Има различни видове любов. Несподелената любов… онази, за която криеш и никога няма да признаеш… споделената, но невъзможна любов… както и любовта от разстояние. Като днес ще говорим за последната, а в някои от другите ни теми задължително ще обърнем внимание и на останалите, без да пренебрегваме, която и да е. Защото любовта не трябва да бъде пренебрегвана, независимо към кой “вид” я причисляваме. Казват, че любовта от разстояние е като да пиеш вода от нарисуван извор, да пипаш сняг през стъкло или да пращаш целувки по въздуха. И може би са прави. Да, за истинската любов няма граници и разстоянието не трябва да бъде проблем, но следва да се запитаме докога любовта, колкото и силна да бъде тя, може да бъде само под формата на съобщения, телефонни обаждания, писма в пощата и как приключва една такава любов? Може би изпращайки “писмото” в “кошчето”? И също толкова лесно ли е да заличиш чувствата си към някого? Натискаш “изтрий” и те вече не съществуват? Не ми се вярва. И дали всъщност не се влюбваш в представата за човека, когото твоето въображение е изградило? Защото как може да познаваш човек, когото не си виждал? И доколко можеш да се довериш на думите, които виждаш на екрана, или чуваш по телефона? Може и да съществува любов от разстояние, но как бихте дали сърцето си на някого, когото не сте виждали, не познавате така добре (както бихте го опознали ако общувате реално) и ако един ден същият този човек излезе “извън линия”, ще може ли и сърцето Ви да изключи също толкова лесно?
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|