърни ме! Твоята Жулиета без теб тъжи! Мария Костадинова
0 Comments
Когато нощем затворя очи,
виждам как до мен си ти. Виждам те и заспивам до теб. Със затворени очи съм, но реално виждам те. Толкова е хубаво така. Прилича ми на сбъдната мечта. Ако на яве не мога да съм до теб – то в съня си държа те с две ръце. Обичам тази магия голяма, прилича ми на приказка за двама. Чуден сън сънувам – нощем цяла съм и съществувам. Когато дойде сутринта – бързо си върви! Слънцето ревнува, щом до мен си ти. Тази любов е повече от голяма – тя е щастие за двама. Довечера в съня ми отново ела. Ще те чакам и ще ти се усмихвам, докато не заспя. А когато затворя очи – при мене пак се появи. Мария Костадинова Може би не съществува жена,
която да не се е сблъсквала (поне веднъж) с лошото момче – мечта. Той е мил (и същевременно лош). Той е прекрасен (и същевременно ужасен). Той е ад и рай. Той е лошо момче до край. И въпреки всичко това, той лесно завърта нашата глава. Приказки прекрасни знае сигурно сто и е лесно да хлътнеш по него, докато преброи до едно. Той е съчетание на добро и зло. Открие ли те веднъж, и да бягаш, е все едно. Той винаги знае как да те омае и с приказки лъжовни към него да те върне без проблем. Страшен е негодник, но си в негов плен. Такова е лошото момче. Като е при нас - от радост песни пеем. Като си тръгне – от мъка сълзи леем. Тръгне ли си – тъгата ни залива. Защото тръгвайки си, ни убива! Такова е лошото момче. И въпреки че знаем, че ще ни боли, предпочитаме с него да сме, нали? И да, прекрасен е понякога – друг път не. Такъв е той – просто лошо момче. Спомням си преди години,
за теб блестяха очите ми сини. Сърцето ми за теб туптеше, името ти ден и нощ шептеше. Сега същите тези очи не блестят така, както блестяха преди. Сърцето ми за теб не тупти, а името ти е в шкафчето със спомени. Нарани ме и болеше! Сърцето ми силно кървеше. Но днес съм възстановена и без теб се чувствам много по-освободена. Очите са същите, но след време ще гледат в друг. Сърцето ми е по-цяло от всякога и продължавам да се усмихвам, но не на теб, а на друг! Мария Костадинова Ще бъде твърде малко, ако кажа "благодаря".
Друго искам да ти кажа - горда съм, че съм твоя дъщеря! Помагал си ми със съвети безброй. И знам, че винаги ще бъдеш закрилник мой. Знам, че рядко ти го казвам, но знай, че обичам те от все сърце! Баща си мой и радвам се, че твое съм дете! Един ден ще стана голяма и ти обещавам, че ще се гордееш с мен! Но едно от мене ти помни – твоята принцеса ще ти се възхищава и ще те обича винаги! Мария Костадинова Да живея без теб отдавна аз мога!
Не искам да живея в напразни мечти. Отлично разбирам, че за тебе бях чужда. Чужда бях и за сърцето ти. Можех винаги теб да обичам. Но едва ли го осъзнаваше ти. От другите бях различна. Но мисля, че бях невидима за очите ти. Можех винаги теб да обичам. Но не очаквай на друга да приличам! От другите бях различна. Но някак си не го разбираше ти. Можех винаги теб да обичам. Можех преди, но вече не! Ако някога се върнеш, ще бъде напразно. Отмина твоето време, момче! Мария Костадинова Колко дни теб съм чакала.
Колко сълзи за тебе съм изплакала. Колко нощи мислех все за теб. Колко усмивки от мене ти отне. Не заслужаваше с теб да съм добра. Да бъдеш ти за мен единствен на света. Но от днес аз ти казвам “край”! В сърцето ми за тебе място няма, знай! Не от утре, а от днес аз ще бъда на друг адрес. Когато ми говориш, ще мълча, и не ме очаквай вече пред входната врата. Да мисля за теб – не желая! Да плача за теб – забрави! Щом до сега не забеляза, че те харесвах, вратата отвън затвори и си върви! Да страдам за теб аз не желая! Мина твоето време, момче. Сега е време да се усмихна и да вървя със светещо от щастие лице. Ако някога, някъде срещна някой като теб и момиче друго като мене страда, ще ú дам един съвет: “Забрави го! Той не заслужава!” Мария Костадинова Може би съм грешна,
може би добра. Може би съм ангел с дяволски рога. Може би съм фея, може би пък не. А може би съм ангел с демонско сърце. Може би съм птичка или пък орел. Може би съм дявол в момичешко телце. Дали съм грешна, дали добра? Каква съм всъщност, така и не разбра... Мария Костадинова Изглежда, че си отиваш.
Но, ако е истина, аз не искам да знам! Какво се случи с нас, така и не разбрах... Не говори! Тихо, мили, думите ти са излишни. Не говори! Тихо мили, душата ми скърби. Не говори! Ще мине ден, два... ще искаш отново да сме двама, заедно – ръка за ръка. Познавам те добре - наистина добре! Но изглежда ти не познаваш моето и твоето сърце. Не говори! Тихо, мили, думите ти са излишни. Не говори! Тихо мили, душата ми скърби. Не говори! Мария Костадинова Взимам книжка в ръка
и започвам смело да чета. Пътувам из различни светове и с нови герои запознавам се. Милиони стихотворения, още толкова съчинения , един милион разкази. На приказките броят е голям. А прозите и поемите - числата са им от онези, големите. В света на книгата е интересно. В света на книгата е повече от чудесно. В света на книгата имаш милиони приятели. В света на книгата има хиляди мечтатели. В компютърния свят е някак по-студено. В компютърния свят всичко е мрачно и някак заледено. С компютъра не можеш да се запознаеш с нови, приказни герои. Аз предпочитам да си взема книжка в ръка и тихичко да си зачета. Така със знания ще се обогатя и ще мога поука да си извлека. Книгата е мой другар. Книгата е моят дар. С компютъра също е интересно, но в сравнение с книгата е нещо бледо и безинтересно. Книгата е мой съветник. Книгата е моят приказен приятел. Без книгата животът ще е сив и непълноценен. Без книгата животът на човека няма да е светъл и неземен. А сега, като за край, мисля да си взема нова книжка и да се потопя в неземния й рай. Така ще имам още нови другари, а в моите мисли книжките безценни са винаги първи и превъзхождат всичко и всички! Мария Костадинова |
За менИмето ми е Мария, на 23 години съм и живея в град Пловдив. ArchivesCategories |