Явно Април е решил да бъде една доза по-драматичен като завали и покаже и не слънчевата си страна. Това, обаче, не е причина доброто ти настроение да изчезва. Днес е четвъртък, не е някой специален ден, но ето ме тук! Изненадващата тема в блога ми не я мислих дълго време. Всъщност се появи точно като “по поръчка”. Забързана сутрин. Търчене из стаите, търсене на ключове и бързо тичане до спирката, защото "автобусът не чака теб, ти трябва да чакаш автобуса". Така започна всичко. Сигурно сте чували, че пътуванията носят най-забавни и интересни истории. Е, можете да вярвате на тези думи, защото са истина! Определено сутрин ми е много трудно да превключа на каквато и да е “вълна”. Но има сутрини, в които просто ти се налага да се събудиш. Или да те събудят… Случвало ли ти се е, както си пътуваш, облегнал си се най-спокойно и си мислиш “е, имам около 40 минути, в които мога да си почина” да бъдеш заговорен от напълно непознат човек? И не просто заговорен. Предполагам, не съм единствената, която се е налагало да се превръща в “психолог” на човека, седящ до нея. Да, точно така! Ако се залъгваш, че сутрин и на другите хора им се спи точно колкото на теб, с изненада ще откриеш, че има някои доста будни личности. И доста приказливи при това! И сигурно щеше да е страшно забавно, само ако не се налага 40 минути да слушаш неща от сорта на “Само ако знаеш…”, или “Можеш ли да си представиш, че…” от напълно непознат човек, който ти разказва историите си сякаш се познавате от години. Не знам какво знам и какво мога да си представя, но тази сутрин открих нещо невероятно! В 08:00ч. сутринта има хора, на които не им пречи да разказват най-различни истории. И дали от любезност, или от нещо друго, но ти трябва да кимаш утвърдително с глава, или поне да имитираш слушане. Опасности, обаче се крият навсякъде! Тъкмо, когато започнеш да свикваш с това машинално “клатене нагоре-надолу” на главата си, макар и с риск да ти се схване вратът, идват въпросите! “Ами ти какво мислиш?”, “Смяташ ли, че е така?” и фаворитът ми “На теб май, че ти се спи?!” – като не съм сигурна дали беше констатация, или въпрос. Интонацията беше доста странна. Но това не спря събеседника ми по седалка, да обяснява все така разгорещено това, което го вълнува. В момента пиша всичко това с усмивка, дори на моменти ми става забавно сещайки се за всичко това, въпреки че по-рано сутринта се чудех защо пренебрегвам, иначе полезните за такива ситуации тапи за уши. :) Явно различните часове на денонощието, помагат да видиш една и съща ситуация по няколко различни начина.
Имали ли сте и Вие подобни преживявания докато пътувате?
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|