Трети март – датата, която има специално място в сърцата на всички българи! На днешния ден се чества националният празник на Република България. В днешната публикация искам само да си припомним едни от най-великите стихотворения и песни, които са посветени на нашата родина. Де е България Питат ли ме де зората ме й огряла първи път, питат ли ме де й земята, що най-любя на светът. Тамо, аз ще отговоря, де се белий Дунав лей, де от изток Черно море се бунтува и светлей; тамо, де се възвишава горда Стара планина, де Марица тихо шава из тракийска равнина, там, де Вардар през полята мътен лей се и шуми, де на Рила грей главата и при Охридски вълни. Там, де днес е зла неволя, де народа й мъченик, дето плачат и се молят се на същият език. Там роден съм! Там деди ми днес почиват под земля, там гърмяло тяхно име в мир и в бранните поля. До чукарите Карпатски е стигнала тяхна власт и стените Цариградски треперали са тогаз. Вижте Търново, Преслава - тие жални съсипни: на преминалата слава паметници са они! Българио, драга, мила, земля пълна с добрини, земля, що си ме кърмила, моят поклон приемни! Любя твоите балкани, твойте реки и гори, твойте весели поляни, де бог всичко наспори; твойте мъки и страданья, твойта славна старина, твойте възпоминанья, твойта светла бъднина. Дето ази и да трая - за теб мисля и горя, в теб родих се и желая в теб свободен да умра. Иван Вазов На България На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга, на твойте сълзи и въздишки, на твойте страсти и тегло и на венеца мъченишки, кой грей на твоето чело. Прокуден тука на чужбина, далеч от твоите гори, сърцето ми сега проклина тирана, който те мори. Прийми тез песни, майко мила, отйек на жалостний ти зов и плод на сладката любов, с коя душа ми си пълнила; прийми тез песни, пълни с гнев, кат вихъра, що пей по друма, ту жални, кат шумът на Струма и като горския напев. О, майко, аз видях тиранът, като ръцете си вапца в кръвта на твоите деца и чух как плачеше Балканът и твойте сини небеса! Но през червените порои, що ти проля във таз борба, аз видя дните ясни твои на твойта бъдеща съдба. Дано таз вяра, туй мечтанье не се разбие в някой брег и твоя зов да не остане като в пустинята без ек. Иван Вазов
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|