Първи, втори, трети клас… и така до дванадесет. Всеки един ученик докато е още в училище чака с нетърпение момента, в който ще завърши и ще бъде вече “голям”. И няма да му се налага да ходи на училище. Нито пък ще бъде задължен да учи уроци и да пише домашни. “Само да завърша училище и ще го отпразнувам подобаващо!”. А истината е доста по-различна, но това разбира се, ни става ясно едва след като завършим. Едни от най-хубавите ни години са точно тези прекарани в сградата, която често пъти бива наричана от учениците “затвор”. А истината е, че времето прекарано там е най-безгрижно и ако можехме, само ако можехме да разберем това по-рано, а не едва когато приключи, нещата биха ни изглеждали доста по-различни и надали щяхме да бързаме да станем големи. Няма час, в който някой да не каже нещо забавно и целият клас да не избухне в бурен смях. Класната стая пази много и все прекрасни истории. Една от най-важните фигури в училището, обаче е учителят. Този, който често пъти се налага да се превръща в укротител, този, който запазва спокойствие и поддържа мил тон, въпреки че за пореден път трябва да се изправи пред нов проблем, този, който трябва да предаде знанията си, този, който се опитва да бъде и учител и приятел едновременно. Това е една от най-отговорните професии, а често пъти бива подценявана и това е тъжно. Не може да пренебрегваш личност, която възпитава и учи всички останали на знания и не само това. Защото учителите са личности. Хора, които заслужават уважението на всеки един от нас. Не всеки може да бъде учител. Това не е просто професия, а призвание. Има учители, които оставят толкова дълбок спомен за себе си и са толкова вдъхновяващи за своите ученици, че те няма как да бъдат забравени. И колкото и време да е минало, този човек остава в съзнанието ти и си благодарен за всичко, което е направил за теб.
Училището и най-вече учителите ни, ни учат на толкова много и важни неща, че трябва да им бъдем страшно благодарни. И тук не става дума само за уроците, които има в учебниците и домашните, които ни дават. Тук става въпрос за много повече. Един ден осъзнаваш, че те са се опитали да те подготвят за едни други уроци, които са по-различни от тези, които са в учебниците. Уроци, които често пъти се налага да прочиташ отново и отново за да ги разбереш напълно. Опитвали са се да ни подготвят за уроците, които ще ни даде животът. Днес искам да кажа едно голямо благодаря на всички учители!
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|