Да бъдеш дете е прекрасно, безгрижно и толкова весело, а сякаш днешните бързат да пораснат. Куклите отдавна са заменени от гримовете и високите обувки, но не, не става въпрос за детските игри, в които момичетата се правеха на певици, пеейки пред огледалото. Момчетата пък отдавна не си играят с коли, защото по техни думи това е “за децата”. А те не се възприемат като такива. Ако пък имате дързостта да ги наречете “малки”, те биха го приели като лична обида.
Огледайте се. Детските площадки са празни, защото “децата” са в кафенетата, дискотеките, или иначе казано с техни думи “на местата, на които ходят големите”. Твърде любопитни са да разберат какво е да бъдеш “голям”, без да разбират, че пропускат едни от най-вълнуващите си години, които няма как да върнат. Но и да обяснявате, не е сигурно, че ще има кой да Ви чуе. Какво пък разбирате Вие?! Това сега е “модерно”, а Вие просто не разбирате. Друг е въпросът, че представите, които имат те са коренно различни с реалността. И така, някъде между “какво е да бъдеш в света на големите” и “детските занимания” те губят себе си. В един момент бързат да пораснат, а в следващия искат да върнат безгрижните си детски години. И така постоянно живеят някъде между минало и бъдеще, губейки настоящето.
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|