Имали ли сте един от онези дни, в които от ранни зори графикът Ви е строго разпределен? (Ако не сте от хората, които стават рано, аз например не съм от най-ранобудните… е, добре де, изобщо не обичам да ставам рано, ама никой не пита какво обичам аз, тази задача ще Ви се стори трудна). Обикновено в тези дни всичко върви по определен ред и всяко закъснение води след себе си поредица от други закъснения, а това от своя страна… добре, да кажем, че просто не е най-препоръчителното нещо, което трябва да се случи. (Но думата “план” е най-най… най-неподходящата, която трябва да използвате, ако не искате, разбира се, “планът” да се обърне с главата надолу, защото нищо, никога не става така както го планираме първоначално). “Днес е събота, а в събота се спи до по-късно”. Кой го казва това? (Да го предложим за президент! Или поне да му дадем право да издаде такъв закон. Този ще е един от малкото закони, които ще се спазват. И едва ли ще има недоволни. Или ако има - няма да са много). Нямам представа кой го казва това със съботата, но понякога се налага да се направи изключение и да се стане рано. (Защо няма изключение, че в понеделник, например, е незадължително да се става рано?!). За целта алармата е готова още рано-рано и тръгвате с нагласата, че “тази вечер ще си легнете навреме”, но всъщност не съм сигурна защо всички решаваме да се заблуждаваме по този начин, като последният път, в който поглеждате към телефона си, въртейки се, часът отдавна е минал 00:00 и като пресметнете колко часа за сън Ви остават започвате да “броите овце” само и само за да заспите, но установявате, че това единствено може да Ви разсъни. Както и да е, по някое време заспивате. Някак. Трудно. И ставате още по-трудно. И тръгвате по задачи, както казват хората, че даже сте си предвидили да станете десет минути по-рано, но разбира се вечер изглежда едно, а сутрин съвсем друго. Чист късмет ще си е да не се успите. Всъщност не можете да си го позволите, защото алармата на телефонът Ви е достатъчно упорита и след третото позвъняване “скачате” и се надявате да не се блъснете във вратата докато стигнете до банята. След като веднъж сте станали, вече (уж) е лесно. Накрая завършвате с познатото обещание, че “само да дойде довечера и определено ще си легнете навреме”, но това така и не става.
П.С. Сигурна съм, че има “закон”, заради който вечер никога не ни се спи, а сутрин никога не ни се става. Нарича се “закон на несправедливостта” и същият този закон рискува животите на не един и два телефона, които да бъдат неволно “побутнати” за да може алармата да научи как се играе на “мълчанка” сутрин. Особено сутрин.
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|