Във времето на баловете и завършването, аз решавам, че би било добра идея да отидем едно ниво по-нагоре. Независимо на каква възраст си, независимо дали все още си ученик или не, има една тема, която ще те вълнува винаги и завинаги и това е темата за любовта. И е факт, че когато става дума за любов, никога не можеш да предвидиш нищо. Днес ще си поговорим за първите "пеперуди в стомаха", които са неизменна част от целия "процес" на влюбването, за среднощните разговори, за часовете прекарани в мисли за него/нея или иначе казано - за първите стъпки, през които всеки един преминава, когато е влюбен. Когато не сте заедно си пишете постоянно. Имате толкова много неща, които искате да си кажете, че едно денонощие от 24 часа ви изглежда страшно малко. Ако можеше да се погледнеш отстрани, щеше да останеш изненадан/а как си буквално залепен за компютъра/лаптопа си и когато пишеш с нея/него, пръстите ти летят със скоростта на светлината по клавиатурата, изписваш цели романи след които имаш да кажеш и още, и още... но чакай! Часът вече приближава 3 през нощта и май е време да си лягаш, въпреки че в близкия половин час много добре знаеш, че няма да спиш, а ще си мислиш за човекът, обсебил съзнанието и... сърцето ти. Говориш без притеснение, или поне така е по принцип. Е, всичко се преобръща на 180 градуса, когато той/тя се появи пред теб. В тези моменти арсеналът ти от остроумни реплики се изпарява, речникът с думи изчезва съвсем не на време и ти седиш, усмихваш се неловко и ако си момиче, благодариш наум за това, че не си си сложила руж, защото придобиваш естествен такъв - о, да бузките ти са червени и се чудиш как един човек може да те върне в първи клас за секунди, а си мислеше, че си надраснала "тези неща". Очите. Очите. Очите. Не, не кои да са очи, а точно неговите/нейните. Те са това тайно оръжие, пред което оставаш безсилна/безсилен. Само като те погледне и всичко, което се е въртяло в главата ти може да изчезне за отрицателно време. Без значение дали са сини, зелени, кафяви или пъстри, очите на точно този човек са твоите любими очи. Очите, които са те пленили.
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|