Привет на всички! Преди няколко дни бях свидетел на най-сладкото нещо, което може да се види от известно време насам. Не, че е нещо невиждано или нечувано, но беше красиво. Искам да можех не просто да Ви преразкажа видяното, но за съжаление няма как да се случи. Знам, че никоя разказана случка не може да бъде пресъздадена толкова добре, колкото ако се види реално. И все пак… Пътувах (имам чувството, че ако си водя дневник всеки път, когато пътувам ще мога да издам книга с най-различни истории) и гледах през прозореца, някъде в пространството. Не мислех за нищо, не правех нищо (освен да се возя), когато чух хората на предните две седалки да разговарят един с друг на чужд език. Казах си “Какво толкова?! Чужденци.” и продължих да си гледам през прозореца. След известно време момичето извади една книга и започна да чете тихо на български. Момичето, което до преди малко разговаряше с момчето на чужд език, което бях почти сигурна, че не е оттук, започна да говори на български – изненадах се. Той обаче очевидно не разбираше и думичка от прочетеното. Реагираше с удивление на всяка произнесена от нея дума. Гледаше я с не малка доза неразбиране. Малко след това той и казваше дадена дума, а тя му я обясняваше как се произнася на български. И той опитваше да я повтори, кога успешно, кога не до толкова. Но опитваше. Бяха наистина сладки. И тогава се замислих... Макар и на различни езици, те се разбираха повече от прекрасно. Ето затова обичам пътуванията. Срещаш различни хора и някои от тях са повече от очарователни. Макар и непознати, те те карат да се усмихнеш на това, което виждаш. Бяха щастливи и влюбени. Пътувайки, гледайки през прозореца и радвайки се на тях, си спомням, че вървеше една песен, която искам да споделя и с Вас, независимо дали сте влюбени, или не.
0 Comments
Добро утро и честит първи май! Това сигурно ще бъде най-ранният ми час за писане в блога (някога), но съм тук и започваме месеца с много усмивки и добро настроение. Вземете своята чаша горещо кафе и останете с мен и в следващите редове. Преди години този месец не го свързвах почти с нищо кой знае колко интересно и забележително. През месец май миналата година, в съзнанието ми този месец беше една идея по-различен от до сега. Затова съм решила и ще напиша няколко теми специално за тазгодишните абитуриенти, тъй като това е техният месец според мен. От друга страна днес, като за начало, съм Ви приготвила три интересни и много любими мои цитати, които искам да споделя с Вас. "Цветята трябва да бъдат поднасяни без повод. Щастието трябва да бъде настояще. Домът топъл. Любовта трябва да бъде взаимна. А сезонът .....няма значение какъв ще е сезонът..." |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|