Погледнато отстрани винаги е по-лесно. Детето в първи клас не познава добре цифрите, но за възрастните това е “лесна задача”. Караниците между най-добри приятели са нещо, което ще премине и другите ти казват, че това е “нещо, за което не си струва да се впрягаш чак толкова”, но това не е случаен човек, а приятел на когото държиш и когато не си в добри взаимоотношения с него се чувстваш зле. Не за друго, просто този човек не е случаен, а твой приятел и няма как да ти бъде все едно.
Същото е дори и с любовта. Отстрани погледнато това е нещо, “което ще премине рано или късно”, но ти си този, който преминава през това. Да обсъждаш какво е да вървиш по “пътеката”, не е същото като да преминеш през нея. Не случайно проблемите са различни в нашите очи и в очите на другите. Всяка ситуация има няколко гледни точки. В повечето случаи тези, които “гледат отстрани“ имат по-трезво мислене, от този, който намесва чувства. Едно обаче е сигурно и надали има различни гледни точки за това, че "на един му липсва човекът, който обича, на друг му липсва някой, който да го обича, но всички си приличаме по едно: Пълни сме с липси…"
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|