Когато Кати е болна не и се прави нищо друго освен да спи. Така тя сякаш казва на грипа "Не ми е добре. Не ми се говори. Аз и да искам не мога да говоря, тъй като ме мъчи ужасна кашлица и затова нека да си направим взаимно една услуга - говори Кати на болестта - ти ме оставяш напълно, или ако не искаш поне не ми пречи да заспя".
Лошото е, когато температурата и болките в гърлото не ú позволяват да се отправи към Страната на чудесата (така Кати нарича сънищата). Само, че тя не е вече малко момиче, въпреки че упорито отказва да порасне и да влезе в света на възрастните, който е строго фиксиран, скучен и далеч от нейните представи за красота. А пък Кати смята, че всеки трябва да живее красиво и всеки има право на щастлив живот. Сънищата ú са най-различни. Никой с никой не си прилича. Тя е чувала, че човек най-често сънува, когато е влюбен. А Кати напоследък не само, че сънува всяка вечер, но и си спомня всеки сън кога с подробности, кога не, но знае, че е сънувала. Оттук Кати си прави извод, че е влюбена, а когато е влюбена е... сложно за определение. Но да не се отклоняваме от темата и да се върнем на болестта ú. Ако трябва да сме по-точни - един досаден вирус, който упорито отказва да я напусне. Може би не трябва да му се сърди, но Кати не приема това, че навън грее прекрасно слънце, а тя седи под завивките, на топло в леглото си, вместо да е навън и пие чай, а в бонус изразходва солидно количество кърпички (подобен брой се достига само, когато гледа драма - тогава кърпичките биват обилно напоени със специален елексир от момичешки сълзи, които се ронят една след една заради драматичния сюжет, който е хрумнал на някой сценарист). - Кофти болест - казва си Кати и решава да поспи. Затваря очи и се опитва да се принесе в Страната на чудесата. Първи опит - безуспешен. Втори опит - разконцентрира се от тиктакането на часовника и започва да отброява нещо, при което се разсънва. Трети опит - телевизионната водеща приказва нещо и Кати се надява да се унесе от скучните неща, които се съобщават. По някое време дочува (не е сигурна дали от телевизора, дали вече сънува, или е от температурата), че има новооткрита планета. Казва си: - Да бе, нова планета, ама друг път - и започва да размишлява отново - Не ни стигат Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон, че открили и нова. Въпреки негодуванието си, Кати продължава да слуша "Въпросната планета - дочува тя - се състои от 100% любов". - Тези новинари напълно полудяха - критикуваше ги тя - ако не е от тях, то тогава този сън е страшно шантав, а ако не е съня, то тази коварна температура ме докарва до лудост. На нашата планета си имаме азот, кислород, въглероден диоксид и т.н., и т.н., а тези тук ми обясняват някакви небивалици и си мислят, че някой ще им повярва. "На тази планета се вдишва и издишва любов. Само и единствено любов. Нищо друго." Кати отваря очи. Телевизионната водеща от преди малко я няма. На нейно място дават някакви реклами. Може да се обзаложи, че не е заспивала, значи не е било и сън. - Възможно ли е - чудеше се Кати - да съществува такава планета?
0 Comments
- Малко съм притеснена - Стефани започна по този начин изповедта си пред своята най-добра приятелка и продължи - имам някакви симптоми, които ми приличат на някаква начална фаза на болест, чиято терминология ми е крайно непозната и бягам от нея с двеста, когато усетя, че се задава.
- Хм... това звучи интересно - коментира Лили - може ли да продължиш? - Ами аз не съм сигурна какво точно ми има - каза Стефи и повдигна рамене сякаш се опитва да каже "не съм убедена, че и друг би могъл да ми каже". - Температура имаш ли? - Не, не... - Някакви болки? - продължи да изброява Лили в опитите си да се направи на личен лекар на приятелката си и да разгадае какво има. - Нямам. - Добре, а какво усещаш? - Пеперуди. - Пеперуди ли? - учуди се момичето като започна да се притеснява, че приятелката ú наистина има нужда от лекарска помощ (психиатър, може би). - Да, пеперуди. Много при това. - Привиждат ти се пеперуди, така ли? - започна да нервничи Лили и да се пита какво се случва със Стефани. - Моля? Да ми се привиждат ли? - сега другата започна да се съмнява в доброто психично състояние на приятелката си - не, разбира се... мисля, че съм влюбена. - Моите съболезнования - каза Лили, която по природа не беше от романтичките, нито от хората, които вярват в любовта. Всъщност беше тъкмо обратното - отричаше я до крайност. - Престани! - скара ú се леко Стефи и продължи - от известно време се усещам по-различно. - Да, видимо е, че превърташ. - О, Лили... ти си непоправима! - А ти си влюбена, кое е по-лошо? - Не мога да се разправям повече с теб. Нека поговорим за любовта. Виж каква хубава тема. - Много... - иронично подхвърли момичето. - Че какво ú е? - Нищо, просто когато каза, че искаш да се видим на по кафе очаквах да обсъждаме нещо интересно, пък ти... любовта, та любовта... влюбена съм, бла-бла-бла. - Ти не си ли се влюбвала? - Хайде пък сега мен подхвана. - Това не отговаря на въпроса ми. - Щом не отговорих веднага, кое те навежда на мисълта, че ще отговоря сега? - Нали сме най-добри приятелки и всичко си споделяме - каза Стефи и направи мила физиономия. - Ох, ужасна си като правиш така! - рече Лили и започна своето кратко откровение - Истината е, че нямам време за любов. - Как така нямаш време? - изуми се Стефи. - Ами нямам. Заета съм от сутрин до вечер в ателието, когато имам няколко свободни часа ги прекарвам някъде навън с теб или някоя от другите ми приятелки и за любов не остава време. Стефи започна да се смее. - Кое ти е толкова смешно? - намръщи се Лили. - Това абсурдно нещо, което току що ми спомена. - Е, нали искаше отговор?! Eто ти отговор - сопна се момичето. - Я, виж кой се задава! - каза Стефи и посочи към вратата на кафенето, в което бяха седнали двете. Когато Лили видя, че се задава момчето, в което от дълго време беше тайно влюбена, краката ú се подкосиха. - Май е време да си ходим - каза тя и побърза да потърси с поглед сервитьорката за да дойде, да ú платят и да си тръгнат възможно по-бързо. - За къде така се разбърза? - учудено попита Стефи. - Стига си задавала въпроси! Пий това кафе по-бързо и да се махаме! Изведнъж на тяхната маса се зададе същото това момче, което бе влязло преди секунди в заведението. - Как си, Лили? "Той на мен ли говори? И откъде ми знае името? Мислех, че не ме познава. Какво всъщност ме попита? А да, как съм. Ами как съм? Малко притеснена. Всъщност доста. Имам симпомите на Стефи - усещам пеперуди. Май съм болна. Най-добрата ми приятелка ме зарази. Сега трябва да се излекувам, ама вируса стои пред мен. И аз не мога да кажа и думичка, а той чака за отговор и ме гледа. Ах, тези кафяви очи..." - Романтично звучи да се разхождаш с любимия човек, когато навън е вечер и единствената светлина е тази, която нощното небе и звездите отразяват.
- Ти какво? Любовен разказ ли започваш да ми разказваш? Защото ако е така, съм готова още сега да стана и да си тръгна. - Нямам намерение да ти разказвам каквото и да е. Просто казвам, че звучи романтично. - Аз бих използвала думата банално. По-подходяща ми се струва. - Ти си толкова… как да се изразя? - Не знам, ти си този, който търси определение за мен. - Щях да кажа коравосърдечна, но на Коледа е грях да използвам толкова силна дума. - И като е Коледа какво? - Днес стават чудеса. - Не съм чула по новините да съобщават за нашествие от падащи звезди, тъй че… - Ето пак! Няма грам романтика в теб. - За сметка на това, ти преливаш… - Това лошо ли е? - Защо изобщо водим този досаден разговор? - Отговаряш на въпроса ми с въпрос, а? - Леле! Как достигна до този извод?! - Използваш сарказъм – характерно е за теб. - Започна да ми правиш психологически анализ ли? - Не е нужно. Познавам те. - Не бъди смешен! - Знаеш ли, имам някакво много приятно усещане… Тази Коледа е малко по-различна. - Отегчаваш ме. - Въпреки, че отричаш съм сигурен, че и ти си имаш своето коледно чудо, за което мечтаеш. - Да, имам. - Какво е то? - Да се возя в шейната на Дядо Коледа. - Отново ирония… Някога била ли си сериозна? - Да, в момента съм. - Ще оставя глупавите ти шеги без коментар. Всъщност знаеш ли, замислих се, че магията на Коледа се състои в това, че мистерията винаги се е харесвала на хората. - Има нещо такова. - Аз очаквах да кажеш, че фокусниците са богове в такъв случай. - Опитът ти за шега беше неуместен. - Ти какво мислиш по въпроса? - Магията на Коледа се състои в това какво носиш вътре в себе си. Ако в теб е топло и уютно, температурите навън и да са минусови, пак ще ти бъде приятно. Ще откриваш красотата във всичко около себе си. - А ако в теб е мрачно? - Тогава и да се намираш на планета, в която е вечно лято, щом сърцето ти е от лед, ти няма как да се сгрееш. - А любовта? - Тя какво общо има? - Много повече отколкото предполагаш. Забелязал съм, че хората изглеждат различно, когато обичат. - Сега ще ми говориш за глупости от сорта на това, че в очите им има блясък и бла-бла-бла… - Не, не… не за това. - А какво тогава? - За тях няма значение дали е празник, дали днес ще бъде Коледа, или Нова година, или Великден… Те обичат всеки ден, а за сърцето, което обича, всеки ден е красив празник. Изисква се голям талант да си слушател. Да чуваш, когато някой мълчи. Странно ли звучи? На мен не ми е странно, особено като се има предвид, че не един и двама са крещящи тишини. Ама хората не умеят да слушат. Никак при това. Все говорят и говорят, а тишината им е някак неудобна като че ли. Всеки приказва нещо, а накрая не е ясно какво е казал и има ли смисъл в него. Но защо ти е смисъл, нека да говорим.
Ама каква ти тишина, когато и в главата ми звучи цял духов оркестър. И всеки свири както си знае. "Какъв ден е днес? Само да не е понеделник!" "Стига си мрънкала де!" "Ужасно ми се спи." "Ама днес е много важен ден. Трябва да свършиш един куп неща." "Пука ми! Казах ти, че ми се спи." "Безотговорна работа." "Ти пък като си толкова отговорна, свърши я вместо да ми дрънкаш само!" "It's gonna be a good day! Oh-oh-oh..." "Тази откъде се взе?! Пеенето не ти е силна страна." "Какво се заяждаш с момичето?" "Казвам ú да млъкне, че ме оглушава. Това заяждане ли е?" "Ето, млъкна! Доволна ли си?" "Не." "Е, че ти кога ли си била?!" "Била съм." "Дрън-дрън..." И така до момента, в който не ме заболи главата и не кажа "стоп". Само, че концертът не след дълго се подновява. С нови песни. И публиката може и да не скандира бурно "Искаме още!", но изпълнителите в главата ми изобщо не се вълнуват. |
В един друг святКратки и измислени истории. Или не до толкова измислени. Archives
April 2015
Categories |