Здравейте!
Преди да започна с днешната статия, искам да отговоря на някои въпроси, които получих от Вас. Минаха малко повече от две седмици от последното ми включване тук. Получих няколко запитвания какво се случва и защо спрях с публикуването на всекидневните ми постове. Радвам се, че следите блога ми и че Ви е интересен. Истината е, че не ми остава толкова много време, за да мога да публикувам всеки ден нови и нови теми. Предполагам, разбирате. Да, знам че липсата на време е по-скоро оправдание, но факт, че напоследък е точно така. За сметка на това заявявам, че ще продължавам с публикациите в "My world", просто няма да бъде всекидневно. От друга страна смятам, че така е до някъде по-добре и за да не омръзва. Това отклонение беше за всички Вас, които ми писахте с въпроси какво се случва и кога ще бъде готова новата публикация. И като говорим за това, ето я и нея! :) "Можеше, трябваше, щеше" - така реших да озаглавя днешната публикация. Случвало ли Ви се е да се връщате назад във времето и да се питате "какво щеше да стане ако..."? Често пъти нямаме достатъчно смелост, или може би просто мислим, че е по-добре ако премълчим дадено нещо и не го направим. Но всички ние знаем, че ако замълчим на момента, няколко минути по-късно е още по-трудно да го споделим и най-вероятно то просто си остава там. В мислите ни. В миналото. При многото други неизречени думи. И при нещата, които може би трябваше да направя, но така и не успях. Всички ние имаме нашите "можеше, трябваше, щеше" и понякога се връщаме към тях. И се чудим. Понякога и предполагаме какво би било. Но никога няма как да знаем. Просто, защото не сме опитали. И моментът е отминал. Дали от страх, дали от нещо друго, но това нещо не се е случило. И няма как да се случи отново. Ами ако все пак някога бъдем изправени отново пред същия, или подобен избор? Тогава какво? Пак ли ще премълчим? Или вече ще рискуваме? И изобщо може ли да наречем риск нещо, което искаме да кажем, или направим? Едно е сигурно обаче - няма средно положение. И предполагам, че след време бихме съжалявали повече за нещата, които не сме направили, или казали отколкото обратното. Нека имаме по-малко "можеше, трябваше, щеше" и вместо тях да казваме "случи се, или беше". Спокойна вечер от мен и до скоро! :)
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|